Западен отряд: Разлика между версии
Bulldog4eto (беседа | приноси) Редакция без резюме |
м Bot: Automated text replacement (-\b([34](?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-т\2, -(1\d(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите|ина|ината)\b +\1-\2, -\b([5-9](?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?(?:т|м)?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2); козметични промени |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Западен отряд''' е войсково съединение на Действуващата Руска армия в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]]. |
'''Западен отряд''' е войсково съединение на Действуващата Руска армия в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]]. |
||
Западният отряд е създаден в края на юни 1877 г. Включва 11- |
Западният отряд е създаден в края на юни 1877 г. Включва 11-и армейски корпус, Кавказка казашка бригада, 34-ти Донски казашки полк и др. Общия състав е 35 000 офицери и войници и 108 оръдия. Командир е генерал-лейтенант [[Николай Криденер]]. Задачата на отряда е овладяването на Никопол, Плевен, осигуряване десния фланг на Действуващата Руска армия и подготовка за бързо настъпление към Стара планина. |
||
В началото на войната бързо [[Битка при Никопол (1877)|превзема Никопол]]. Поради противодействието на [[Западна османска армия (1877)|Западната османска армия]] с командир [[Осман паша]] е въвлечен в многократни [[Обсада на Плевен|боеве при Плевен]]. Провежда от движение неуспешна първа атака на града. |
В началото на войната бързо [[Битка при Никопол (1877)|превзема Никопол]]. Поради противодействието на [[Западна османска армия (1877)|Западната османска армия]] с командир [[Осман паша]] е въвлечен в многократни [[Обсада на Плевен|боеве при Плевен]]. Провежда от движение неуспешна първа атака на града. |
||
При подготовката на втората атака, отряда е усилен с части от 4- |
При подготовката на втората атака, отряда е усилен с части от 4-ти армейски корпус и стрелкова бригада. Общо 12 батальона, 8 ескадрона и 68 оръдия, под командването на генерал-лейтенант [[Алексей Шаховски]]. |
||
При подготовката на третата атака в състава му са включени части на 3-та румънска дивизия, 4-та румънска дивизия с командир генерал [[Александру Чернат]], сборен отряд с командир генерал-майор [[Александър Имеретински]] и др. В навечерието на атаката е общо 84 000 офицери и войници и 424 оръдия. За номинален командир е назначен румънския крал [[Карол I]], а началник на щаба е генерал-лейтенант [[Павел Зотов]] (фактически командир). |
При подготовката на третата атака в състава му са включени части на 3-та румънска дивизия, 4-та румънска дивизия с командир генерал [[Александру Чернат]], сборен отряд с командир генерал-майор [[Александър Имеретински]] и др. В навечерието на атаката е общо 84 000 офицери и войници и 424 оръдия. За номинален командир е назначен румънския крал [[Карол I]], а началник на щаба е генерал-лейтенант [[Павел Зотов]] (фактически командир). |
||
След неуспеха на атаката на 4 ноември 1877 г. военния съвет на Действуващата Руска армия взема решение за плътна блокада на Плевен. Западния отряд е усилен с гвардейски и гренадирски части до 122 000 офицери и войници и 28 обсадни оръдия. Фактическото командване е възложено на генерала от инженерните войски [[Едуард Тотлебен]], началник на щаба е генерал-майор Александър Имеретински. Създаден е щаб на отряда в село Згалево в състав от 18 руски и 2 румънски офицера. Проведена е пълна блокада на града според плана на командира. Изградена е плътна блокадна линия разделена на шест участъка: |
След неуспеха на атаката на 4 ноември 1877 г. военния съвет на Действуващата Руска армия взема решение за плътна блокада на Плевен. Западния отряд е усилен с гвардейски и гренадирски части до 122 000 офицери и войници и 28 обсадни оръдия. Фактическото командване е възложено на генерала от инженерните войски [[Едуард Тотлебен]], началник на щаба е генерал-майор Александър Имеретински. Създаден е щаб на отряда в село Згалево в състав от 18 руски и 2 румънски офицера. Проведена е пълна блокада на града според плана на командира. Изградена е плътна блокадна линия разделена на шест участъка: |
||
* 1-ви с командир генерал Александру Чернат, |
* 1-ви с командир генерал Александру Чернат, |
||
* 2-ри с командир генерал-лейтенат Николай Криденер, |
* 2-ри с командир генерал-лейтенат Николай Криденер, |
||
* 3-ти с командир генерал-лейтенант Павел Зотов, |
* 3-ти с командир генерал-лейтенант Павел Зотов, |
||
* 4-ти с командир генерал-майор [[Михаил Скобелев]], |
* 4-ти с командир генерал-майор [[Михаил Скобелев]], |
||
* 5- |
* 5-и с командир генерал-лейтенант [[Василий Каталей]], |
||
* 6- |
* 6-и с командир генерал-лейтенант [[Иван Ганецки]]. |
||
