Стилиян Чилингиров: Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Погребани в Централните софийски гробища, ползвайки HotCat |
Редакция без резюме |
||
Ред 27: | Ред 27: | ||
}} |
}} |
||
'''Стилиян Хаджидобрев Чилингиров''' е български [[писател]] |
'''Стилиян Хаджидобрев Чилингиров''' е плодвовит български [[писател]] и [[етнограф]], също [[политик]] и общественик, от началото на XX век. Известен е като '''Последния възрожденец'''. |
||
Той е сред основателите на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]] и негов председател (1941 – 1944). |
Той е сред основателите (1923) на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]] и негов председател (1941 – 1944). |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден на 26 октомври 1881 г. в Шумен в семейството на занаятчията Хаджи Добри и съпругата му Стефания. Завършва основно и педагогическо училище в родния си град [[Шумен]] |
Роден на 26 октомври 1881 г. в Шумен в семейството на занаятчията Хаджи Добри и съпругата му Стефания. Завършва основно и педагогическо училище в родния си град [[Шумен]], едновременно работи като обущарски и книжарски чирак. |
||
Учителства в с. [[Мечка (Област Русе)|Мечка]], [[Русенска област]] и с. [[Султанци]] (Султанлар), [[Варненска област]]. |
|||
Председател е на Студентския клуб (1904), сред инициаторите за построяването на [[Национален студентски дом|Студентския дом]] в София. Завършва „Педагогика“ в [[Софийския университет]] (1904), назначен като библиотекар в Народната библиотека. Специализира в Берлин и Лайпциг по литературна история и естетика,благодарение на проф. Иван Шишманов.(1905-1907). |
|||
Председател е на Студентския клуб (1904), сред инициаторите за построяването на [[Национален студентски дом|Студентския дом]] в София. Завършва „Педагогика“ в [[Софийския университет]] (1904), назначен е за библиотекар в Народната библиотека в София. Специализира (1905-1907) в Берлин и Лайпциг по литературна история и естетика благодарение на проф. [[Иван Шишманов]]. |
|||
През 1908 г. сключва брак със Стаматка Радушева от Шумен. Работи в администрацията на списание “Звездица”. Назначен е от Ив. Шишманов за коректор на сп. Училещен преглед. |
|||
През 1908 г. сключва брак със Стаматка Радушева от Шумен. Работи в администрацията на списание “Звездица”. Назначен е от Ив. Шишманов за коректор на сп. „Училищен преглед“. Учител е по немски и български език във [[Втора мъжка гимназия]] в столицата. |
|||
Учител е по немски и български език във [[Втора мъжка гимназия]] в столицата. По време на [[Балканските войни]] е началник на тилов транспорт и военен кореспондент към щаба на [[Втора българска армия]]. |
|||
По време на [[Балканските войни]] е началник на тилов транспорт и военен кореспондент към щаба на [[Втора българска армия]]. |
|||
Секретар на Прогресивно-либералната партия и гл. редактор на вестник [[България (1898 - 1921)|„България“]] (от 1911-1913) и на списание [[Бразда (списание)|„Бразда“]] (1914 – 1915). Народен представител от Преславската околия в XV обикновено Народно събрание. Поддиректор (1916 – 1919) и директор (1919 – 1922) на [[Народна библиотека|Народната библиотека]]. |
|||
Главен редактор е на вестник [[България (1898 - 1921)|„България“]] (1911 – 1913) и на списание [[Бразда (списание)|„Бразда“]] (1914 – 1915). |
