Георги Мучитанов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Разширена мобилна редакция
м Премахнати редакции на Sashko1999 (б.), към версия на Vodenbot
Етикет: Отмяна
Ред 3: Ред 3:
| портрет = BASA-1932K-1-426-5-Georgi Kasapcheto.jpg
| портрет = BASA-1932K-1-426-5-Georgi Kasapcheto.jpg
| портрет-описание = Източник [[Държавна агенция „Архиви“]]
| портрет-описание = Източник [[Държавна агенция „Архиви“]]
| описание = арумънски революционер
| описание = български революционер
| роден-място = [[Крушево (град)|Крушево]], [[Османска империя]]
| роден-място = [[Крушево (град)|Крушево]], [[Османска империя]]
| починал-място = [[Крушари (дем Пела)|Крушари]], Османска империя
| починал-място = [[Крушари (дем Пела)|Крушари]], Османска империя
}}
}}


'''Георги К. Мучитанов''' или '''Мучитано''', известен като '''Касапчето''' или '''Влашето'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.26, 51</ref> ({{lang|rup|Ioryi Mucitano}}), е [[Арумъни|арумънски]] [[революционер]], [[войвода]] на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].
'''Георги К. Мучитанов''' или '''Мучитано''', известен като '''Касапчето''' или '''Влашето'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.26, 51</ref> ({{lang|rup|Ioryi Mucitano}}), е [[българомани|български]] [[революционер]] от влашки произход, [[войвода]] на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].


== Биография ==
== Биография ==
Ред 14: Ред 14:
[[Файл:BASA-1932K-1-419-4.jpg|мини|250п|Втората влашка чета на Мучитанов. Отляво надясно. Легнали: войвода Георги Мучитанов (''Ioryi Mucitanu'') от Крушево, войвода [[Александър Кошка]] (''Alexandru Coshca'') от Гопеш. Клекнали: Лецу Нане (''Letsu Nane'') от Крушево, в костюм Таки Ляб (''Tachu al Leab''), [[Таки Николов|Таки Динча]] (''Tachu Dincea'') от Крушево. Прави: Георги Гаки Доди (''Ioryi Gachu Dodi'') от Гопеш, Коле Попстефанов (''Kole Pop Stafanov'') от Маловище, Милан Сливица от Маловище (''Milan Slivitsa''), Ванчо Дамаш (''Unciu Damash'') от Гопеш. Източник: [[Държавна агенция „Архиви“]]]]
[[Файл:BASA-1932K-1-419-4.jpg|мини|250п|Втората влашка чета на Мучитанов. Отляво надясно. Легнали: войвода Георги Мучитанов (''Ioryi Mucitanu'') от Крушево, войвода [[Александър Кошка]] (''Alexandru Coshca'') от Гопеш. Клекнали: Лецу Нане (''Letsu Nane'') от Крушево, в костюм Таки Ляб (''Tachu al Leab''), [[Таки Николов|Таки Динча]] (''Tachu Dincea'') от Крушево. Прави: Георги Гаки Доди (''Ioryi Gachu Dodi'') от Гопеш, Коле Попстефанов (''Kole Pop Stafanov'') от Маловище, Милан Сливица от Маловище (''Milan Slivitsa''), Ванчо Дамаш (''Unciu Damash'') от Гопеш. Източник: [[Държавна агенция „Архиви“]]]]


