Ирина Палеологина (съпруга на Михаил Асен): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Редакция чрез приложение за iOS
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Редакция чрез приложение за iOS
Ред 39: Ред 39:


== Гробницата в Месемврия ==
== Гробницата в Месемврия ==
В своя „Албум от пътешествията в Турция, извършени по заповед на Негово Величество император Николай I през 1829-1830 г.“ шонтландският библиотекар Чарлз Седжер разказва, че в „старата катедрала“ на Месембрия е видял гробницата на царицата. „Там се вижда доста добре запазеният гроб на принцесата Мария Кантакузин, дъщеря на императора Йоан Андроник Палеолог Младши, която се е оженила в 1335 г. в [[Адрианопол|Адрианопол]] за княз "Асаниус Михаил", син на българския цар [[Иван Александър]]“. Рисунка на гробницата за неговия албум прави френският баталист и гравьор Август Дезарно, който го придружава при това му пътуване из някогашната Османска империя. Гравюрата е нарисувана през 1829 г. след превземането на града, макар и за кратко, от руските войски на 11 юли същата година.
В своя „Албум от пътешествията в Турция, извършени по заповед на Негово Величество император Николай I през 1829-1830 г.“ шонтландският библиотекар Чарлз Седжер разказва, че в „старата катедрала“ на Месембрия е видял гробницата на царицата. „Там се вижда доста добре запазеният гроб на принцесата Мария Кантакузина, дъщеря на императора Йоан Андроник Палеолог Младши, която се е оженила в 1335 г. в [[Адрианопол|Адрианопол]] за княз "Асаниус Михаил", син на българския цар [[Иван Александър]]“. Рисунка на гробницата за неговия албум прави френският баталист и гравьор Август Дезарно, който го придружава при това му пътуване из някогашната Османска империя. Гравюрата е нарисувана през 1829 г. след превземането на града, макар и за кратко, от руските войски на 11 юли същата година.
Няколко години по-късно през това място минава и френският византолог и египтолог Бруне де Пресле, заедно с Александър Бланчет (Brunet de Presle and Alexandre Blanchet), които през 1856 г. издават в Париж своя труд „Гърция от римското завоение до наши дни“ (Grece depuis la conquete romaine jusqu'a nos jours). В него също има приложена рисунка на въпросната [[Гробница|гробница]], направена от френския гравьоор, илюстратор, литограф и издател Августин Франсоа Леметре (Augustin François Lemaitre). По думите на Седжер, след смъртта на съпруга си принцесата се оттеглила в манастир при [[Месембрия]] (дн. [[Несебър]]), където се замонашила под името Матаиса и умряла през 1390 г. Тя е била погребана в Старата катедрала, където шотландецът вижда гроба й вляво при влизането в развалините. Надгробният мрамор е бил изваден от гроба от сегашния архиепископ от страх турците да не го вземат за строежи“ – допълва разказа си Седжер. При всички случаи е сигурно, че надгробната плоча на принцеса Матаиса Кантакузина Палеологина, погребана след смъртта си в църквата "Св. София" (Старата митрополия), дълги години е пазена в пода на несебърската църква „[[Възнесение Господне (Несебър)|Св. Възнесение Христово" („Св. Спас")]], което потвърждава думите на Седжер, че тя е била извадена от гробницата и прибрана, за да не бъде поругана от османлиите. Днес мраморното надгробие се намира в [[Археологически музей, Несебър|Археологическия музей на Несебър]]. Надписът върху него гласи: „''Упокои се рабиня божия ''Матаиса Кантакузина Палеологина'' в година 1441, месец ноември, индикт V"''. Гробът е разположен противоположно на олтара и е обърнат на юг – т.е [[Константинопол]]. В него е открита фиала – императорска купа, но освен това украсата на аркадата над гроба е оформена с клиновидни дялани камъни. Върху тях са поставени седем монограма – три от тях са на [[Палеолози|Палеолозите]], два на [[Кантакузини]] и един на император [[Мануил I Комнин|Мануил І Комнин]]. Смята се, че когато през 1440 г. [[Димитър Палеолог]] е станал управител на Месембрия, верен на традицията той е поръчал надгробната плоча на принцеса Мария Кантакузина Палеологина, запазена и до наши дни.
Няколко години по-късно през това място минава и френският византолог и египтолог Бруне де Пресле, заедно с Александър Бланчет (Brunet de Presle and Alexandre Blanchet), които през 1856 г. издават в Париж своя труд „Гърция от римското завоение до наши дни“ (Grece depuis la conquete romaine jusqu'a nos jours). В него също има приложена рисунка на въпросната [[Гробница|гробница]], направена от френския гравьоор, илюстратор, литограф и издател Августин Франсоа Леметре (Augustin François Lemaitre). По думите на Седжер, след смъртта на съпруга си принцесата се оттеглила в манастир при [[Месембрия]] (дн. [[Несебър]]), където се замонашила под името Матаиса и умряла през 1390 г. Тя е била погребана в Старата катедрала, където шотландецът вижда гроба й вляво при влизането в развалините. Надгробният мрамор е бил изваден от гроба от сегашния архиепископ от страх турците да не го вземат за строежи“ – допълва разказа си Седжер. При всички случаи е сигурно, че надгробната плоча на принцеса Матаиса Кантакузина Палеологина, погребана след смъртта си в църквата "Св. София" (Старата митрополия), дълги години е пазена в пода на несебърската църква „[[Възнесение Господне (Несебър)|Св. Възнесение Христово" („Св. Спас")]], което потвърждава думите на Седжер, че тя е била извадена от гробницата и прибрана, за да не бъде поругана от османлиите. Днес мраморното надгробие се намира в [[Археологически музей, Несебър|Археологическия музей на Несебър]]. Надписът върху него гласи: „''Упокои се рабиня божия ''Матаиса Кантакузина Палеологина'' в година 1441, месец ноември, индикт V"''. Гробът е разположен противоположно на олтара и е обърнат на юг – т.е [[Константинопол]]. В него е открита фиала – императорска купа, но освен това украсата на аркадата над гроба е оформена с клиновидни дялани камъни. Върху тях са поставени седем монограма – три от тях са на [[Палеолози|Палеолозите]], два на [[Кантакузини]] и един на император [[Мануил I Комнин|Мануил І Комнин]]. Смята се, че когато през 1440 г. [[Димитър Палеолог]] е станал управител на Месембрия, верен на традицията той е поръчал надгробната плоча на принцеса Мария Кантакузина Палеологина, запазена и до наши дни.




