Симон Форти

Симон Форти
Родена	25 март 1935 г. Флоренция, Италия
Националност	САЩ
Съпруг	Робърт Морис (1955 – 1962), Робърт Уитмън (1962 – 1968), Питър Ван Райпер (1974 – 1981)
Уебсайт	Страница в IMDb
Симон Форти в Общомедия

Симон Форти (на английски: Simone Forty) (родена през 1935 г.), е италиано-американска постмодерна художничка, танцьор, хореограф, и писател.

От 1950 г., Форти преподава семинари по целия свят, включително има представления в Лувъра в Париж, Музея на модерното изкуство в Ню Йорк, и Музей „Гети“ с основател Жан Пол Гети в Лос Анджелис. Форти е работила заедно с художници и композитори като Нам Джун Пайк, Стив Пакстън, Ла Монте Янг, Триша Браун, Шарлемание Палестайн, Питър Ван Райпер, Йоши Уада, и Робърт Морис, както и много други.

Биография

Форти е родена във Флоренция, Италия, на 25 март 1935 г. През зимата на 1938 г., семейството Форти, напускат Италия бягайки от антисемитско преследване. След като напускат Италия, семейството пресича северната граница в Швейцария, а след това прекара 6 месеца в Берн. След това семейството Форти се премества в САЩ в началото на 1939 г. в Лос Анджелис. Форти завършава колеж Рид в Портланд, Орегон 1953 – 1955.

През 1955 г., Форти и партньорът ѝ, художникът Робърт Морис се женят в Сан Франциско като Форти започва да работи под името Симон Морис.

Ню Йорк и „Танци Конструкции“ „Денс Кънстръкшънс“(на английски: Dance Constructions)

През 1959 г., Форти се мести в Ню Йорк с Морис. Докато работи и като учител в детска градина през деня, Форти се среща и започва да работи с танцьори, като Триша Браун, Ивон Рейнер, и Стив Пакстън.

Първо развитие на нейната серия „Денс Кънстртъкшънс“ Симон е представила публично на Галерия Рувим в Ню Йорк през декември 1960 г. През декември 2015 г., Музея на модерното изкуство в Ню Йорк закупили „Танци Конструкции“ като част от постоянния им колекция.

Хапенингс (на английски: Happanings)

През 1962 г., Форти и Робърт Морис се разделят. Симон започва да живее и работи с художникът Робърт Уитман, и двамата по-късно се женят. По време на техния шест годишен брак 1962 – 1968, Форти е била част от групата на Уитман и тя работи с него на много от неговите „Хепанингс“.

Рим

След развода си от Уитман, Форти придружава майка си и баща на едно пътуване до Италия през 1968 г., които решават да останат и да живеят в Рим. Форти започва да работи с галерист Фабио Сарджетини, чиято галерия, Латико(на италиански: L'Attico), е сборен пункт na художници по това време. Сарджентини и Форти организират танцов и музикален фестивал през 1969 г., Летящ Танц Музика Динамит(на италиански: Danza Volo Musica Dinamite), в която Форти участва със Стив Пакстън, Ивон Рейнер, Триша Браун, Дейвид Брадшоу, и Дебора Hay.

Фестивал Удсток

Форти се връща в Ню Йорк през август 1969 до присъства на фестивала Удсток.

„Цветни илюстрации“(на английски: Illuminations) работа с Шарлемание Палестайн

След една година в Ню Йорк, Симон се връща в Южна Калифорния през 1970 г., когато тя започва да живее с група художници, свързани с Калифорнийския институт по изкуствата. Съквартирантите ѝ в този момент са художници Нам Джун Пайк, Алисън Ноулс, и музикантът Питър Ван Райпер, които в крайна сметка става съпруг на Форти.

Наръчник в движение

През 1972 г., на пресслужбата на колеж Нова Скотия по изкуство и дизайн в Халифакс, Симон е поканена да напише книга, като част от тяхната колекция, Сериите Нова Скотия. Други художници, които са публикувани книги в тази серия са Стив Рейч, Клаес Олденбург, и Ивон Райнер. Форти живяе в Халифакс в продължение на две години, от 1972 – 1974 г., докато пише и редактира първата си книга, „Наръчник в движение“. „Наръчник в движение“ е преведен на френски и е публикуван във 2-ро и 3-то издание на английски език.

„Голяма стая“ с Питер Ван Райпер

След завършване „Наръчник в движение“, Форти се връща в Ню Йорк през пролетта на 1974 г. Там тя започва връзка с художника / музикант Питър Ван Райпер и се женят в края на 1974 г., като живеят заедно в Сохо.

