Калово: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
{{Мъниче селища в България}} => {{мъниче|селище в България}}
Редакция без резюме
Ред 16: Ред 16:
== История ==
== История ==
Селото се споменава за пръв път в османски данъчни регистри от [[17 век]].
Селото се споменава за пръв път в османски данъчни регистри от [[17 век]].

При потушаването на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през 1903 година Калово е силно засегнато от набезите на турците. Всичките 30 къщи са ограбени, а населението е избягало<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 451.</ref>.
При потушаването на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през 1903 година Калово е силно засегнато от набезите на турците. Всичките 30 къщи са ограбени, а населението е избягало<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 451.</ref>.


Ред 38: Ред 39:
== Източници ==
== Източници ==
<div class="references-small"><references /></div>
<div class="references-small"><references /></div>
* Статии в сп. Архив за поселищни проучвания, 2006, № 1-2:
* Статии в сп. Архив за поселищни проучвания, 2006, № 1 – 2:


Петър Маринов. Особености на методиката на православно-краеведската експедиция
Петър Маринов. Особености на методиката на православно-краеведската експедиция
Десислава Михалева. Връщане към корените. История на с. Калово.
Десислава Михалева. Връщане към корените. История на с. Калово.

Поля Жекова. Население – заселване и миграция
Поля Жекова. Население – заселване и миграция
Станка Куюмджиева. Духовното родство в традициите и обичаите на каловци.
Станка Куюмджиева. Духовното родство в традициите и обичаите на каловци.

Елена Донева. Значение на кръвното родство за нравствения облик на православното семейство
Елена Донева. Значение на кръвното родство за нравствения облик на православното семейство
Дани Котев. Православната вяра в светогледа на каловци.
Дани Котев. Православната вяра в светогледа на каловци.

Винсент Бармуков. Църковното благочестие на православните християни в с. Калово
Винсент Бармуков. Църковното благочестие на православните християни в с. Калово
Илия Поповски. Вътрешна уредба и благоукраса в храм "Св. Георги" в с. Калово.
Илия Поповски. Вътрешна уредба и благоукраса в храм „Св. Георги“ в с. Калово.

Иглика Грозева. Играта – пък към детската душевност и светото православие.
Иглика Грозева. Играта – път към детската душевност и светото православие.


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==

Версия от 19:07, 29 юли 2020

Тази статия е за селото в България. За селото в Сърбия вижте Калово (Община Търговище).
Калово
България
42.1258° с. ш. 27.5333° и. д.
Калово
Област Бургас
42.1258° с. ш. 27.5333° и. д.
Калово
Общи данни
Население33 души[1] (15 март 2024 г.)
0,872 души/km²
Землище38,538 km²
Надм. височина254 m
Пощ. код8368
Тел. код05958
МПС кодА
ЕКАТТЕ35451
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБургас
Община
   – кмет		Малко Търново
Илиян Янчев
(ГЕРБ; 2011)

Калово е село в Югоизточна България. То се намира в община Малко Търново, област Бургас.

География

Село Калово е разположено на южния склон на рида Босна в Странджа. То се намира и в границите на Природен парк „Странджа“.[2]

История

Селото се споменава за пръв път в османски данъчни регистри от 17 век.

При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Калово е силно засегнато от набезите на турците. Всичките 30 къщи са ограбени, а населението е избягало[3].

Според „Одрински глас“ в 1907 – 1908 година селото пострадало от властите вследствие на гръцки интриги.[4]

Присъединено е към България през 1913 г. Към 1926 г. населението му е 152 души.[2]

Личности

Забележителности

  • Църква „Свети Георги“ (18-19 век)[2]
  • Защитена местност Парория[2]
  • Долмени в местностите Змеюви къщи и Похлупен камък[2]
  • Тракийски могили в местностите Тумбата, Яновото ниве, Кориите и Гьола[2]

Източници

  1. ↑ www.grao.bg
  2. ↑ а б в г д е Селища в Природен парк „Странджа“. Малко Търново, Дирекция на Природен парк „Странджа“.
  3. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 451.
  4. ↑ Одрински глас, брой 4, 3 февруари 1908, стр. 3.
  • Статии в сп. Архив за поселищни проучвания, 2006, № 1 – 2:

Петър Маринов. Особености на методиката на православно-краеведската експедиция Десислава Михалева. Връщане към корените. История на с. Калово.

Поля Жекова. Население – заселване и миграция Станка Куюмджиева. Духовното родство в традициите и обичаите на каловци.

Елена Донева. Значение на кръвното родство за нравствения облик на православното семейство Дани Котев. Православната вяра в светогледа на каловци.

Винсент Бармуков. Църковното благочестие на православните християни в с. Калово Илия Поповски. Вътрешна уредба и благоукраса в храм „Св. Георги“ в с. Калово.

Иглика Грозева. Играта – път към детската душевност и светото православие.

Външни препратки

Населени места в община Малко Търново
Град
Малко Търново (общински център)
Села
Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Калово&oldid=10416039“.