|||
От 1923 година е директор на Народния етнографски музей (сега [[Етнографски институт с музей]]). Председател е на Съюза на българските писатели (1941 – 1944). Членува във Всебългарски съюз „Отец Паисий“. Инициатор и съорганизатор за учредяването на Съюза на писателите в България(1923). Член на Масонската организация в България. Участва в списването на сп.”Полет”-издание на масонската ложа. През периода 1941-1944 г. е председател на Върховния Читалищен Съюз и председател на Съюза на писателите в България. Един от инициаторите на откритото писмо на 21 български писатели до Богдан Филов в защита на българските евреи. През 1942 г. е обявен за почетен гражданин на гр. Шумен. |
|||
Чилингиров е поддиректор (1916 – 1919) и директор (1919 – 1922) на [[Народна библиотека|Народната библиотека]] „Св. св. Кирил и Методий“ в София. От 1923 година е директор на Народния етнографски музей (сега [[Етнографски институт с музей]]). |
|||
След [[9 септември 1944]] г. изпада в забвение (заради обществено-политическата му дейност), а творчеството му е обявено за „посредствено и без значими литературни достижения“, след което е извадено от учебните програми. |
|||
След [[9 септември 1944]] г., вече на 63-годишна възраст, изпада в забвение, творчеството му е обявено за „посредствено и без значими литературни достижения“, след което е извадено от учебните програми. |
|||
През 1955 г. се оттегля от обществения живот след сърдечен удар. |
|||
Умира в София на 23 ноември 1962 г. |
През 1955 г. се оттегля от обществения живот след сърдечен удар. Умира в София на 23 ноември 1962 г. |
||
<gallery class="center"> |
<gallery class="center"> |
||
File:Stiliyan Chilingirov memorial plaque, Dondukov Blvd.jpg | Паметна плоча на сградата на мястото на дома на Чилингиров на бул. „Княз Дондуков“, София |
|||
File:Stiliyan Chilingirov building with memorial plaque, Dondukov Blvd.jpg | На това място е бил домът, в който Чилингиров работи от 1924 до 1962 г. |
File:Stiliyan Chilingirov building with memorial plaque, Dondukov Blvd.jpg | На това място е бил домът, в който Чилингиров работи от 1924 до 1962 г. |
||
File:Stiliyan Chilingirov memorial plaque, Dondukov Blvd.jpg | Паметна плоча на мястото на дома му на бул. „Княз Дондуков“, София |
|||
File:Central Sofia Cemetery 2018 146.jpg | Надгробният камак на Стилиян Чилингиров в Централните софийски гробища |
|||
</gallery> |
</gallery> |
||
== Обществена дейност == |
== Обществена дейност == |
||
През 1911 – 1913 година е [[народен представител]] в 15 [[ |
Секретар е на [[Прогресивнолиберална партия|Прогресивнолибералната партия]]. През 1911 – 1913 година е [[народен представител]] от Преславската околия в 15 [[обикновено народно събрание]]. Напуска партията след [[Междусъюзническата война]] през 1913 година. |
||
През 1917 – 1918 година е член на [[Поморавски народо-просветен комитет|Поморавския народо-просветен комитет]]. Председател е на |
През 1917 – 1918 година е член на [[Поморавски народо-просветен комитет|Поморавския народо-просветен комитет]]. Инициатор и съучредител на Съюза на писателите в България (1923). Председател е на Съюза на българските писатели (1941 – 1944). През периода 1941-1944 г. е председател на Върховния читалищен съюз. |
||
