Стилиян Чилингиров

Стилиян Хаджидобрев Чилингиров
български писател
Портретна снимка на Стилиян Чилингиров, 1937 г. Източник: ДА „Архиви“
Роден	26 октомври 1881 г. Шумен, Княжество България
Починал	23 ноември 1962 г. София, България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Софийски университет
Научна дейност
Област	Етнография
Политика
Партия	Прогресивнолиберална партия
Депутат
XV ОНС
Семейство
Деца	Добромир Чилингиров
Стилиян Хаджидобрев Чилингиров в Общомедия

Стилиян Хаджидобрев Чилингиров е плодвовит български писател и етнограф, също политик и общественик, от началото на XX век. Известен е като Последния възрожденец.

Той е сред основателите (1923) на Съюза на българските писатели и негов председател (1941 – 1944).

Биография

Роден на 26 октомври 1881 г. в Шумен в семейството на занаятчията Хаджи Добри и съпругата му Стефания. Завършва основно и педагогическо училище в родния си град Шумен, едновременно работи като обущарски и книжарски чирак.

Учителства в с. Мечка, Русенска област и с. Султанци (Султанлар), Варненска област.

Председател е на Студентския клуб (1904), сред инициаторите за построяването на Студентския дом в София. Завършва „Педагогика“ в Софийския университет (1904), назначен е за библиотекар в Народната библиотека в София. Специализира (1905-1907) в Берлин и Лайпциг по литературна история и естетика благодарение на проф. Иван Шишманов.

През 1908 г. сключва брак със Стаматка Радушева от Шумен. Работи в администрацията на списание “Звездица”. Назначен е от Ив. Шишманов за коректор на сп. „Училищен преглед“. Учител е по немски и български език във Втора мъжка гимназия в столицата.

По време на Балканските войни е началник на тилов транспорт и военен кореспондент към щаба на Втора българска армия.

Главен редактор е на вестник „България“ (1911 – 1913) и на списание „Бразда“ (1914 – 1915).

Чилингиров е поддиректор (1916 – 1919) и директор (1919 – 1922) на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София. От 1923 година е директор на Народния етнографски музей (сега Етнографски институт с музей).

След 9 септември 1944 г., вече на 63-годишна възраст, изпада в забвение, творчеството му е обявено за „посредствено и без значими литературни достижения“, след което е извадено от учебните програми.

През 1955 г. се оттегля от обществения живот след сърдечен удар. Умира в София на 23 ноември 1962 г.

• 
  На това място е бил домът, в който Чилингиров работи от 1924 до 1962 г.
• 
  Паметна плоча на мястото на дома му на бул. „Княз Дондуков“, София
• 
  Надгробният камак на Стилиян Чилингиров в Централните софийски гробища

Обществена дейност

Секретар е на Прогресивнолибералната партия. През 1911 – 1913 година е народен представител от Преславската околия в 15 обикновено народно събрание. Напуска партията след Междусъюзническата война през 1913 година.

През 1917 – 1918 година е член на Поморавския народо-просветен комитет. Инициатор и съучредител на Съюза на писателите в България (1923). Председател е на Съюза на българските писатели (1941 – 1944). През периода 1941-1944 г. е председател на Върховния читалищен съюз.

Член е на Масонската организация в България. Участва в списването на сп. ”Полет” – издание на масонската ложа. Членува във Всебългарски съюз „Отец Паисий“.

Сред инициаторите е на откритото писмо на 21 български писатели до Богдан Филов в защита на българските евреи.

През 1942 г. е обявен за почетен гражданин на Шумен.