Форти и Ван Райпер започват да си сътрудничат в танците и музиката, озаглавена „Голяма Стая“ през 1975 г. Голяма Стая се изпълнява от Райпер възпроизвеждане на музика (обикновено на саксофон) и Форти едновременно извършване на движения на базата на нейните наблюдения на животни.

Форти и Ван Рипер изпълняват „Голяма стая“ от 1975 – 1980, на места, включително Калифорнийски университет, Бъркли, Линкълн център, Църквата Сан Марко, Център за съвременно изкуство, Институт за съвременно изкуство в Лос Анджелис, както и много други.

Холография

През 1976 г., Ван Райпер запознава Симон с физика и художник Лойд Крос, който развива пионерска работа в холографията в Сан Франциско по това време. Форти и Крос правят няколко интегрални холограми (наричани също мултиплекс холограма), вид на холограма, която включва операторско майсторство, за да се произведе триизмерно изображение, което се движи.

Вградените холограми на Форти и Крос, са изложени за първи път през 1978 г. в галерия Сонабенд в Ню Йорк, в изложба, озаглавена „Симон Форти:. Движение в Холограми“Тези интегрални холограми продължават да бъдат изложени в целия свят.

Логомоушън и Нюс Анимейшън – Новини Анимации

Училището за визуални изкуства, Ню Йорк, наема Форти като инструктор на изпълнителско изкуство през 1983 г. Тя продължава да преподава там в продължение на четири години, до 1987 година. По време на този период, Симон е разработила нов тип изпълнение наричано „Логомоушън“, импровизиран танц включващ както движение така и говорене.

Освен Логомоушън Симон развива и „Нюс Анимейшън“, което също е спектакъл, който включва както движение така и говорене. С „Нови анимации“, Форти се фокусира върху съвременните проблеми, присъстващи в новинарските медии, включително политиката, изменението на климата, както и социалните въпроси.

Форти е извършвала „Нюс Анимейшън“ в многобройните заведения в целия свят от 1986 г. насам, включително и 2012 в Музея Хамър в Лос Анджелис, Калифорния

Книги от Симон Форти

• О Език (2 изд.)2010 г.
• С Ден, Еремия. Симон Форти / Еремия ден 2009 г.
• С Джонсън, Терънс Лука, Сара Свенсон, и Дъглас Уодъл. Разкопча ръкавите. 2006 г.
• О, Език (1-во изд.).2003 г.
• Наръчник в движение: по сметка на един непрекъснат Персонален дискурс и неговите прояви в танца (3-то изд.). 1997 г.
• Наръчник в движение: по сметка на един непрекъснат Персонален дискурс и неговите прояви в танца (2-ро изд.) 1980 г.
• Ангел. 1978 г.
• Наръчник в движение: по сметка на един непрекъснат Персонален дискурс и неговите прояви в танца (1-во изд.) 1974 г.

Награди и постижения

• 1976 – Ню Йорк-членка на Съвета на изкуствата
• 1976 – САЩ Националния фонд за изкуства (NEA) безвъзмездна помощ за Хореографията

1980 – САЩ Националната фондация за изкуства (NEA)

• Награда театър Board Австралия Съвета – 1985
• 1988 – Ню Йорк-Членка на Съвета за изкуства (NYSCA) безвъзмездна помощ за Хореография
• 1995 – Ню Йорк Награда производителност (известен също като наградата „Беси“)
• 2003 – Награда за цялостен принос.
• 2005 – Джон Саймън Фондация Дружество: Креативни изкуства – Хореография
• 2008 – Хореографи в Менторство Лос Анджелис
• 2011 – Йоко Оно награда за изкуства
• 2015 г. – Награда

Избрани произведения

1960

• „Вижте Трион“
• „Ролки“ (алтернативно титулувано като Ролкови кутии)
• „Демон“

1961

• „Наклонена дъска“
• „Тайни преговори“
• „Закачалки“
• „Платформи“
• „Цензура“

1967

• „Платнища“
• „Две На Веднъж“
• „Дъно“

1968

• „Книга“
• „Спете Проходилки“ (алтернативно озаглавен като Сомнамбулите или зоопарк Мантрите)
• „Ларго Аржентина“ (видео)
• „Мечки гризли“ (видео)

1970

• „Боричкане“

1971

• „Бръмчене“
• „Цветни илюстрации“
• „Фолклорен танц“
• „Хиппи евангелски песни“

1972

• „Лазейки“

1974

• „Танцови изследвания на птици“
• „Численост“

1975

• „Голяма Стая“
• „Черчено зелено“
• „Нула“

1976

• „Планета“
• „Ангел“ (неразделна холограма)
• „Някои изображения“ (мултимедийна инсталация)
• „Пълно с истории“
• „Зелено Зелено“
• „Танцов фестивал“ в Токио (видео)
• „Това“ (видео)