Член е на Масонската организация в България. Участва в списването на сп. ”Полет” – издание на масонската ложа. Членува във Всебългарски съюз „Отец Паисий“. |
|||
== Творчество == |
|||
<br /> |
|||
Сред инициаторите е на откритото писмо на 21 български писатели до [[Богдан Филов]] в защита на българските евреи. |
|||
* Блянове и тъги,(Стихотворения), 1901-48с. |
|||
* Букетче,(Стихотворения за деца), 1901-23с. |
|||
През 1942 г. е обявен за почетен гражданин на Шумен. |
|||
* Един учител-поет-Харалан Ангелов. Литературен портрет, 1902-9с.(Псевдоним С.Спартански) |
|||
* Харалан Ангелов:(Принос към нашата доосвободителна поезия), 1905-124с. |
|||
== Творчество == |
|||
* Еднаж да съмне,(Стихотворения), 1907-63с. |
|||
{{колони|2| |
|||
* Крилата тежат,(Драматически разказ в 1 действие), 1909-16с. |
|||
* Блянове и тъги. Стихотворения, 1901, 48 с. |
|||
* Христо Д.Максимов като педагог, 1909-56с. |
|||
* Букетче. Стихотворения за деца, 1901, 23 с. |
|||
* Крали Марко,(Драматична поема), 1911-16с. |
|||
* Един учител-поет - Харалан Ангелов. Литературен портрет, 1902, 9 с. (псевдоним ''С. Спартански'') |
|||
* Илия Р. Блъсков,(Материали за живота и дейността му), 1913. |
|||
* Харалан Ангелов. Принос към нашата доосвободителна поезия, 1905, 124 с. |
|||
* Австрия или Русия?1914-60с. |
|||
* Еднаж да съмне. Стихотворения, 1907, 63 с. |
|||
* Песен за селяка,(Поема), 1914-179с, |
|||
* Крилата тежат,(Драматически разказ в 1 действие), 1909, 16 с. |
|||
* Кинематографът-частен или обществен, 1915-39с. |
|||
* Христо Д. Максимов като педагог, 1909, 56 с. |
|||
* Моят рапорт. Едно мнение за уредбата на Народната Библиотека.1915-12с. |
|||
* Крали Марко. Драматична поема, 1911, 16 с. |
|||
* За род и чест,(Стихотворения), 1916-115с. |
|||
* Илия Р. Блъсков. Материали за живота и дейността му, 1913 |
|||
* Добруджа и нашето Възраждане. Културно-исторически издирвания, 1917.-259с. |
|||
* Австрия или Русия? 1914, 60 с. |
|||
* Една автобиографична бележка на Васил Друмев-митрополит Климент, 1917. |
|||
* Песен за селяка. Поема, 1914, 179 с. |
|||
* Поморавия по сръбски свидетелства(Исторически издирвания),София, 1917,с.256,Изд. на фр.-Лозана, 1917 |
|||
* Кинематографът – частен или обществен, 1915, 39 с. |
|||
* Принос към възраждането на Добруджа,София, 1917,с.22 |
|||
* Моят рапорт. Едно мнение за уредбата на Народната Библиотека. 1915, 12 с. |
|||
* Стефан Караджа,(Животописни бележки),София, 1918,с.32 |
|||
* За род и чест. Стихотворения, 1916, 115 с. |
|||
* Не бил достоен,(Битова драма в 3 карт.),София, 1918,с.107 |
|||
* Добруджа и нашето Възраждане. Културно-исторически издирвания, 1917, 259 с. |
|||
* Сръбско-Българските отношения от най-старо време до днес,София, 1918,с.204 |
|||
* Една автобиографична бележка на Васил Друмев – митрополит Климент, 1917 |
|||
* Партиите и националният погром, 1919,с.124 |
|||
* Поморавия по сръбски свидетелства. Исторически издирвания, София, 1917, с. 256; изд. на фр. в Лозана, 1917 |
|||
* Първи стихотворения на Вазова, 1920,(Юбилеен сборник Ив. Вазов-живот и творчество) |
|||
* Принос към възраждането на Добруджа, София, 1917, с. 22 |
|||
* Равна Добруджа,(Пътни бележки и впечетления), 1920,с.172 |
|||
* Стефан Караджа. Животописни бележки, София, 1918, с. 32 |
|||