Георги Мучитанов е роден в 1882 година в [[Крушево (град)|Крушево]], днес [[Северна Македония]]. Завършва IV клас в румънското учи­лище в София, където организира армънски комитет за въоръжена борба в Македония.<ref>[http://www.scribd.com/doc/77282547/The-Aromanians-and-IMRO-Nikola-Minov Minov, Nikola. The Aromanians and IMRO, в: Macedonian historical review, vol.2, 2011, стр.192.]</ref> По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през 1903 година е в четата на [[Гьорче Петров]]. След въстанието става самостоятелен войвода и дълги години води чета на ВМОРО в [[Иматия (ном)|Берско]], [[Негуш]]ко и [[Енидже Вардар|Ениджевардарско]]. През 1906 година по каналите на ВМОРО влиза в Македония с чета съставена от власи: Косту Дабижа, [[Таки Николов|Таки Динчя]] и Наум Петрушевски от Крушево, Унчю Дамаш и Георги (Йори) Гаки Доду от Гопеш, и Наки Кузман от Маловища. В Паяк планина предава ръководството на четата на [[Михаил Хандури]] от Ливада.<ref>[http://www.scribd.com/doc/77282547/The-Aromanians-and-IMRO-Nikola-Minov Minov, Nikola. The Aromanians and IMRO, в: Macedonian historical review, vol.2, 2011, стр.192 – 193.]</ref><ref>[https://www.academia.edu/38151685/_Романските_чети_на_Македонската_Револуционерна_Организација_1906-1908_The_Romanian_armed_bands_of_the_Macedonian_Revolutionary_Organization_1906-1908_ Минов, Никола. „Романските“ чети на Македонската Револуционерна Организација, в: Историја, LIII/2, 2018, стр. 21, 38]</ref>
Георги Мучитанов е роден в 1882 година в [[Крушево (град)|Крушево]], днес [[Северна Македония]] и по народност е [[арумъни|влах]]. Завършва IV клас в румънското учи­лище в София, където организира армънски комитет за въоръжена борба в Македония<ref>[http://www.scribd.com/doc/77282547/The-Aromanians-and-IMRO-Nikola-Minov Minov, Nikola. The Aromanians and IMRO, в: Macedonian historical review, vol.2, 2011, стр.192.]</ref>. По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през 1903 година е в четата на [[Гьорче Петров]]. След въстанието става самостоятелен войвода и дълги години води чета на ВМОРО в [[Иматия (ном)|Берско]], [[Негуш]]ко и [[Енидже Вардар|Ениджевардарско]]. През 1906 година по каналите на ВМОРО влиза в Македония с чета съставена от власи: Косту Дабижа, [[Таки Николов|Таки Динчя]] и Наум Петрушевски от Крушево, Унчю Дамаш и Георги (Йори) Гаки Доду от Гопеш, и Наки Кузман от Маловища. В Паяк планина предава ръководството на четата на [[Михаил Хандури]] от Ливада<ref>[http://www.scribd.com/doc/77282547/The-Aromanians-and-IMRO-Nikola-Minov Minov, Nikola. The Aromanians and IMRO, в: Macedonian historical review, vol.2, 2011, стр.192 – 193.]</ref> <ref>[https://www.academia.edu/38151685/_Романските_чети_на_Македонската_Револуционерна_Организација_1906-1908_The_Romanian_armed_bands_of_the_Macedonian_Revolutionary_Organization_1906-1908_ Минов, Никола. „Романските“ чети на Македонската Револуционерна Организација, в: Историја, LIII/2, 2018, стр. 21, 38]</ref>


