Георги Мучитанов: Разлика между версии
Sashko1999 (беседа | приноси) Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Разширена мобилна редакция |
м Премахнати редакции на Sashko1999 (б.), към версия на Vodenbot Етикет: Отмяна |
||
Ред 3: | Ред 3: | ||
| портрет = BASA-1932K-1-426-5-Georgi Kasapcheto.jpg |
| портрет = BASA-1932K-1-426-5-Georgi Kasapcheto.jpg |
||
| портрет-описание = Източник [[Държавна агенция „Архиви“]] |
| портрет-описание = Източник [[Държавна агенция „Архиви“]] |
||
| описание = |
| описание = български революционер |
||
| роден-място = [[Крушево (град)|Крушево]], [[Османска империя]] |
| роден-място = [[Крушево (град)|Крушево]], [[Османска империя]] |
||
| починал-място = [[Крушари (дем Пела)|Крушари]], Османска империя |
| починал-място = [[Крушари (дем Пела)|Крушари]], Османска империя |
||
}} |
}} |
||
'''Георги К. Мучитанов''' или '''Мучитано''', известен като '''Касапчето''' или '''Влашето'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.26, 51</ref> ({{lang|rup|Ioryi Mucitano}}), е [[ |
'''Георги К. Мучитанов''' или '''Мучитано''', известен като '''Касапчето''' или '''Влашето'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.26, 51</ref> ({{lang|rup|Ioryi Mucitano}}), е [[българомани|български]] [[революционер]] от влашки произход, [[войвода]] на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Ред 14: | Ред 14: | ||
[[Файл:BASA-1932K-1-419-4.jpg|мини|250п|Втората влашка чета на Мучитанов. Отляво надясно. Легнали: войвода Георги Мучитанов (''Ioryi Mucitanu'') от Крушево, войвода [[Александър Кошка]] (''Alexandru Coshca'') от Гопеш. Клекнали: Лецу Нане (''Letsu Nane'') от Крушево, в костюм Таки Ляб (''Tachu al Leab''), [[Таки Николов|Таки Динча]] (''Tachu Dincea'') от Крушево. Прави: Георги Гаки Доди (''Ioryi Gachu Dodi'') от Гопеш, Коле Попстефанов (''Kole Pop Stafanov'') от Маловище, Милан Сливица от Маловище (''Milan Slivitsa''), Ванчо Дамаш (''Unciu Damash'') от Гопеш. Източник: [[Държавна агенция „Архиви“]]]] |
[[Файл:BASA-1932K-1-419-4.jpg|мини|250п|Втората влашка чета на Мучитанов. Отляво надясно. Легнали: войвода Георги Мучитанов (''Ioryi Mucitanu'') от Крушево, войвода [[Александър Кошка]] (''Alexandru Coshca'') от Гопеш. Клекнали: Лецу Нане (''Letsu Nane'') от Крушево, в костюм Таки Ляб (''Tachu al Leab''), [[Таки Николов|Таки Динча]] (''Tachu Dincea'') от Крушево. Прави: Георги Гаки Доди (''Ioryi Gachu Dodi'') от Гопеш, Коле Попстефанов (''Kole Pop Stafanov'') от Маловище, Милан Сливица от Маловище (''Milan Slivitsa''), Ванчо Дамаш (''Unciu Damash'') от Гопеш. Източник: [[Държавна агенция „Архиви“]]]] |
||
Георги Мучитанов е роден в 1882 година в [[Крушево (град)|Крушево]], днес [[Северна Македония]]. Завършва IV клас в румънското училище в София, където организира армънски комитет за въоръжена борба в Македония |
Георги Мучитанов е роден в 1882 година в [[Крушево (град)|Крушево]], днес [[Северна Македония]] и по народност е [[арумъни|влах]]. Завършва IV клас в румънското училище в София, където организира армънски комитет за въоръжена борба в Македония<ref>[http://www.scribd.com/doc/77282547/The-Aromanians-and-IMRO-Nikola-Minov Minov, Nikola. The Aromanians and IMRO, в: Macedonian historical review, vol.2, 2011, стр.192.]