* Тарас Шевченко на български,(Сборник в чест на Ив. Д. Шишманов по случай 30 годишната му научна дейност),-1920,с.73 |
|||
* Не бил достоен. Битова драма в 3 карт., София, 1918, с. 107 |
|||
* Владо Булатов,(Роман в сонети), 1922,с.299 |
|||
* Сръбско-Българските отношения от най-старо време до днес, София, 1918, с. 204 |
|||
* Васил Левски. Живот и революционна дейност,(По случай 50 г. от смъртта му), 1923,с.61 |
|||
* Партиите и националният погром, 1919, с. 124 |
|||
* Ранни Камбани,(Стихове за деца и младежи),-1923,с.64 |
|||
* Първи стихотворения на Вазова, 1920 (юбилеен сборник „Ив. Вазов – живот и творчество“) |
|||
* Причини за Сръбско-Българската война 1885,-1924,с.46 |
|||
* Равна Добруджа. Пътни бележки и впечетления, 1920, с. 172 |
|||
* Хляб наш насущний,(Роман), 1926,с.240 |
|||
* Тарас Шевченко на български (сборник в чест на Ив. Д. Шишманов по случай 30-годишната му научна дейност), 1920, с. 73 |
|||
* Рибният буквар на [П.Берон], 1927,с.56 |
|||
* Владо Булатов. Роман в сонети, 1922, с. 299 |
|||
* От малък воин до велик художник и мъдрец, 1928 |
|||
* Васил Левски. Живот и революционна дейност (по случай 50 г. от смъртта му), 1923, с. 61 |
|||
* Това което видях ...(Спомен), 1928,с.8 |
|||
* Ранни Камбани. Стихове за деца и младежи, 1923, с. 64 |
|||
* Шинел без пагони,(Роман), 1928,с.286 |
|||
* Причини за Сръбско-Българската война 1885, 1924, с. 46 |
|||
* Любен Каравелов. Принос към кризата в неговата душа[1929–1939],с.16 |
|||
* Хляб наш насущний. Роман, 1926, с. 240 |
|||
* Прослава на Сава Ж.Дацов за неговата 50- годишна стопанска и обществено-книжовна дейност, 1929,с.144 |
|||
* Рибният буквар на П. Берон, 1927, с. 56 |
|||
* Пътни бележки и впечетления, 1929,с.112 |
|||
* От малък воин до велик художник и мъдрец, 1928 |
|||
* Тилилей свири,(Стихотворения за деца),-1929,с.48 |
|||
* Това което видях... Спомен, 1928, с. 8 |
|||
* Тъй ми се стори,(Разкази), 1929,с.96 |
|||
* Шинел без пагони. Роман, 1928, с. 286 |
|||
* Читалищата след Освобождението, 1929,с.23 |
|||
* Любен Каравелов. Принос към кризата в неговата душа (1929–1939), с. 16 |
|||
* Българските читалища преди Освобождението:Принос към историята на Българското Възраждане, 1930,с.683 |
|||
* Прослава на Сава Ж. Дацов за неговата 50-годишна стопанска и обществено-книжовна дейност, 1929, с. 144 |
|||
* Малкият спестовник,(Разказ), 1930,с.36 |
|||
* Пътни бележки и впечетления, 1929, с. 112 |
|||
* Сърбите и ние, 1930,с.115 |
|||
* Тилилей свири. Стихотворения за деца, 1929, с. 48 |
|||
* Моста на Струма,(Балада-драма в четири картини), 1930(Българска мисълъ,V),С.1931 |
|||
* Тъй ми се стори. Разкази, 1929, с. 96 |
|||
* Деца на Ада,(Роман), 1932,с.195 |
|||
* Читалищата след Освобождението, 1929, с. 23 |
|||
* Против чуждите училища,-1935,с.100 |
|||
* Българските читалища преди Освобождението. Принос към историята на Българското Възраждане, 1930, с. 683 |
|||
* Птички,(Стихотворения за деца), 1935,с.16 |
|||
* Малкият спестовник. Разказ, 1930, с. 36 |
|||
* Сърбите и ние, 1930, с. 115 |
|||
* Моста на Струма. Балада-драма в четири картини, 1930, Българска мисълъ, V, С. 1931 |
|||
* Деца на Ада. Роман, 1932, с. 195 |
|||
* Против чуждите училища, 1935, с. 100 |
|||
* Птички. Стихотворения за деца, 1935, с. 16 |
|||