Предприема успешни действия за прекъсване противниковите комуникационни линии с боевете при [[Битка при Телиш|Телиш]], [[Битка при Горни Дъбник|Горни Дъбник]] и на запад от река Вит. Отблъсква опитите за разкъсване на блокадния пръстен при селата Гривица, Пелишат и Згалево. Заема с бой изгодни позиции при ''Зелените хълмове''. След изтощаване на противниковите османски сили и предотвратяване на опита за [[Обсада на Плевен|пробив в блокадата]], Западната османска армия се предава с целия си състав. Бойната дейност на отряда е със стратегическо значение за победата във войната. |
Предприема успешни действия за прекъсване противниковите комуникационни линии с боевете при [[Битка при Телиш|Телиш]], [[Битка при Горни Дъбник|Горни Дъбник]] и на запад от река Вит. Отблъсква опитите за разкъсване на блокадния пръстен при селата Гривица, Пелишат и Згалево. Заема с бой изгодни позиции при ''Зелените хълмове''. След изтощаване на противниковите османски сили и предотвратяване на опита за [[Обсада на Плевен|пробив в блокадата]], Западната османска армия се предава с целия си състав. Бойната дейност на отряда е със стратегическо значение за победата във войната. |
||
Ред 32: | Ред 32: | ||
* Беляев Н., Русско-турецкая война 1877-1878 г.г., М., 1956. |
* Беляев Н., Русско-турецкая война 1877-1878 г.г., М., 1956. |
||
* Георгиев Г. Освободителната война 1877-1878 г., С., 1986, с. 48. |
* Георгиев Г. Освободителната война 1877-1878 г., С., 1986, с. 48. |
||
[[Категория:Руски формирования в Руско-турската война (1877 – 1878)]] |
[[Категория:Руски формирования в Руско-турската война (1877 – 1878)]] |
||
[[Категория:Руски отряди]] |
[[Категория:Руски отряди]] |
Версия от 20:05, 29 април 2020
Западен отряд е войсково съединение на Действуващата Руска армия в Руско-турската война (1877-1878).
Западният отряд е създаден в края на юни 1877 г. Включва 11-и армейски корпус, Кавказка казашка бригада, 34-ти Донски казашки полк и др. Общия състав е 35 000 офицери и войници и 108 оръдия. Командир е генерал-лейтенант Николай Криденер. Задачата на отряда е овладяването на Никопол, Плевен, осигуряване десния фланг на Действуващата Руска армия и подготовка за бързо настъпление към Стара планина.
В началото на войната бързо превзема Никопол. Поради противодействието на Западната османска армия с командир Осман паша е въвлечен в многократни боеве при Плевен. Провежда от движение неуспешна първа атака на града.
При подготовката на втората атака, отряда е усилен с части от 4-ти армейски корпус и стрелкова бригада. Общо 12 батальона, 8 ескадрона и 68 оръдия, под командването на генерал-лейтенант Алексей Шаховски.
При подготовката на третата атака в състава му са включени части на 3-та румънска дивизия, 4-та румънска дивизия с командир генерал Александру Чернат, сборен отряд с командир генерал-майор Александър Имеретински и др. В навечерието на атаката е общо 84 000 офицери и войници и 424 оръдия. За номинален командир е назначен румънския крал Карол I, а началник на щаба е генерал-лейтенант Павел Зотов (фактически командир).
След неуспеха на атаката на 4 ноември 1877 г. военния съвет на Действуващата Руска армия взема решение за плътна блокада на Плевен. Западния отряд е усилен с гвардейски и гренадирски части до 122 000 офицери и войници и 28 обсадни оръдия. Фактическото командване е възложено на генерала от инженерните войски Едуард Тотлебен, началник на щаба е генерал-майор Александър Имеретински. Създаден е щаб на отряда в село Згалево в състав от 18 руски и 2 румънски офицера. Проведена е пълна блокада на града според плана на командира. Изградена е плътна блокадна линия разделена на шест участъка:
- 1-ви с командир генерал Александру Чернат,
- 2-ри с командир генерал-лейтенат Николай Криденер,
- 3-ти с командир генерал-лейтенант Павел Зотов,
- 4-ти с командир генерал-майор Михаил Скобелев,
- 5-и с командир генерал-лейтенант Василий Каталей,
- 6-и с командир генерал-лейтенант Иван Ганецки.
Предприема успешни действия за прекъсване противниковите комуникационни линии с боевете при Телиш, Горни Дъбник и на запад от река Вит. Отблъсква опитите за разкъсване на блокадния пръстен при селата Гривица, Пелишат и Згалево. Заема с бой изгодни позиции при Зелените хълмове. След изтощаване на противниковите османски сили и предотвратяване на опита за пробив в блокадата, Западната османска армия се предава с целия си състав. Бойната дейност на отряда е със стратегическо значение за победата във войната.
След капитулацията на Западната османска армия, Западният отряд престава да съществува като войсково съединение. Частите му са включени в състава на Западния отряд (Гурко), Южния отряд, Ловчанско-Севлиевския отряд и резерва на Действуващата Руска армия.
Източници
- Генов Ц. Освободителната война 1877-1878, С., 1978.
- Беляев Н., Русско-турецкая война 1877-1878 г.г., М., 1956.
- Георгиев Г. Освободителната война 1877-1878 г., С., 1986, с. 48.