Добри Ганчев: Разлика между версии
| Ред 36: | Ред 36: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден е в град [[Лясковец]] на 26 септември 1854 година в семейство на заможен майстор-бъчвар. Първоначално учи в родния си град и продължава образованието си в [[Русия]], където завършва полукласическата гимназия в [[Николаев (град)|Николаев]] в 1875 година. Завръща се в България и преподава всеобща история и аритметика в [[Тулча]] по препоръка на [[Васил Друмев]]. След избухването на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] не се записва доброволец в [[Българско опълчение|Българското опълчение]] поради крехкото си здраве и става безплатен сътрудник на [[Райко Блъсков]] в издаването на |
Роден е в град [[Лясковец]] на 26 септември 1854 година в семейство на заможен майстор-бъчвар. Първоначално учи в родния си град и продължава образованието си в [[Русия]], където завършва полукласическата гимназия в [[Николаев (град)|Николаев]] в 1875 година. Завръща се в България и преподава всеобща история и аритметика в [[Тулча]] по препоръка на [[Васил Друмев]]. След избухването на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] не се записва доброволец в [[Българско опълчение|Българското опълчение]] поради крехкото си здраве и става безплатен сътрудник на [[Райко Блъсков]] в издаването на „[[Нова България (1876)|Нова България]]“.<ref name="Ганчев"/> |
||
След това Ганчев заминава повторно за Русия и завършва Историко-филологическия факултет на [[Киевска духовна семинария|Киевската духовна семинария]] в 1879 година. Завръща се в България и юли месец на същата година се установява в [[София]], а после поема поста секретар на [[Българска екзархия|Екзархията]] в [[Цариград]]. Заедно с екзархийския наместник [[Методий Кусев]] развива внушителна дейност за откриване на трикласни училища в [[Македония (област)|Македония]] и [[Тракия]], а също така изиграва решаваща роля в откриването на [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]]. Заема този пост до 1882 година, когато подава оставка и се завръща в София, където от 1 октомври 1883 година става лектор във Военното училище и преподава там българска история за период от 20 години. Редактор е и на вестник „[[Български глас (1879 - 1883)|Български глас]]“.<ref name="Ганчев"/> |
След това Ганчев заминава повторно за Русия и завършва Историко-филологическия факултет на [[Киевска духовна семинария|Киевската духовна семинария]] в 1879 година. Завръща се в България и юли месец на същата година се установява в [[София]], а после поема поста секретар на [[Българска екзархия|Екзархията]] в [[Цариград]]. Заедно с екзархийския наместник [[Методий Кусев]] развива внушителна дейност за откриване на трикласни училища в [[Македония (област)|Македония]] и [[Тракия]], а също така изиграва решаваща роля в откриването на [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]]. Заема този пост до 1882 година, когато подава оставка и се завръща в София, където от 1 октомври 1883 година става лектор във Военното училище и преподава там българска история за период от 20 години. Редактор е и на вестник „[[Български глас (1879 - 1883)|Български глас]]“.<ref name="Ганчев"/> |
||
Версия от 19:42, 16 ноември 2020
| Добри Ганчев | |
| български общественик и мемоарист | |
 | |
| Роден |
26 септември 1854 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Киевска духовна академия |
| Научна дейност | |
| Област | Филология |
| Работил в | Българска екзархия Военно училище в София |
| Литература | |
| Жанрове | мемоари |
| Известни творби | „Спомени за княжеското време“ |
Добри Ганчев е български просветен деец, общественик и мемоарист.
Биография
Роден е в град Лясковец на 26 септември 1854 година в семейство на заможен майстор-бъчвар. Първоначално учи в родния си град и продължава образованието си в Русия, където завършва полукласическата гимназия в Николаев в 1875 година. Завръща се в България и преподава всеобща история и аритметика в Тулча по препоръка на Васил Друмев. След избухването на Руско-турската война не се записва доброволец в Българското опълчение поради крехкото си здраве и става безплатен сътрудник на Райко Блъсков в издаването на „Нова България“.[1]
След това Ганчев заминава повторно за Русия и завършва Историко-филологическия факултет на Киевската духовна семинария в 1879 година. Завръща се в България и юли месец на същата година се установява в София, а после поема поста секретар на Екзархията в Цариград. Заедно с екзархийския наместник Методий Кусев развива внушителна дейност за откриване на трикласни училища в Македония и Тракия, а също така изиграва решаваща роля в откриването на Солунската българска мъжка гимназия. Заема този пост до 1882 година, когато подава оставка и се завръща в София, където от 1 октомври 1883 година става лектор във Военното училище и преподава там българска история за период от 20 години. Редактор е и на вестник „Български глас“.[1]
През това време Добри Ганчев, като виден филолог, става учител по български език на княз Фердинанд I след идването му в България, а по-късно и на княгиня Мария Луиза.[1]
Умира в София на 12 април 1936 година.[1]
Иван Вазов посвещава на Добри Ганчев стихотворението „Жива история“, част от цикъла „Люлека ми замириса“.
Външни препратки
- От и за Добри Ганчев в НАБИС – Националния каталог на академичните библиотеки в България
- Спомени за княжеското време, Издателство на Отечествения фронт, София, 1983
- Добри Ганчев в Литературен свят
Бележки
|