* {{cite book | last = Чилингировъ | first = Стилиянъ | year = 1935 | location = София | pages = 196 | title = Първа жертва}} |
* {{cite book | last = Чилингировъ | first = Стилиянъ | year = 1935 | location = София | pages = 196 | title = Първа жертва}} |
||
* Слънчова мъка |
* Слънчова мъка. Стихотворения за деца, 1935, с. 48 |
||
* Невиждан враг |
* Невиждан враг. Роман, 1936, с. 136 |
||
* Великден |
* Великден. Стихове за деца, 1937, с. 16 |
||
* На война с Шуменци |
* На война с Шуменци. Разкази, 1937, с. 96 |
||
* Панайот Волов |
* Панайот Волов. Биография, 1938, 32 с. |
||
* Детски дни |
* Детски дни. Педагогически разкази, 1938, 95 с. |
||
* Какво е дал българинът на другите народи, 1938 |
* Какво е дал българинът на другите народи, 1938, 132 с. |
||
* Рибена кост |
* Рибена кост. Роман, 1938, 300 с. |
||
* Всезнайко |
* Всезнайко. Разкази за деца и юноши, 1939, 180 с. |
||
* До коле,о Господи, 1939 |
* До коле, о, Господи, 1939, 180 с. |
||
* Първите |
* Първите македонски въстания, 1939, 13 с. |
||
* Панайот Волов |
* Панайот Волов. Животописен опит, 1940, 168 с. |
||
* Милкината радост, 1940 |
* Милкината радост, 1940, 8 с. |
||
* Принос към историята на |
* Принос към историята на българската просвета в Добруджа, 1940, 20 с. |
||
* Чудната кутия, 1940 |
* Чудната кутия, 1940, 31 с. |
||
* Жабок с подкови. Наши и чужди приказки, 1941 |
* Жабок с подкови. Наши и чужди приказки, 1941, 60 с. |
||
* {{cite book | last = Чилингировъ | first = Стилиянъ | year = 1941 | location = София | pages = 158 | title = Презъ Македония}} |
* {{cite book | last = Чилингировъ | first = Стилиянъ | year = 1941 | location = София | pages = 158 | title = Презъ Македония}} |
||
* Царят на дриплювците |
* Царят на дриплювците. Приказки и разкази, 1941, 16 с. |
||
* Възхвала на българския език, 1942 |
* Възхвала на българския език, 1942, 16 с. |
||
* И не въведи нас во изкушение |
* И не въведи нас во изкушение, Кн. 1-2, 1942; Кн. 1, 96 с. / Кн. 2, 97, 186 с. |
||
* Майка Богородица |
* Майка Богородица. Разкази, 1942, 104 с. |
||
* Мидхад паша и земеделските каси, 1942 |
* Мидхад паша и земеделските каси, 1942, 72 с. |
||
* Хаджи Минчо |
* Хаджи Минчо. Пиеса в пет действия, 1942, 80 с. |
||
* Записки по детска литература, 1943 |
* Записки по детска литература, 1943, 42 с. |
||
* Маджари и поляци в Шумен. Принос към историята на българската цивилизация, 1943 |
* Маджари и поляци в Шумен. Принос към историята на българската цивилизация, 1943, 80 с. |
||
* Иван Вазов отблизо и далеч, 1953 |
* Иван Вазов отблизо и далеч, 1953, 152 с. |
||
* Моите съвременници. Спомени, 1955 |
* Моите съвременници. Спомени, 1955, 295 с. |
||
* В стария бащин дом |
* В стария бащин дом. Избрани стихове и разкази за деца, 1959, 79 с.}} |
||
== |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
||
{{СОРТКАТ:Чилингиров, Стилиян}} |
{{СОРТКАТ:Чилингиров, Стилиян}} |
||
[[Категория:Български политици (1878 – 1918)]] |
[[Категория:Български политици (1878 – 1918)]] |
||
[[Категория:Членове на Българското географско дружество]] |
|||
[[Категория:Български военни кореспонденти]] |
|||
[[Категория:Български литературни историци]] |
|||
[[Категория:Български литературни критици]] |
|||
[[Категория:Български автори на разкази]] |
|||
[[Категория:Български детски писатели]] |
|||
[[Категория:Български публицисти]] |
|||
