Серафим Боянов
| Серафим Боянов | |
| български просветен деец | |
| Роден |
1865 г.
|
|---|---|
| Починал | 1937 г.
|
| Семейство | |
| Братя/сестри | Кирил Боянов |
Серафим Иванов Боянов е български просветен деец и фолклорист.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в село Долно Драглища, тогава в Османската империя, днес в България. Брат е на Кирил Боянов. След Кресненско-Разложкото въстание семейството на Боянов емигрира в България и се заселва в Златица. Боянов учи в София в класическата гимназия, която завършва в 1886 година. Участва в Сръбско-българската война като доброволец. След завършването си става учител в Цариград, а в 1892 година се завръща в родния си Разлог и учителства в Банско. Още в Цариград Боянов съдейства пред османските власти за издаване на разрешение за построяване на ново училище в Мехомия, а в Банско развива широка обществена дейност, като урежда и издържа пансион за надарени ученици към училището. В 1896 година Боянов участва в създаването на мрежа от комитети на ВМОРО в Разлога.[1]
След Банско Боянов учителства в село Горна баня, а по-късно в Копривщица, София и Златица, където дълги години е директор на училището.[1]
Боянов събира народни умотворения – песни и други фолклорни материали, които публикува в 1890 – 1892 година в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, а в 1891 година - в „Периодическо списание“ на Българското книжовно дружество. Издава „Сборник от български народни песни. Книга I. Юнашки песни за Кралевики Марка“, като песните са предимно на певеца-просяк Никола Тилев от село Добърско.[1]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- „Сборник от български народни песни“, София, 1884 година
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 110.
|