В един документ от септември 1365 г., намерен в архива на светогорския манастир „Лавра“, се споменава за някоя си ''покойна деспина Ирина'', която притежавала имоти около Сяр. [[Христо Матанов]] допуска въпросната деспина Ирина да е била именно вдовицата на Михаил-Асен. Въз основа на тази идентификация, която според Матанов да е твърде вероятна, макар и не солидно подкрепена от достатъчен изворов материал, се прави предположение, че след 1356 г. Ирина Палеологина се е установила в двора на царица [[Елена Българска|Елена]] в Сяр.<ref>{{cite book|last=Матанов|first=Христо|title =Югозападните български земи през XIV век |url=http://macedonia.kroraina.com/hm2/hm_6_1.html|place= София | year = 1986 | publisher = Наука и изкуство | page = 183}}</ref>
В един документ от септември 1365 г., намерен в архива на светогорския манастир „Лавра“, се споменава за някоя си ''покойна деспина Ирина'', която притежавала имоти около Сяр. [[Христо Матанов]] допуска въпросната деспина Ирина да е била именно вдовицата на Михаил-Асен. Въз основа на тази идентификация, която според Матанов да е твърде вероятна, макар и не солидно подкрепена от достатъчен изворов материал, се прави предположение, че след 1356 г. Ирина Палеологина се е установила в двора на царица [[Елена Българска|Елена]] в Сяр.<ref>{{cite book|last=Матанов|first=Христо|title =Югозападните български земи през XIV век |url=http://macedonia.kroraina.com/hm2/hm_6_1.html|place= София | year = 1986 | publisher = Наука и изкуство | page = 183}}</ref>




== Семейство ==
== Семейство ==

Версия от 06:24, 28 март 2020

Вижте пояснителната страница за други личности с името Ирина Палеологина.
Ирина Палеологина
Ειρήνη Παλαιολογίνα
визнатийска принцеса
Лични данни
Родена1330г.
Константинопол
Починала1399г.
Месемврия
Семейство
БракМихаил Асен
ДинастияКантакузини, Палеолози
БащаАндроник III Палеолог
МайкаАнна Савойска
ГербФайл:Paleologos.png

Ирина Палеологина (Irina Palaiologina, на гръцки: Ειρήνη Παλαιολογίνα); 1327 – след 1356) е византийска принцеса и българска царица[1] — съпруга на цар Михаил Асен IV. Известна е и като Мария Палеологина (Maria Palaiologina, Μαρία Παλαιολογίνα).