[[Категория:Български мемоаристи]] |
|||
[[Категория:Български драматурзи]] |
|||
[[Категория:Български романисти]] |
|||
[[Категория:Български пътеписци]] |
|||
[[Категория:Български поети]] |
|||
[[Категория:Български музейни уредници]] |
|||
[[Категория:Български читалищни дейци]] |
|||
[[Категория:Български общественици]] |
[[Категория:Български общественици]] |
||
[[Категория:Български библиотекари]] |
[[Категория:Български библиотекари]] |
||
[[Категория:Български музейни уредници]] |
|||
[[Категория:Български писатели]] |
|||
[[Категория:Български детски писатели]] |
|||
[[Категория:Български етнографи]] |
[[Категория:Български етнографи]] |
||
[[Категория:Български учители]] |
[[Категория:Български учители]] |
||
[[Категория:Български масони]] |
[[Категория:Български масони]] |
||
[[Категория:Български военни кореспонденти]] |
|||
[[Категория:Членове на Българското географско дружество]] |
|||
[[Категория:Български читалищни дейци]] |
|||
[[Категория:Родени в Шумен]] |
[[Категория:Родени в Шумен]] |
||
[[Категория:Починали в София]] |
[[Категория:Починали в София]] |
||
[[Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив]] |
|||
[[Категория:Погребани в Централните софийски гробища]] |
[[Категория:Погребани в Централните софийски гробища]] |
||
[[Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив]] |
|||
[[Категория:Почетни граждани на Шумен]] |
Версия от 19:47, 3 април 2020
Стилиян Хаджидобрев Чилингиров | |
български писател | |
Портретна снимка на Стилиян Чилингиров, 1937 г. Източник: ДА „Архиви“ | |
Роден |
26 октомври 1881 г.
|
---|---|
Починал | 23 ноември 1962 г.
|
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Учил в | Софийски университет |
Научна дейност | |
Област | Етнография |
Политика | |
Партия | Прогресивнолиберална партия |
Депутат | |
XV ОНС [1] | |
Семейство | |
Деца | Добромир Чилингиров |
Стилиян Хаджидобрев Чилингиров в Общомедия |
Стилиян Хаджидобрев Чилингиров е плодвовит български писател и етнограф, също политик и общественик, от началото на XX век. Известен е като Последния възрожденец.
Той е сред основателите (1923) на Съюза на българските писатели и негов председател (1941 – 1944).
Биография
Роден на 26 октомври 1881 г. в Шумен в семейството на занаятчията Хаджи Добри и съпругата му Стефания. Завършва основно и педагогическо училище в родния си град Шумен, едновременно работи като обущарски и книжарски чирак.
Учителства в с. Мечка, Русенска област и с. Султанци (Султанлар), Варненска област.
Председател е на Студентския клуб (1904), сред инициаторите за построяването на Студентския дом в София. Завършва „Педагогика“ в Софийския университет (1904), назначен е за библиотекар в Народната библиотека в София. Специализира (1905-1907) в Берлин и Лайпциг по литературна история и естетика благодарение на проф. Иван Шишманов.
През 1908 г. сключва брак със Стаматка Радушева от Шумен. Работи в администрацията на списание “Звездица”. Назначен е от Ив. Шишманов за коректор на сп. „Училищен преглед“. Учител е по немски и български език във Втора мъжка гимназия в столицата.
По време на Балканските войни е началник на тилов транспорт и военен кореспондент към щаба на Втора българска армия.
Главен редактор е на вестник „България“ (1911 – 1913) и на списание „Бразда“ (1914 – 1915).
