Димитър Кашиналията: Разлика между версии
м overlinking |
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“) |
||
Ред 7: | Ред 7: | ||
}} |
}} |
||
'''Димитър (Мито) Арнаурдов Филчев''', известен като '''Кашиналията''',<ref>Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 35.</ref> е български революционер, [[Сяр|серски]] войвода на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref>Кременлиев, Ат. |
'''Димитър (Мито) Арнаурдов Филчев''', известен като '''Кашиналията''',<ref>Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 35.</ref> е български революционер, [[Сяр|серски]] войвода на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref>Кременлиев, Ат. „Четникът Димитър Кашиналията – довереник и верен сподвижник на Гоце Делчев“. сп. Македонски преглед, 2002, кн. 4, стр. 152-156.</ref> |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Ред 13: | Ред 13: | ||
Роден е около 1880 година в [[Кашина]], в [[Османска империя|Османската империя]], днес в [[България]]. Димитър Кашиналията е четник при [[Гоце Делчев]] през лятото на 1899 година, а в 1902 година е в четата на дядо [[Илия Кърчовалията]]. От февруари 1903 година е четник при [[Димитър Гущанов]].<ref>[http://www.promacedonia.org/gb/gb_1_7.html Баждаров, Георги. „Моите спомени“].</ref> След това отново е в четата на Гоце Делчев. Кашиналията взема участие в атентата на моста при река [[Драматица|Ангиста]] и в сражението при село [[Баница (Шарлия)|Баница]], където умира Гоце Делчев. След битката при Баница, заедно с оцелелите си другари преминава в България. Първоначално се лекува, а после започва работа в пограничните пунктове и канали за Македония в района [[Кюстендил]] и [[Дупница]]. |
Роден е около 1880 година в [[Кашина]], в [[Османска империя|Османската империя]], днес в [[България]]. Димитър Кашиналията е четник при [[Гоце Делчев]] през лятото на 1899 година, а в 1902 година е в четата на дядо [[Илия Кърчовалията]]. От февруари 1903 година е четник при [[Димитър Гущанов]].<ref>[http://www.promacedonia.org/gb/gb_1_7.html Баждаров, Георги. „Моите спомени“].</ref> След това отново е в четата на Гоце Делчев. Кашиналията взема участие в атентата на моста при река [[Драматица|Ангиста]] и в сражението при село [[Баница (Шарлия)|Баница]], където умира Гоце Делчев. След битката при Баница, заедно с оцелелите си другари преминава в България. Първоначално се лекува, а после започва работа в пограничните пунктове и канали за Македония в района [[Кюстендил]] и [[Дупница]]. |
||
По-късно той става войвода на чета. На 7 юни 1903 година съединените чети на войводите Димитър Кашиналията, [[Атанас Тешовалията]], [[Георги Спанчовалията]], [[Христо Танушев]] и [[Стоян Филипов]], водят сражение с турски армии при връх Голеш (Демирхисарско).<ref>[http://www.promacedonia.org/bugarash/pirin/pirin_1927.htm Томов, Лазар. |
По-късно той става войвода на чета. На 7 юни 1903 година съединените чети на войводите Димитър Кашиналията, [[Атанас Тешовалията]], [[Георги Спанчовалията]], [[Христо Танушев]] и [[Стоян Филипов]], водят сражение с турски армии при връх Голеш (Демирхисарско).<ref>[http://www.promacedonia.org/bugarash/pirin/pirin_1927.htm Томов, Лазар. „Пиринъ-планина“, София, 1927, стр.42]</ref> Участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]]. |
||
В 1905 година е четник във [[Върховен македоно-одрински комитет|върховистката]] чета на капитан [[Юрдан Стоянов]] и загива на 6 април същата година в засада в местността Белишки андък, край село Кашина, която е устроена от [[Яне Сандански]].<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 48.</ref> |
В 1905 година е четник във [[Върховен македоно-одрински комитет|върховистката]] чета на капитан [[Юрдан Стоянов]] и загива на 6 април същата година в засада в местността Белишки андък, край село Кашина, която е устроена от [[Яне Сандански]].<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 48.</ref> |
Версия от 18:58, 16 юни 2020
Димитър Кашиналията | |
български революционер | |
Роден |
1880 г.
|
---|---|
Починал |
Кашина, Османска империя |
Димитър Кашиналията в Общомедия |
Димитър (Мито) Арнаурдов Филчев, известен като Кашиналията,[1] е български революционер, серски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]
Биография
Роден е около 1880 година в Кашина, в Османската империя, днес в България. Димитър Кашиналията е четник при Гоце Делчев през лятото на 1899 година, а в 1902 година е в четата на дядо Илия Кърчовалията. От февруари 1903 година е четник при Димитър Гущанов.[3] След това отново е в четата на Гоце Делчев. Кашиналията взема участие в атентата на моста при река Ангиста и в сражението при село Баница, където умира Гоце Делчев. След битката при Баница, заедно с оцелелите си другари преминава в България. Първоначално се лекува, а после започва работа в пограничните пунктове и канали за Македония в района Кюстендил и Дупница.
По-късно той става войвода на чета. На 7 юни 1903 година съединените чети на войводите Димитър Кашиналията, Атанас Тешовалията, Георги Спанчовалията, Христо Танушев и Стоян Филипов, водят сражение с турски армии при връх Голеш (Демирхисарско).[4] Участва в Илинденско-Преображенското въстание.
В 1905 година е четник във върховистката чета на капитан Юрдан Стоянов и загива на 6 април същата година в засада в местността Белишки андък, край село Кашина, която е устроена от Яне Сандански.[5]
Бележки
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 35.
- ↑ Кременлиев, Ат. „Четникът Димитър Кашиналията – довереник и верен сподвижник на Гоце Делчев“. сп. Македонски преглед, 2002, кн. 4, стр. 152-156.
- ↑ Баждаров, Георги. „Моите спомени“.
- ↑ Томов, Лазар. „Пиринъ-планина“, София, 1927, стр.42
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 48.