Файл:Paleologina2.jpg
Рисунката на гробницата на Ирина Палеологина от Ламетре
Файл:Paleologina1.jpg
Гравюрата на гробницата от Август Дезарно

Ирина е дъщеря на византийския император Андроник III Палеолог (упр. 1328–1341) и втората му съпруга Анна Савойска (1306-1359), дъщеря на граф Амадей V Савойски и на Мария Брабантска. [2] По-голяма сестра е на византийския император Йоан V Палеолог (упр. 1341–1391) [3] и на деспот Михаил Палеолог (1337–1370).[4] Според историците тя се ражда през 1330г с кръщелното име Мария. Малко след битката при Русокастро през 1331 г. принцесата е обещана на българския престолонаследник Михаил Асен – син на царя на България Иван Александър и влашката принцеса Теодора Басараб. Когато Мария е едва на 9, а бъдещият й съпруг на 15, те са сгодени в Адрианопол. Сватбата се отлага с няколко години заради крехката възраст и на двамата. Въпреки неяснотите и разминаването в датите, може да се предположи, че по време на брачната церемония българският престолоноследник Михаил Асен е бил около 19-годишен, а съпругата му, прекръстена на Ирина в знак на очаквания дълбок мир между византийци и българи, на 13. Нищо не е известно за двойката по-нататък. Няма свидетелства от този брак да са се родили деца. Знае се само, че той е продължил до 1355 г. когато Михаил Асен загива при Средец в битка с турците. Съпругата му Мария-Ирина отива за кратко в Константинопол, но след това решава да се върне в Несебър и да се замонаши. Знае се, че след като става монахиня Мария приема името Матаиса. До края на живота си остава в несебърския манастир „Богородица Елеуса”, където е погребана през 1399 г. Принцеса Матаиса Кантакузина е починала в период, в който Несебър е бил окупиран от турците. Погребана е символично в края на XIV в. в Старата митрополия "Св. София”.

Гробницата в Месемврия

В своя „Албум от пътешествията в Турция, извършени по заповед на Негово Величество император Николай I през 1829-1830 г.“ шонтландският библиотекар Чарлз Седжер разказва, че в „старата катедрала“ на Месембрия е видял гробницата на царицата. „Там се вижда доста добре запазеният гроб на принцесата Мария Кантакузина, дъщеря на императора Йоан Андроник Палеолог Младши, която се е оженила в 1335 г. в Адрианопол за княз "Асаниус Михаил", син на българския цар Иван Александър“. Рисунка на гробницата за неговия албум прави френският баталист и гравьор Август Дезарно, който го придружава при това му пътуване из някогашната Османска империя. Гравюрата е нарисувана през 1829 г. след превземането на града, макар и за кратко, от руските войски на 11 юли същата година. Няколко години по-късно през това място минава и френският византолог и египтолог Бруне де Пресле, заедно с Александър Бланчет (Brunet de Presle and Alexandre Blanchet), които през 1856 г. издават в Париж своя труд „Гърция от римското завоение до наши дни“ (Grece depuis la conquete romaine jusqu'a nos jours). В него също има приложена рисунка на въпросната гробница, направена от френския гравьоор, илюстратор, литограф и издател Августин Франсоа Леметре (Augustin François Lemaitre). По думите на Седжер, след смъртта на съпруга си принцесата се оттеглила в манастир при Месембрия (дн. Несебър), където се замонашила под името Матаиса и умряла през 1390 г. Тя е била погребана в Старата катедрала, където шотландецът вижда гроба й вляво при влизането в развалините. Надгробният мрамор е бил изваден от гроба от сегашния архиепископ от страх турците да не го вземат за строежи“ – допълва разказа си Седжер. При всички случаи е сигурно, че надгробната плоча на принцеса Матаиса Кантакузина Палеологина, погребана след смъртта си в църквата "Св. София" (Старата митрополия), дълги години е пазена в пода на несебърската църква „Св. Възнесение Христово" („Св. Спас"), което потвърждава думите на Седжер, че тя е била извадена от гробницата и прибрана, за да не бъде поругана от османлиите. Днес мраморното надгробие се намира в Археологическия музей на Несебър. Надписът върху него гласи: „Упокои се рабиня божия Матаиса Кантакузина Палеологина в година 1441, месец ноември, индикт V". Гробът е разположен противоположно на олтара и е обърнат на юг – т.е Константинопол. В него е открита фиала – императорска купа, но освен това украсата на аркадата над гроба е оформена с клиновидни дялани камъни. Върху тях са поставени седем монограма – три от тях са на Палеолозите, два на Кантакузини и един на император Мануил І Комнин. Смята се, че когато през 1440 г. Димитър Палеолог е станал управител на Месембрия, верен на традицията той е поръчал надгробната плоча на принцеса Мария Кантакузина Палеологина, запазена и до наши дни.


