Свети Илия (Гостун)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Илия.
| „Свети Илия“ | |
 Местоположение | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Гостун |
| Религия | Българска православна църква - Българска патриаршия |
| Епархия | Неврокопска |
| Архиерейско наместничество | Разложко |
| Тип на сградата | трикорабна псевдобазилика |
| Изграждане | XVIII век |
| Статут | действащ храм |
„Свети Илия“ е възрожденска църква в разложкото село Гостун, България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква. Обявена е за паметник на културата.[1]
Архитектура и интериор[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Св. Илия“ е изградена през XVIII век. В архитектурно отношение тя е трикорабна псевдобазилика, без нартекс и емпория. През 1927 година до западната фасада е пристроена камбанария.[1]
Подът на църквата е покрит с големи каменни плочи. Няма амвон и владишки трон. Стените не са изписани.
Иконостасът е дъсчен вуреден,с оригинален кръст от венчилката. Между иконите от първия и втория ред е изписана красива лозница, произхождаща също от XVIII век.[2]
Царските двери и кръжилото са рисувани, полихромирани и с плитка дърворезба и позлатени детайли. Вероятната им датировка е XVIII век. Върху тях е изписано „Благовещение“. Осем от апосторските икони са от XVII – XVIII век. Иконите „Свети Николай“, „Новозаветна Троица“, „Възнесение на Пророк Илия“, „Свети Георги“, „Рождество Христово“, „Христос Всепрощаващ“ и „Разпятие“ са дело на Димитър Молеров и са смятани за негово върхово постижение.[1]
След кражба през 1999 година са съхранени малък брой икони. За съжаление голяма част от иконите, рисувани от Димитър Молеров са изгубени.[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 227.
- ↑ а б Пенчева, Жана, Марков, Васил, Костадинова, Петя. Християнски храмове от Югозападна България. Благоевград, УИ "Неофит Рилски", 2021. ISBN 978-954-00-0283-5. с. 173-174.
| ||||||||||||||
