Свети Илия (Гостун)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Илия.

„Свети Илия“
Карта Местоположение
Вид на храмаправославна църква
Страна България
Населено мястоГостун
РелигияБългарска православна църква - Българска патриаршия
ЕпархияНеврокопска
Архиерейско наместничествоРазложко
Тип на сградататрикорабна псевдобазилика
ИзгражданеXVIII век
Статутдействащ храм

„Свети Илия“ е възрожденска църква в разложкото село Гостун, България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква. Обявена е за паметник на културата.[1]

Архитектура и интериор[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Св. Илия“ е изградена през XVIII век. В архитектурно отношение тя е трикорабна псевдобазилика, без нартекс и емпория. През 1927 година до западната фасада е пристроена камбанария.[1]

Подът на църквата е покрит с големи каменни плочи. Няма амвон и владишки трон. Стените не са изписани.

Иконостасът е дъсчен вуреден,с оригинален кръст от венчилката. Между иконите от първия и втория ред е изписана красива лозница, произхождаща също от XVIII век.[2]

Царските двери и кръжилото са рисувани, полихромирани и с плитка дърворезба и позлатени детайли. Вероятната им датировка е XVIII век. Върху тях е изписано „Благовещение“. Осем от апосторските икони са от XVII – XVIII век. Иконите „Свети Николай“, „Новозаветна Троица“, „Възнесение на Пророк Илия“, „Свети Георги“, „Рождество Христово“, „Христос Всепрощаващ“ и „Разпятие“ са дело на Димитър Молеров и са смятани за негово върхово постижение.[1]

След кражба през 1999 година са съхранени малък брой икони. За съжаление голяма част от иконите, рисувани от Димитър Молеров са изгубени.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 227.
  2. а б Пенчева, Жана, Марков, Васил, Костадинова, Петя. Християнски храмове от Югозападна България. Благоевград, УИ "Неофит Рилски", 2021. ISBN 978-954-00-0283-5. с. 173-174.