В един документ от септември 1365 г., намерен в архива на светогорския манастир „Лавра“, се споменава за някоя си покойна деспина Ирина, която притежавала имоти около Сяр. Христо Матанов допуска въпросната деспина Ирина да е била именно вдовицата на Михаил-Асен. Въз основа на тази идентификация, която според Матанов да е твърде вероятна, макар и не солидно подкрепена от достатъчен изворов материал, се прави предположение, че след 1356 г. Ирина Палеологина се е установила в двора на царица Елена в Сяр.[5]

Семейство

Ирина се омъжва през 1336 г. за българския цар Михаил Асен IV (ок. 1322–1355), първородния син на цар Иван Александър (1331–1371) от брака му с царица Теодора Басараб. [6] През 1355 г. Михаил-Асен е убит в битка с османците близо до София. Традиционно се смята, че бракът им е бездетен. Известно е, че тя се връща във Византия след неговата смърт[7].

Въпреки това бракът им е продължил 19 години и според някои сведения те имат двама сина - Алексий Асен и Андрей Асен.[8] По непотвърдени сведения Ирина е била бременна с втория им син, когато Михаил-Асен загива, и във Византия тя ражда Андрей Асен. Според тези сведения синовете им са:

  • Алексий Асен (на византийска служба от 1371 г.)[9]
    • има дъщеря Ирина Асенина, омъжена за Паоло ди Бернардо, венециански патриций на византийска служба (ок.1331 - 15 март 1393 г.)[10] (като е възможно тази Ирина да е дъщеря всъщност на Андрей Асен[11]);
    • има син Исак Асен, управител на Константинопол и посланик при османците през 1420 г.[12]
  • Андрей Асен - управител на остров Лемнос от 1405 г., има три или повече деца, едно от които Мануил Палеолог Асен.[13]

Вижте също

Източници

  1. ↑ Georgios Phrantzes Liber I, 8, p. 39.
  2. ↑ Jeanne de Savoie, fmg.ac
  3. ↑ Nicol, Donald M., The Last Centuries of Byzantium. Cambridge: Cambridge University Press, 1993, 2nd edition. ISBN 0-521-43991-4
  4. ↑ Guilland, Rodolphe. Recherches sur l'histoire administrative de l'Empire byzantin: Le despote, δεσπότης // Revue des études byzantines 17. 1959. DOI:10.3406/rebyz.1959.1199. p. 52–89. Посетен на 28 май 2011. (на френски)
  5. ↑ Матанов, Христо. Югозападните български земи през XIV век. София, Наука и изкуство, 1986. с. 183.
  6. ↑ EIRENE Maria Palaiologina, fmg.ac
  7. ↑ EIRENE Maria Palaiologina
  8. ↑ Chapter 2. TSARS of the SECOND BULGARIAN EMPIRE, TSARS OF BULGARIA 1323-1393 (FAMILY of ŠIŠMAN)
  9. ↑ Chapter 2. TSARS of the SECOND BULGARIAN EMPIRE, TSARS OF BULGARIA 1323-1393 (FAMILY of ŠIŠMAN)
  10. ↑ Chapter 2. TSARS of the SECOND BULGARIAN EMPIRE, TSARS OF BULGARIA 1323-1393 (FAMILY of ŠIŠMAN)
  11. ↑ The House of Shishman
  12. ↑ Chapter 2. TSARS of the SECOND BULGARIAN EMPIRE, TSARS OF BULGARIA 1323-1393 (FAMILY of ŠIŠMAN)
  13. ↑ Chapter 2. TSARS of the SECOND BULGARIAN EMPIRE, TSARS OF BULGARIA 1323-1393 (FAMILY of ŠIŠMAN)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ирина_Палеологина_(съпруга_на_Михаил_Асен)&oldid=10011808“.