Западен отряд: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Bot: Automated text replacement (-\b([34](?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-т\2, -(1\d(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите|ина|ината)\b +\1-\2, -\b([5-9](?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?(?:т|м)?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2); козметични промени
Ред 1: Ред 1:
'''Западен отряд''' е войсково съединение на Действуващата Руска армия в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]].
'''Западен отряд''' е войсково съединение на Действуващата Руска армия в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]].


Западният отряд е създаден в края на юни 1877 г. Включва 11-ти армейски корпус, Кавказка казашка бригада, 34-ти Донски казашки полк и др. Общия състав е 35 000 офицери и войници и 108 оръдия. Командир е генерал-лейтенант [[Николай Криденер]]. Задачата на отряда е овладяването на Никопол, Плевен, осигуряване десния фланг на Действуващата Руска армия и подготовка за бързо настъпление към Стара планина.
Западният отряд е създаден в края на юни 1877 г. Включва 11-и армейски корпус, Кавказка казашка бригада, 34-ти Донски казашки полк и др. Общия състав е 35 000 офицери и войници и 108 оръдия. Командир е генерал-лейтенант [[Николай Криденер]]. Задачата на отряда е овладяването на Никопол, Плевен, осигуряване десния фланг на Действуващата Руска армия и подготовка за бързо настъпление към Стара планина.


В началото на войната бързо [[Битка при Никопол (1877)|превзема Никопол]]. Поради противодействието на [[Западна османска армия (1877)|Западната османска армия]] с командир [[Осман паша]] е въвлечен в многократни [[Обсада на Плевен|боеве при Плевен]]. Провежда от движение неуспешна първа атака на града.
В началото на войната бързо [[Битка при Никопол (1877)|превзема Никопол]]. Поради противодействието на [[Западна османска армия (1877)|Западната османска армия]] с командир [[Осман паша]] е въвлечен в многократни [[Обсада на Плевен|боеве при Плевен]]. Провежда от движение неуспешна първа атака на града.


При подготовката на втората атака, отряда е усилен с части от 4-и армейски корпус и стрелкова бригада. Общо 12 батальона, 8 ескадрона и 68 оръдия, под командването на генерал-лейтенант [[Алексей Шаховски]].
При подготовката на втората атака, отряда е усилен с части от 4-ти армейски корпус и стрелкова бригада. Общо 12 батальона, 8 ескадрона и 68 оръдия, под командването на генерал-лейтенант [[Алексей Шаховски]].


При подготовката на третата атака в състава му са включени части на 3-та румънска дивизия, 4-та румънска дивизия с командир генерал [[Александру Чернат]], сборен отряд с командир генерал-майор [[Александър Имеретински]] и др. В навечерието на атаката е общо 84 000 офицери и войници и 424 оръдия. За номинален командир е назначен румънския крал [[Карол I]], а началник на щаба е генерал-лейтенант [[Павел Зотов]] (фактически командир).
При подготовката на третата атака в състава му са включени части на 3-та румънска дивизия, 4-та румънска дивизия с командир генерал [[Александру Чернат]], сборен отряд с командир генерал-майор [[Александър Имеретински]] и др. В навечерието на атаката е общо 84 000 офицери и войници и 424 оръдия. За номинален командир е назначен румънския крал [[Карол I]], а началник на щаба е генерал-лейтенант [[Павел Зотов]] (фактически командир).


След неуспеха на атаката на 4 ноември 1877 г. военния съвет на Действуващата Руска армия взема решение за плътна блокада на Плевен. Западния отряд е усилен с гвардейски и гренадирски части до 122 000 офицери и войници и 28 обсадни оръдия. Фактическото командване е възложено на генерала от инженерните войски [[Едуард Тотлебен]], началник на щаба е генерал-майор Александър Имеретински. Създаден е щаб на отряда в село Згалево в състав от 18 руски и 2 румънски офицера. Проведена е пълна блокада на града според плана на командира. Изградена е плътна блокадна линия разделена на шест участъка:
След неуспеха на атаката на 4 ноември 1877 г. военния съвет на Действуващата Руска армия взема решение за плътна блокада на Плевен. Западния отряд е усилен с гвардейски и гренадирски части до 122 000 офицери и войници и 28 обсадни оръдия. Фактическото командване е възложено на генерала от инженерните войски [[Едуард Тотлебен]], началник на щаба е генерал-майор Александър Имеретински. Създаден е щаб на отряда в село Згалево в състав от 18 руски и 2 румънски офицера. Проведена е пълна блокада на града според плана на командира. Изградена е плътна блокадна линия разделена на шест участъка:


* 1-ви с командир генерал Александру Чернат,
* 1-ви с командир генерал Александру Чернат,


* 2-ри с командир генерал-лейтенат Николай Криденер,
* 2-ри с командир генерал-лейтенат Николай Криденер,


* 3-ти с командир генерал-лейтенант Павел Зотов,
* 3-ти с командир генерал-лейтенант Павел Зотов,


* 4-ти с командир генерал-майор [[Михаил Скобелев]],
* 4-ти с командир генерал-майор [[Михаил Скобелев]],


* 5-ти с командир генерал-лейтенант [[Василий Каталей]],
* 5-и с командир генерал-лейтенант [[Василий Каталей]],


* 6-ти с командир генерал-лейтенант [[Иван Ганецки]].
* 6-и с командир генерал-лейтенант [[Иван Ганецки]].


