Сизиф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сизиф
Сизиф, (1548 – 49 г.) от Тициан, музей Прадо, Мадрид, Испания
Характеристики
Описаниецар на Коринт в древногръцката митология
РодителиЕол (син на Елин)
Енарета
ДецаОрнитион
Алм
Сизиф в Общомедия

Сизиф (на старогръцки: Σίσυφος; Sisyphos, Sísiuphos; на латински: Sisyphus) в древногръцката митология е около 1400 пр.н.е. строител и цар на Коринт, който след смъртта си е осъден да търкаля по стръмен склон огромен камък, който едва добутан догоре, отново падал.

Син е на Еол[1] и Енарета. Основал град Ефир (древното име на Коринт). По-късно се оженил за плеядата Меропа и заедно имали следните синове: Главк, Орнитион, Терсандър и Алм.[2] Дядо е на Белерофонт чрез Главк. Брат е на Салмоней, Атамант и Кретей.

Според поема на Евмел, получил властта в Ефир от Медея[3].

Според някои по-късни извори е баща на Одисей от Антиклея, преди тя да се омъжи за втория си съпруг Лаерт.

Легенда[редактиране | редактиране на кода]

Сизиф бил най-хитрият сред хората. Забелязал, че Зевс похищава тайно нимфата Егина и го издал на баща ѝ – речния бог Азоп. Според друг мит Зевс изпратил при Сизиф бога на смъртта Танатос, но той успял да го окове във вериги. Тогава хората спрели да умират и затова богът на войната Арес бил пратен да освободи Танатос и да отведе виновника в подземното царство. Но преди да последва Арес, Сизиф поръчал на съпругата си да не го погребва и да не принася жертви над трупа му. Така и станало и Сизиф се оплакал за това на Персефона и помолил Хадес да го пусне обратно на земята, за да накаже светотатницата. Веднъж озовал се на земята обаче, Сизиф не бързал да накаже жена си и живял още дълги години и умрял от старост. За делата си бил наказан от боговете да търкаля огромен камък в подземното царство по висок хълм и щом достигне до върха на хълма, камъкът да се претълкулва надолу.

Митът за наказанието на Сизиф принадлежи на орфическата гръцка митология, основана на тракийските вярвания, понеже в класическите гръцки представи не съществува живот след смъртта, в който мъртвите могат да бъдат наказвани или награждавани. Сизиф, търкалящ камъка нагоре, често се изобразява в южноиталийски гръцки вази с орфически сюжет, представящ подземното царство на Хадес и Персефона, в което „грешниците“ са наказвани, а следвалите орфически живот живеят заедно с боговете. В тези сюжети Сизиф винаги е изобразявани в долния фриз, заедно с други съгрешили митични герои като Данаидите, Тантал.

Оттам идва изразът сизифов труд, което означава безполезен труд, безсмислено усилие.[4]

В художествената литература[редактиране | редактиране на кода]

В по-ново време писателят Албер Камю посвещава своето философско произведение „Митът за Сизиф“ на този герой от древногръцката митология.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Омир, Илиада VI 153
  2. Павзаний, „Описание на Елада“ II 4, 3
  3. Павзаний, „Описание на Елада“ II 3, 11
  4. РБЕ

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]