</ref>. По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през 1903 година е в четата на [[Гьорче Петров]]. След въстанието става самостоятелен войвода и дълги години води чета на ВМОРО в [[Иматия (ном)|Берско]], [[Негуш]]ко и [[Енидже Вардар|Ениджевардарско]]. През 1906 година по каналите на ВМОРО влиза в Македония с чета съставена от власи: Косту Дабижа, [[Таки Николов|Таки Динчя]] и Наум Петрушевски от Крушево, Унчю Дамаш и Георги (Йори) Гаки Доду от Гопеш, и Наки Кузман от Маловища. В Паяк планина предава ръководството на четата на [[Михаил Хандури]] от Ливада<ref>[http://www.scribd.com/doc/77282547/The-Aromanians-and-IMRO-Nikola-Minov Minov, Nikola. The Aromanians and IMRO, в: Macedonian historical review, vol.2, 2011, стр.192 – 193.]</ref> <ref>[https://www.academia.edu/38151685/_Романските_чети_на_Македонската_Револуционерна_Организација_1906-1908_The_Romanian_armed_bands_of_the_Macedonian_Revolutionary_Organization_1906-1908_ Минов, Никола. „Романските“ чети на Македонската Револуционерна Организација, в: Историја, LIII/2, 2018, стр. 21, 38]</ref> |
||
През лятото на 1907 година той или Георги Касапчето от [[Месимер]] заедно с [[Иван Златанов (Голишани)|Иван Златанов]] и Михаил Хандури се среща с [[Телос Агапинос]] и [[Антонис Мингас]], които се опитват да ги привлекат на [[Гъркомани|гръцка страна]] и да развалят българо-влашкия съюз в Ениджевардарско. [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|Андартите]] са пленени и обесени няколко дни по-късно |
През лятото на 1907 година той или Георги Касапчето от [[Месимер]] заедно с [[Иван Златанов (Голишани)|Иван Златанов]] и Михаил Хандури се среща с [[Телос Агапинос]] и [[Антонис Мингас]], които се опитват да ги привлекат на [[Гъркомани|гръцка страна]] и да развалят българо-влашкия съюз в Ениджевардарско. [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|Андартите]] са пленени и обесени няколко дни по-късно<ref>[http://medusa.libver.gr/bitstream/123456789/3085/1/xronika_1-003trompoukis_makedonikos-agonas.pdf Τρομπούκη, Αλεξάνδρου. Ο ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΟΣ ΑΓΩΝΑΣ ΣΤΗΝ ΚΕΝΤΡΙΚΗ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑ (Ο μαρτυρικός θάνατος του Ανθυπολοχαγού Τέλλου Αγαπηνού (Άγρα) το καλοκαίρι του 1907), ΧΡΟΝΙΚΑ ΙΣΤΟΡΙΑΣ ΚΑΙ ΠΟΛΙΤΙΣΜΟΥ Ν. ΗΜΑΘΙΑΣ τχ.1 (Απρίλιος – Ιούνιος 2008)]</ref>. |
||
След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] от юли 1908 година Георги Мучитанов, [[Алексо Стефанов]] и [[Трайко Краля]] се заемат да възстановят активността на ВМОРО в Битолско. Георги Касапчето и [[Васил Пуфката]] убиват през 1909 година [[Йово Йованович]], бивш деец на ВМОРО, поставил се в услуга на турската власт.<ref>„Илюстрация Илинден“, бр. 4 (34), стр.3 – 5.</ref> |
След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] от юли 1908 година Георги Мучитанов, [[Алексо Стефанов]] и [[Трайко Краля]] се заемат да възстановят активността на ВМОРО в Битолско. Георги Касапчето и [[Васил Пуфката]] убиват през 1909 година [[Йово Йованович]], бивш деец на ВМОРО, поставил се в услуга на турската власт. <ref>„Илюстрация Илинден“, бр. 4 (34), стр.3 – 5.</ref>. |
||
[[Файл:Alexandrov's monument in Kyustendil back.jpg|мини|250п|Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Георги Касапчето (28-и във втората колона).]] |
[[Файл:Alexandrov's monument in Kyustendil back.jpg|мини|250п|Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Георги Касапчето (28-и във втората колона).]] |
Версия от 15:21, 19 май 2020
Георги Мучитанов | |
български революционер | |
Източник Държавна агенция „Архиви“ | |
Роден |
1882 г.