Творчество

• Блянове и тъги. Стихотворения, 1901, 48 с.
• Букетче. Стихотворения за деца, 1901, 23 с.
• Един учител-поет - Харалан Ангелов. Литературен портрет, 1902, 9 с. (псевдоним С. Спартански)
• Харалан Ангелов. Принос към нашата доосвободителна поезия, 1905, 124 с.
• Еднаж да съмне. Стихотворения, 1907, 63 с.
• Крилата тежат,(Драматически разказ в 1 действие), 1909, 16 с.
• Христо Д. Максимов като педагог, 1909, 56 с.
• Крали Марко. Драматична поема, 1911, 16 с.
• Илия Р. Блъсков. Материали за живота и дейността му, 1913
• Австрия или Русия? 1914, 60 с.
• Песен за селяка. Поема, 1914, 179 с.
• Кинематографът – частен или обществен, 1915, 39 с.
• Моят рапорт. Едно мнение за уредбата на Народната Библиотека. 1915, 12 с.
• За род и чест. Стихотворения, 1916, 115 с.
• Добруджа и нашето Възраждане. Културно-исторически издирвания, 1917, 259 с.
• Една автобиографична бележка на Васил Друмев – митрополит Климент, 1917
• Поморавия по сръбски свидетелства. Исторически издирвания, София, 1917, с. 256; изд. на фр. в Лозана, 1917
• Принос към възраждането на Добруджа, София, 1917, с. 22
• Стефан Караджа. Животописни бележки, София, 1918, с. 32
• Не бил достоен. Битова драма в 3 карт., София, 1918, с. 107
• Сръбско-Българските отношения от най-старо време до днес, София, 1918, с. 204
• Партиите и националният погром, 1919, с. 124
• Първи стихотворения на Вазова, 1920 (юбилеен сборник „Ив. Вазов – живот и творчество“)
• Равна Добруджа. Пътни бележки и впечетления, 1920, с. 172
• Тарас Шевченко на български (сборник в чест на Ив. Д. Шишманов по случай 30-годишната му научна дейност), 1920, с. 73
• Владо Булатов. Роман в сонети, 1922, с. 299
• Васил Левски. Живот и революционна дейност (по случай 50 г. от смъртта му), 1923, с. 61
• Ранни Камбани. Стихове за деца и младежи, 1923, с. 64
• Причини за Сръбско-Българската война 1885, 1924, с. 46
• Хляб наш насущний. Роман, 1926, с. 240
• Рибният буквар на П. Берон, 1927, с. 56
• От малък воин до велик художник и мъдрец, 1928
• Това което видях... Спомен, 1928, с. 8
• Шинел без пагони. Роман, 1928, с. 286
• Любен Каравелов. Принос към кризата в неговата душа (1929–1939), с. 16
• Прослава на Сава Ж. Дацов за неговата 50-годишна стопанска и обществено-книжовна дейност, 1929, с. 144
• Пътни бележки и впечетления, 1929, с. 112
• Тилилей свири. Стихотворения за деца, 1929, с. 48
• Тъй ми се стори. Разкази, 1929, с. 96
• Читалищата след Освобождението, 1929, с. 23
• Българските читалища преди Освобождението. Принос към историята на Българското Възраждане, 1930, с. 683
• Малкият спестовник. Разказ, 1930, с. 36
• Сърбите и ние, 1930, с. 115
• Моста на Струма. Балада-драма в четири картини, 1930, Българска мисълъ, V, С. 1931
• Деца на Ада. Роман, 1932, с. 195
• Против чуждите училища, 1935, с. 100
• Птички. Стихотворения за деца, 1935, с. 16
• Чилингировъ, Стилиянъ. Първа жертва. София, 1935. с. 196.
• Слънчова мъка. Стихотворения за деца, 1935, с. 48
• Невиждан враг. Роман, 1936, с. 136
• Великден. Стихове за деца, 1937, с. 16
• На война с Шуменци. Разкази, 1937, с. 96
• Панайот Волов. Биография, 1938, 32 с.
• Детски дни. Педагогически разкази, 1938, 95 с.
• Какво е дал българинът на другите народи, 1938, 132 с.
• Рибена кост. Роман, 1938, 300 с.
• Всезнайко. Разкази за деца и юноши, 1939, 180 с.
• До коле, о, Господи, 1939, 180 с.
• Първите македонски въстания, 1939, 13 с.
• Панайот Волов. Животописен опит, 1940, 168 с.
• Милкината радост, 1940, 8 с.
• Принос към историята на българската просвета в Добруджа, 1940, 20 с.
• Чудната кутия, 1940, 31 с.
• Жабок с подкови. Наши и чужди приказки, 1941, 60 с.
• Чилингировъ, Стилиянъ. Презъ Македония. София, 1941. с. 158.
• Царят на дриплювците. Приказки и разкази, 1941, 16 с.
• Възхвала на българския език, 1942, 16 с.
• И не въведи нас во изкушение, Кн. 1-2, 1942; Кн. 1, 96 с. / Кн. 2, 97, 186 с.
• Майка Богородица. Разкази, 1942, 104 с.
• Мидхад паша и земеделските каси, 1942, 72 с.
• Хаджи Минчо. Пиеса в пет действия, 1942, 80 с.
• Записки по детска литература, 1943, 42 с.
• Маджари и поляци в Шумен. Принос към историята на българската цивилизация, 1943, 80 с.
• Иван Вазов отблизо и далеч, 1953, 152 с.
• Моите съвременници. Спомени, 1955, 295 с.
• В стария бащин дом. Избрани стихове и разкази за деца, 1959, 79 с.