Предприема успешни действия за прекъсване противниковите комуникационни линии с боевете при [[Битка при Телиш|Телиш]], [[Битка при Горни Дъбник|Горни Дъбник]] и на запад от река Вит. Отблъсква опитите за разкъсване на блокадния пръстен при селата Гривица, Пелишат и Згалево. Заема с бой изгодни позиции при ''Зелените хълмове''. След изтощаване на противниковите османски сили и предотвратяване на опита за [[Обсада на Плевен|пробив в блокадата]], Западната османска армия се предава с целия си състав. Бойната дейност на отряда е със стратегическо значение за победата във войната.
Предприема успешни действия за прекъсване противниковите комуникационни линии с боевете при [[Битка при Телиш|Телиш]], [[Битка при Горни Дъбник|Горни Дъбник]] и на запад от река Вит. Отблъсква опитите за разкъсване на блокадния пръстен при селата Гривица, Пелишат и Згалево. Заема с бой изгодни позиции при ''Зелените хълмове''. След изтощаване на противниковите османски сили и предотвратяване на опита за [[Обсада на Плевен|пробив в блокадата]], Западната османска армия се предава с целия си състав. Бойната дейност на отряда е със стратегическо значение за победата във войната.
Ред 32: Ред 32:
* Беляев Н., Русско-турецкая война 1877-1878 г.г., М., 1956.
* Беляев Н., Русско-турецкая война 1877-1878 г.г., М., 1956.
* Георгиев Г. Освободителната война 1877-1878 г., С., 1986, с. 48.
* Георгиев Г. Освободителната война 1877-1878 г., С., 1986, с. 48.

[[Категория:Руски формирования в Руско-турската война (1877 – 1878)]]
[[Категория:Руски формирования в Руско-турската война (1877 – 1878)]]
[[Категория:Руски отряди]]
[[Категория:Руски отряди]]

Версия от 20:05, 29 април 2020

Западен отряд е войсково съединение на Действуващата Руска армия в Руско-турската война (1877-1878).

Западният отряд е създаден в края на юни 1877 г. Включва 11-и армейски корпус, Кавказка казашка бригада, 34-ти Донски казашки полк и др. Общия състав е 35 000 офицери и войници и 108 оръдия. Командир е генерал-лейтенант Николай Криденер. Задачата на отряда е овладяването на Никопол, Плевен, осигуряване десния фланг на Действуващата Руска армия и подготовка за бързо настъпление към Стара планина.

В началото на войната бързо превзема Никопол. Поради противодействието на Западната османска армия с командир Осман паша е въвлечен в многократни боеве при Плевен. Провежда от движение неуспешна първа атака на града.

При подготовката на втората атака, отряда е усилен с части от 4-ти армейски корпус и стрелкова бригада. Общо 12 батальона, 8 ескадрона и 68 оръдия, под командването на генерал-лейтенант Алексей Шаховски.

При подготовката на третата атака в състава му са включени части на 3-та румънска дивизия, 4-та румънска дивизия с командир генерал Александру Чернат, сборен отряд с командир генерал-майор Александър Имеретински и др. В навечерието на атаката е общо 84 000 офицери и войници и 424 оръдия. За номинален командир е назначен румънския крал Карол I, а началник на щаба е генерал-лейтенант Павел Зотов (фактически командир).

След неуспеха на атаката на 4 ноември 1877 г. военния съвет на Действуващата Руска армия взема решение за плътна блокада на Плевен. Западния отряд е усилен с гвардейски и гренадирски части до 122 000 офицери и войници и 28 обсадни оръдия. Фактическото командване е възложено на генерала от инженерните войски Едуард Тотлебен, началник на щаба е генерал-майор Александър Имеретински. Създаден е щаб на отряда в село Згалево в състав от 18 руски и 2 румънски офицера. Проведена е пълна блокада на града според плана на командира. Изградена е плътна блокадна линия разделена на шест участъка:

  • 1-ви с командир генерал Александру Чернат,
  • 2-ри с командир генерал-лейтенат Николай Криденер,
  • 3-ти с командир генерал-лейтенант Павел Зотов,

Предприема успешни действия за прекъсване противниковите комуникационни линии с боевете при Телиш, Горни Дъбник и на запад от река Вит. Отблъсква опитите за разкъсване на блокадния пръстен при селата Гривица, Пелишат и Згалево. Заема с бой изгодни позиции при Зелените хълмове. След изтощаване на противниковите османски сили и предотвратяване на опита за пробив в блокадата, Западната османска армия се предава с целия си състав. Бойната дейност на отряда е със стратегическо значение за победата във войната.

След капитулацията на Западната османска армия, Западният отряд престава да съществува като войсково съединение. Частите му са включени в състава на Западния отряд (Гурко), Южния отряд, Ловчанско-Севлиевския отряд и резерва на Действуващата Руска армия.

Източници

  • Генов Ц. Освободителната война 1877-1878, С., 1978.
  • Беляев Н., Русско-турецкая война 1877-1878 г.г., М., 1956.
  • Георгиев Г. Освободителната война 1877-1878 г., С., 1986, с. 48.