През лятото на 1907 година той или Георги Касапчето от [[Месимер]] заедно с [[Иван Златанов (Голишани)|Иван Златанов]] и Михаил Хандури се среща с [[Телос Агапинос]] и [[Антонис Мингас]], които се опитват да ги привлекат на [[Гъркомани|гръцка страна]] и да развалят българо-влашкия съюз в Ениджевардарско. [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|Андартите]] са пленени и обесени няколко дни по-късно.<ref>[http://medusa.libver.gr/bitstream/123456789/3085/1/xronika_1-003trompoukis_makedonikos-agonas.pdf Τρομπούκη, Αλεξάνδρου. Ο ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΟΣ ΑΓΩΝΑΣ ΣΤΗΝ ΚΕΝΤΡΙΚΗ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑ (Ο μαρτυρικός θάνατος του Ανθυπολοχαγού Τέλλου Αγαπηνού (Άγρα) το καλοκαίρι του 1907), ΧΡΟΝΙΚΑ ΙΣΤΟΡΙΑΣ ΚΑΙ ΠΟΛΙΤΙΣΜΟΥ Ν. ΗΜΑΘΙΑΣ τχ.1 (Απρίλιος – Ιούνιος 2008)]</ref>
През лятото на 1907 година той или Георги Касапчето от [[Месимер]] заедно с [[Иван Златанов (Голишани)|Иван Златанов]] и Михаил Хандури се среща с [[Телос Агапинос]] и [[Антонис Мингас]], които се опитват да ги привлекат на [[Гъркомани|гръцка страна]] и да развалят българо-влашкия съюз в Ениджевардарско. [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|Андартите]] са пленени и обесени няколко дни по-късно<ref>[http://medusa.libver.gr/bitstream/123456789/3085/1/xronika_1-003trompoukis_makedonikos-agonas.pdf Τρομπούκη, Αλεξάνδρου. Ο ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΟΣ ΑΓΩΝΑΣ ΣΤΗΝ ΚΕΝΤΡΙΚΗ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑ (Ο μαρτυρικός θάνατος του Ανθυπολοχαγού Τέλλου Αγαπηνού (Άγρα) το καλοκαίρι του 1907), ΧΡΟΝΙΚΑ ΙΣΤΟΡΙΑΣ ΚΑΙ ΠΟΛΙΤΙΣΜΟΥ Ν. ΗΜΑΘΙΑΣ τχ.1 (Απρίλιος – Ιούνιος 2008)]</ref>.


След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] от юли 1908 година Георги Мучитанов, [[Алексо Стефанов]] и [[Трайко Краля]] се заемат да възстановят активността на ВМОРО в Битолско. Георги Касапчето и [[Васил Пуфката]] убиват през 1909 година [[Йово Йованович]], бивш деец на ВМОРО, поставил се в услуга на турската власт.<ref>„Илюстрация Илинден“, бр. 4 (34), стр.3 – 5.</ref>
След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] от юли 1908 година Георги Мучитанов, [[Алексо Стефанов]] и [[Трайко Краля]] се заемат да възстановят активността на ВМОРО в Битолско. Георги Касапчето и [[Васил Пуфката]] убиват през 1909 година [[Йово Йованович]], бивш деец на ВМОРО, поставил се в услуга на турската власт. <ref>„Илюстрация Илинден“, бр. 4 (34), стр.3 – 5.</ref>.


[[Файл:Alexandrov's monument in Kyustendil back.jpg|мини|250п|Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Георги Касапчето (28-и във втората колона).]]
[[Файл:Alexandrov's monument in Kyustendil back.jpg|мини|250п|Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Георги Касапчето (28-и във втората колона).]]

Версия от 15:21, 19 май 2020

Георги Мучитанов
български революционер
Източник Държавна агенция „Архиви“

Роден
1882 г.
Починал
2 август 1911 г. (29 г.)
Крушари, Османска империя
Георги Мучитанов в Общомедия

Георги К. Мучитанов или Мучитано, известен като Касапчето или Влашето[1] (на арумънски: Ioryi Mucitano), е български революционер от влашки произход, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Първата влашка чета на Мучитанов. Отляво надясно: Михаил Хандури (Mihail Handuri) от Ливада, Георги Гаки Доду (Ioryi Gachu-Dodi) от Гопеш, Косту Дабижа (Costu Dabija) от Крушево, Наки Кузман (Nachi Cuzman) от Гопеш, Христа Преш (Hrista Presh) от Негуш, Таки Динчя (Tachi Dincea) от Крушево, Ванчо Дамаш (Uncea Damash) от Гопеш и Никола Макри (Coli Makri) от Доляни. 1906 г., в околностите на Родиво, Воденско
Втората влашка чета на Мучитанов. Отляво надясно. Легнали: войвода Георги Мучитанов (Ioryi Mucitanu) от Крушево, войвода Александър Кошка (Alexandru Coshca) от Гопеш. Клекнали: Лецу Нане (Letsu Nane) от Крушево, в костюм Таки Ляб (Tachu al Leab), Таки Динча (Tachu Dincea) от Крушево. Прави: Георги Гаки Доди (Ioryi Gachu Dodi) от Гопеш, Коле Попстефанов (Kole Pop Stafanov) от Маловище, Милан Сливица от Маловище (Milan Slivitsa), Ванчо Дамаш (Unciu Damash) от Гопеш. Източник: Държавна агенция „Архиви“