Чилингиров е поддиректор (1916 – 1919) и директор (1919 – 1922) на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София. От 1923 година е директор на Народния етнографски музей (сега Етнографски институт с музей).
След 9 септември 1944 г., вече на 63-годишна възраст, изпада в забвение, творчеството му е обявено за „посредствено и без значими литературни достижения“, след което е извадено от учебните програми.
През 1955 г. се оттегля от обществения живот след сърдечен удар. Умира в София на 23 ноември 1962 г.
-
На това място е бил домът, в който Чилингиров работи от 1924 до 1962 г.
-
Паметна плоча на мястото на дома му на бул. „Княз Дондуков“, София
-
Надгробният камак на Стилиян Чилингиров в Централните софийски гробища
Обществена дейност
Секретар е на Прогресивнолибералната партия. През 1911 – 1913 година е народен представител от Преславската околия в 15 обикновено народно събрание. Напуска партията след Междусъюзническата война през 1913 година.
През 1917 – 1918 година е член на Поморавския народо-просветен комитет. Инициатор и съучредител на Съюза на писателите в България (1923). Председател е на Съюза на българските писатели (1941 – 1944). През периода 1941-1944 г. е председател на Върховния читалищен съюз.
Член е на Масонската организация в България. Участва в списването на сп. ”Полет” – издание на масонската ложа. Членува във Всебългарски съюз „Отец Паисий“.
Сред инициаторите е на откритото писмо на 21 български писатели до Богдан Филов в защита на българските евреи.
През 1942 г. е обявен за почетен гражданин на Шумен.
Творчество
- Блянове и тъги. Стихотворения, 1901, 48 с.
- Букетче. Стихотворения за деца, 1901, 23 с.
- Един учител-поет - Харалан Ангелов. Литературен портрет, 1902, 9 с. (псевдоним С. Спартански)
- Харалан Ангелов. Принос към нашата доосвободителна поезия, 1905, 124 с.
- Еднаж да съмне. Стихотворения, 1907, 63 с.
- Крилата тежат,(Драматически разказ в 1 действие), 1909, 16 с.
- Христо Д. Максимов като педагог, 1909, 56 с.
- Крали Марко. Драматична поема, 1911, 16 с.
- Илия Р. Блъсков. Материали за живота и дейността му, 1913
- Австрия или Русия? 1914, 60 с.
- Песен за селяка. Поема, 1914, 179 с.
- Кинематографът – частен или обществен, 1915, 39 с.
- Моят рапорт. Едно мнение за уредбата на Народната Библиотека. 1915, 12 с.
- За род и чест. Стихотворения, 1916, 115 с.
- Добруджа и нашето Възраждане. Културно-исторически издирвания, 1917, 259 с.
- Една автобиографична бележка на Васил Друмев – митрополит Климент, 1917
- Поморавия по сръбски свидетелства. Исторически издирвания, София, 1917, с. 256; изд. на фр. в Лозана, 1917
- Принос към възраждането на Добруджа, София, 1917, с. 22
- Стефан Караджа. Животописни бележки, София, 1918, с. 32
- Не бил достоен. Битова драма в 3 карт., София, 1918, с. 107
- Сръбско-Българските отношения от най-старо време до днес, София, 1918, с. 204
- Партиите и националният погром, 1919, с. 124
- Първи стихотворения на Вазова, 1920 (юбилеен сборник „Ив. Вазов – живот и творчество“)
- Равна Добруджа. Пътни бележки и впечетления, 1920, с. 172
- Тарас Шевченко на български (сборник в чест на Ив. Д. Шишманов по случай 30-годишната му научна дейност), 1920, с. 73
- Владо Булатов. Роман в сонети, 1922, с. 299
- Васил Левски. Живот и революционна дейност (по случай 50 г. от смъртта му), 1923, с. 61
