Сарамзалино
| Сарамзалино Сарамзалино | |
| — село — | |
 Църквата „Успение Богородично“ | |
  Сарамзалино | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Джумайлия |
| Географска област | Овче поле |
| Надм. височина | 251 m |
| Население | 118 души (2002) |
| Пощенски код | 2227 |
| МПС код | ŠT |
| Сарамзалино в Общомедия | |
Сарамзалино (на македонска литературна норма: Сарамзалино) е село в централната част на Северна Македония, община Джумайлия (Лозово).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Овче поле, на около 3 километра източно от общинския център Джумайлия (Лозово).
История
[редактиране | редактиране на кода]През XIX век Сарамзалино е изцяло българско село в Щипска кааза, нахия Овче поле на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Сърамзалино има 180 жители, всички българи християни.[1]
Населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. В статистиката на секретаря на екзархията Димитър Мишев от 1905 година („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) Сарамзалино (Saramzalino) е посочено като село със 104 жители българи екзархисти.[2]
Сарамзалино е чифлик, който селяните успяват да изкупят с пари от районната каса на ВМОРО в периода 1904 - 1907 година.[3] Нивите са разпределени между селяните, които за година и половина успяват да върнат парите на ВМОРО.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Сари Хамзали (Sari-Hamzali на турски: Sarı Hamzalı) като българско християнско село.[5]
На 14 януари 2007 година митрополит Иларион Брегалнишки осветява темелния камък на църквата „Успение Богородично“.[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 116 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 2 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 232.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134-135. (на френски)
- ↑ Мирчев, Боян. Спомени на някои бивши дейци в македонското революционно движение // Известия на Института за българска история (6). София, Издание на Българската академия на науките, 1956. с. 515.
- ↑ Мирчев, Боян. Спомени на някои бивши дейци в македонското революционно движение // Известия на Института за българска история (6). София, Издание на Българската академия на науките, 1956. с. 516.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Светиниколски парохии // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-29. Посетен на 4 април 2014 г.
| ||||||||