1977

• „Два инча“
• „Статуи“ (видео)
• „Звук и движение“ (извършена с Питер Ван Райпер)
• „Изпълнение Номер девет“ (извършена с Питер Ван Райпер)
• „Движенията“ (неразделна холограма)
• „За теб“
• „Крачейки“ /Лазейки (неразделна холограма)
• „Фигура 8“ (неразделна холограма)
• „Tанцьор“ (неразделна холограма)
• „Хармоници“ (неразделна холограма)
• „Тайни преговори“ (неразделна холограма)
• „Скок на буболечката“ (неразделна холограма)

1978

• „Банково дело“ (алтернативно озаглавена Велосипеди)
• „Градина“
• „Щипки I / II“
• „Фонтан“
• „Феникс“
• „Събуждане на гората“

1979

• „Процедура“
• „Ден нощ“
• „Шест“
• „Клонка“

1981

• „Песни на Чавките“ (извършена с Питер Ван Райпер и Стив Пакстън)

1982

• „Проучвания за врати“
• „Асиметрия 222“ (извършва със Стив Пакстън)

1983

• „Пролет“

1984

• „180 градуса“
• „Лице“
• „Нощна разходка“

1986

• „Полите“
• „Новини Анимация“

1988

• „Зелена планина“ (Симон Форти и трупа)

1989

• „Докосване“

1990

• „Анимация“

1991

• „Следва продължение“
• „Натюрморт“

1998

• „Малък Танц за Голяма музика“ (извършена с Карл Велики Палестина)

2000

• „Свързването“
• „Костенурките“
• „Импровизация на дърво“ (видео)

2002

• „Импровизация на открито“
• „О, Език“
• „Война и Вариации“ (извършена с Терънс Лука Джонсън и Дейл Еунсън)

2003 г.

• „Структурирани Импровизация“

2005 г.

• „Дълбоки сондажи“
• „Разкопча ръкави“

2006 г.

• „101“

2007

• „Костенурките по целия път надолу“

2013

• „Зума новини“ (видео)
• „Глупости“ (извършена с Терънс Лука Джонсън)

2014

• „Айсберги“ (извършена с Таши Уада и Рае Шао-Лан)

2015

• „Флаг във водата“ (видео)
• „Цветя и корабите“ (извършена с Огюри и Роксан Стейнберг)

Преподавание

• Марин Денс Кооп 1959 – 1960 Ана Халприн, Марин Каунти, Калифорния
• 1964 – 1965 Temple Emanu-El School, Ню Йорк.
• 1970 – 1972 Калифорнийския институт за изкуства, Валенсия, Калифорния
• 1972 – 1974 Нова Скотия колеж по изкуство и дизайн, Халифакс.
• 1974 Маунт Сейнт университет, Халифакс
• 1980 – 2014 Движение Research, Ню Йорк.
• 1983 – 1987 Училище по визуални изкуства, Ню Йорк.
• 1987 – 1994 Театрално училище и Център за развитие на Нови танци.
• 1987 – 1989 Американски танцов фестивал, Дърам, Северна Каролина.
• 1997 – 2014 Университета на Калифорния в Лос Анджелис, катедра Световни изкуства и култури, Лос Анджелис, Калифорния

Избрани статии от Симон Форти

• „Художници на Ел Ей“ 2011 г.
• „Светлината на Танцуването“ 2009 г.
• „Специален фокус“: Вдъхновение Изтичане, стр 17.
• „Движението на Вниманието: интервю с Даниел Лепкоф“. 2005 г., стр. 8 – 9.
• „Години по-късно“ 2004 г., стр. 18.
• „Анимирано танцуване: на практика в танцова импровизация“ 2001 г., стр 32 – 39.
• „Интервю с Нина Мартин“ 1998/1999 г., стр. 26.
• „Усещането на древна форма“ 1998 г., стр 3.
• „Размисли върху дни по-рано“ 1997 г.
• „История за родословного дърво“ 1994, стр. 2.
• „Мисли за да се продължи: скица на процес / разказ танц“.1994 г., с 13 – 21.
• „Далеч от фронта“ 1992 г., стр 3.
• „Чай за двама: разговор между Симон Форти и Ивон Райнер“ 1990 г., стр 27 – 31.
• „Преди няколко месеца“ 1990 г., стр 3.
• „Набор от бележки, написани няколко дни преди и след Нова година 1985“. 1987, стр 12 – 15.
• „Банкови Инструкции за един танц“ 1986 г., стр 11 – 13.
• „Основна база“ 1980 г., стр 6 – 10.
• „Велосипеди“ 1978 г.
• „Танцуващи в оградата“декември 1974 г., стр. 20 – 23.
• „Театър и инженерен-експеримент“ февруари 1967 г.

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Simone Forty в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​