- Ранни Камбани. Стихове за деца и младежи, 1923, с. 64
- Причини за Сръбско-Българската война 1885, 1924, с. 46
- Хляб наш насущний. Роман, 1926, с. 240
- Рибният буквар на П. Берон, 1927, с. 56
- От малък воин до велик художник и мъдрец, 1928
- Това което видях... Спомен, 1928, с. 8
- Шинел без пагони. Роман, 1928, с. 286
- Любен Каравелов. Принос към кризата в неговата душа (1929–1939), с. 16
- Прослава на Сава Ж. Дацов за неговата 50-годишна стопанска и обществено-книжовна дейност, 1929, с. 144
- Пътни бележки и впечетления, 1929, с. 112
- Тилилей свири. Стихотворения за деца, 1929, с. 48
- Тъй ми се стори. Разкази, 1929, с. 96
- Читалищата след Освобождението, 1929, с. 23
- Българските читалища преди Освобождението. Принос към историята на Българското Възраждане, 1930, с. 683
- Малкият спестовник. Разказ, 1930, с. 36
- Сърбите и ние, 1930, с. 115
- Моста на Струма. Балада-драма в четири картини, 1930, Българска мисълъ, V, С. 1931
- Деца на Ада. Роман, 1932, с. 195
- Против чуждите училища, 1935, с. 100
- Птички. Стихотворения за деца, 1935, с. 16
- Чилингировъ, Стилиянъ. Първа жертва. София, 1935. с. 196.
- Слънчова мъка. Стихотворения за деца, 1935, с. 48
- Невиждан враг. Роман, 1936, с. 136
- Великден. Стихове за деца, 1937, с. 16
- На война с Шуменци. Разкази, 1937, с. 96
- Панайот Волов. Биография, 1938, 32 с.
- Детски дни. Педагогически разкази, 1938, 95 с.
- Какво е дал българинът на другите народи, 1938, 132 с.
- Рибена кост. Роман, 1938, 300 с.
- Всезнайко. Разкази за деца и юноши, 1939, 180 с.
- До коле, о, Господи, 1939, 180 с.
- Първите македонски въстания, 1939, 13 с.
- Панайот Волов. Животописен опит, 1940, 168 с.
- Милкината радост, 1940, 8 с.
- Принос към историята на българската просвета в Добруджа, 1940, 20 с.
- Чудната кутия, 1940, 31 с.
- Жабок с подкови. Наши и чужди приказки, 1941, 60 с.
- Чилингировъ, Стилиянъ. Презъ Македония. София, 1941. с. 158.
- Царят на дриплювците. Приказки и разкази, 1941, 16 с.
- Възхвала на българския език, 1942, 16 с.
- И не въведи нас во изкушение, Кн. 1-2, 1942; Кн. 1, 96 с. / Кн. 2, 97, 186 с.
- Майка Богородица. Разкази, 1942, 104 с.
- Мидхад паша и земеделските каси, 1942, 72 с.
- Хаджи Минчо. Пиеса в пет действия, 1942, 80 с.
- Записки по детска литература, 1943, 42 с.
- Маджари и поляци в Шумен. Принос към историята на българската цивилизация, 1943, 80 с.
- Иван Вазов отблизо и далеч, 1953, 152 с.
- Моите съвременници. Спомени, 1955, 295 с.
- В стария бащин дом. Избрани стихове и разкази за деца, 1959, 79 с.
Източници
- ↑ Игнатовски, Д. Депутати от Шумен и шуменски край 1879 – 2005, 2005, с. 95
- Български политици (1878 – 1918)
- Членове на Българското географско дружество
- Български военни кореспонденти
- Български литературни историци
- Български литературни критици
- Български автори на разкази
- Български детски писатели
- Български публицисти
- Български мемоаристи
- Български драматурзи
- Български романисти
- Български пътеписци
- Български поети
- Български музейни уредници
- Български читалищни дейци
- Български общественици
- Български библиотекари
- Български етнографи
- Български учители
- Български масони
- Родени в Шумен
- Починали в София
- Погребани в Централните софийски гробища
- Почетни граждани на Шумен