|
---|---|
Починал |
Крушари, Османска империя |
Георги Мучитанов в Общомедия |
Георги К. Мучитанов или Мучитано, известен като Касапчето или Влашето[1] (на арумънски: Ioryi Mucitano), е български революционер от влашки произход, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Георги Мучитанов е роден в 1882 година в Крушево, днес Северна Македония и по народност е влах. Завършва IV клас в румънското училище в София, където организира армънски комитет за въоръжена борба в Македония[2]. По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година е в четата на Гьорче Петров. След въстанието става самостоятелен войвода и дълги години води чета на ВМОРО в Берско, Негушко и Ениджевардарско. През 1906 година по каналите на ВМОРО влиза в Македония с чета съставена от власи: Косту Дабижа, Таки Динчя и Наум Петрушевски от Крушево, Унчю Дамаш и Георги (Йори) Гаки Доду от Гопеш, и Наки Кузман от Маловища. В Паяк планина предава ръководството на четата на Михаил Хандури от Ливада[3] [4]
През лятото на 1907 година той или Георги Касапчето от Месимер заедно с Иван Златанов и Михаил Хандури се среща с Телос Агапинос и Антонис Мингас, които се опитват да ги привлекат на гръцка страна и да развалят българо-влашкия съюз в Ениджевардарско. Андартите са пленени и обесени няколко дни по-късно[5].
След Младотурската революция от юли 1908 година Георги Мучитанов, Алексо Стефанов и Трайко Краля се заемат да възстановят активността на ВМОРО в Битолско. Георги Касапчето и Васил Пуфката убиват през 1909 година Йово Йованович, бивш деец на ВМОРО, поставил се в услуга на турската власт. [6].
В 1910 година Мучитанов участва в дейността на Българската народна македоно-одринска революционна организация.[7]
Мучитанов загива на 2 август 1911 година заедно с войводите Апостол Петков и Васил Пуфката край село Крушари, Ениджевардарско.[8][9]
Георги Мучитанов е герой от трисерийния български филм „Мера според мера“, като ролята му се изпълнява от актьора Людмил Тодоров.
-
Георги Мучитанов в средата
-
Отпред Георги Мучитанов, вляво Таки Николов и други дейци на ВМОРО
-
Труповете на Георги Мучитанов – Касапчето, Апостол Петков и Васил Пуфката
Вижте също
- Антоний Проватски, български духовник, със светско име Константин Мучитанов
Бележки
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.26, 51
- ↑ Minov, Nikola. The Aromanians and IMRO, в: Macedonian historical review, vol.2, 2011, стр.192.
- ↑ Minov, Nikola. The Aromanians and IMRO, в: Macedonian historical review, vol.2, 2011, стр.192 – 193.
- ↑ Минов, Никола. „Романските“ чети на Македонската Револуционерна Организација, в: Историја, LIII/2, 2018, стр. 21, 38
- ↑ Τρομπούκη, Αλεξάνδρου. Ο ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΟΣ ΑΓΩΝΑΣ ΣΤΗΝ ΚΕΝΤΡΙΚΗ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑ (Ο μαρτυρικός θάνατος του Ανθυπολοχαγού Τέλλου Αγαπηνού (Άγρα) το καλοκαίρι του 1907), ΧΡΟΝΙΚΑ ΙΣΤΟΡΙΑΣ ΚΑΙ ΠΟΛΙΤΙΣΜΟΥ Ν. ΗΜΑΘΙΑΣ τχ.1 (Απρίλιος – Ιούνιος 2008)
- ↑ „Илюстрация Илинден“, бр. 4 (34), стр.3 – 5.
- ↑ Първанова, Зорка. Възстановяване на въоръжената борба и възстановяването на ВМОРО, в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи (1878 – 1944). Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 – 1919, МНИ, София, 1997, стр. 251.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 180 – 181.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 111.