Георги Мучитанов е роден в 1882 година в Крушево, днес Северна Македония и по народност е влах. Завършва IV клас в румънското учи­лище в София, където организира армънски комитет за въоръжена борба в Македония[2]. По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година е в четата на Гьорче Петров. След въстанието става самостоятелен войвода и дълги години води чета на ВМОРО в Берско, Негушко и Ениджевардарско. През 1906 година по каналите на ВМОРО влиза в Македония с чета съставена от власи: Косту Дабижа, Таки Динчя и Наум Петрушевски от Крушево, Унчю Дамаш и Георги (Йори) Гаки Доду от Гопеш, и Наки Кузман от Маловища. В Паяк планина предава ръководството на четата на Михаил Хандури от Ливада[3] [4]

През лятото на 1907 година той или Георги Касапчето от Месимер заедно с Иван Златанов и Михаил Хандури се среща с Телос Агапинос и Антонис Мингас, които се опитват да ги привлекат на гръцка страна и да развалят българо-влашкия съюз в Ениджевардарско. Андартите са пленени и обесени няколко дни по-късно[5].

След Младотурската революция от юли 1908 година Георги Мучитанов, Алексо Стефанов и Трайко Краля се заемат да възстановят активността на ВМОРО в Битолско. Георги Касапчето и Васил Пуфката убиват през 1909 година Йово Йованович, бивш деец на ВМОРО, поставил се в услуга на турската власт. [6].

Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Георги Касапчето (28-и във втората колона).

В 1910 година Мучитанов участва в дейността на Българската народна македоно-одринска революционна организация.[7]

Мучитанов загива на 2 август 1911 година заедно с войводите Апостол Петков и Васил Пуфката край село Крушари, Ениджевардарско.[8][9]

Георги Мучитанов е герой от трисерийния български филм „Мера според мера“, като ролята му се изпълнява от актьора Людмил Тодоров.

Вижте също

Бележки

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.26, 51
  2. Minov, Nikola. The Aromanians and IMRO, в: Macedonian historical review, vol.2, 2011, стр.192.
  3. Minov, Nikola. The Aromanians and IMRO, в: Macedonian historical review, vol.2, 2011, стр.192 – 193.
  4. Минов, Никола. „Романските“ чети на Македонската Револуционерна Организација, в: Историја, LIII/2, 2018, стр. 21, 38
  5. Τρομπούκη, Αλεξάνδρου. Ο ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΟΣ ΑΓΩΝΑΣ ΣΤΗΝ ΚΕΝΤΡΙΚΗ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑ (Ο μαρτυρικός θάνατος του Ανθυπολοχαγού Τέλλου Αγαπηνού (Άγρα) το καλοκαίρι του 1907), ΧΡΟΝΙΚΑ ΙΣΤΟΡΙΑΣ ΚΑΙ ΠΟΛΙΤΙΣΜΟΥ Ν. ΗΜΑΘΙΑΣ τχ.1 (Απρίλιος – Ιούνιος 2008)
  6. „Илюстрация Илинден“, бр. 4 (34), стр.3 – 5.
  7. Първанова, Зорка. Възстановяване на въоръжената борба и възстановяването на ВМОРО, в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи (1878 – 1944). Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 – 1919, МНИ, София, 1997, стр. 251.
  8. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 180 – 181.
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 111.