Главна дирекция на обновата: Разлика между версии
Predavatel (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Predavatel (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
| Ред 22: | Ред 22: | ||
[[Категория:Исторически държавни институции в България]] |
[[Категория:Исторически държавни институции в България]] |
||
[[Категория:История на България (1918 – 1945)]] |
[[Категория:История на България (1918 – 1945)]] |
||
[[Категория:Основани в България през 1934 година]] |
|||
[[Категория:Звено]] |
[[Категория:Звено]] |
||
Версия от 08:08, 19 септември 2020
Главната дирекция на обновата е държавна институция в България, създадена с Наредба–закон за обществената обнова (Указ № 16 от 7 юни 1934)[1]. Тя насочва духовния живот на страната към обединение и обновяване в служба на нацията и държавата и работи за издигане на престижа на нацията, като съдейства за организирането на гражданството в идейно единна общонародна групировка. В пряко подчинение е на министър-председателя.
История
Създадена непосредствено след Деветнадесетомайския преврат от дейци на политически кръг „Звено“ и има за цел да реализира възгледите на за изграждане на тоталитарно общество в страната. През юни 1935 година, след отстраняването на Политическия кръг „Звено“ от управлението, Дирекцията на обществената обнова е закрита.[2] Това става съгласно Наредба–закон за отменяне на Наредбата–закон за обществената обнова (Указ № 219 от 28 юни 1935). От 1 юли 1935 г. дирекцията престава да съществува, а отделните ѝ дейности са поети от Министерски съвет, Министерството на външните работи и изповеданията, Министерството на вътрешните работи и народното здраве, Министерството на народното просвещение и Министерството на народното стопанство.
Дейност и организция
Дирекцията издава вестник „Нови дни“, провеждащ официалната правителствена линия. Дирекцията поема ръководството на цензурата и проправителствената пропаганда и прави опити за създаване на казионни професионални сдружения (Български работнически съюз и други) и младежка организация и създаване на политическа опора на новата власт. Осъществява контрола върху пресата, кината, радиото, театрите и публичните събрания.
Състои се от Секретариат, Вътрешен и Външен отдел. Главният директор и ръководителите на отделите образуват Постоянен съвет и се назначават от министър-председателя. Дирекцията изгражда свой апарат – щатни областни и околийски дейци и доброволни сътрудници.
Особено активен е вътрешният отдел. Неговото Отделение по контрол на печата има право на предварителна цензура като „спира всичко, което подкопава обществения ред, сигурност и морал“, а отделението по обществено възпитание трябва да проникне във всички обществени среди и да устройва подходящи беседи, събрания, радиосказки, гледане на филми и др. Правата на Обновата са конкретизирани и от Наредбата за печата. Тя предвижда всички нови столични издания да излизат само след предварителното разрешение на Дирекцията на обществената обнова.[3]
Директори
- Петко Пенчев (юни-септември 1934)
- Полковник Крум Колев (септември-октомври 1934)
- Петър Попзлатев (октомври 1934 – )
Бележки
- ↑ Фонд 232К, 2 опис, 80 а.е., 1933 – 1949 г.
- ↑ Българските държавни институции 1879-1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 80-81.
- ↑ Калин Манолов. Протестиращите като превратаджиите от 19 май 1934 г. в. „Стандарт“, 2008. с. http://www.standartnews.com/mneniya-komentar/protestirashchite-kato-prevratadzhiite-ot-19-may-1934-g-380596.html.
