Елизабет Костова: Разлика между версии
м Премахване на Категория:Йейлски университет; Добавяне на Категория:Възпитаници на Йейлския университет, ползвайки HotCat |
Rescuing 2 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
||
Ред 33: | Ред 33: | ||
Родена е в [[Ню Лъндън]], щата [[Кънектикът]], [[САЩ]]. Завършва [[Йейл|университета „Йейл“]] със степен [[бакалавър]] по британска култура. Пее в славянския хор на университета. Идва в [[България]] за пръв път през есента на [[1989]] година, за да събира народни песни. На митингите в София след [[10 ноември]] 1989 г. среща бъдещия си съпруг Георги Костов, компютърен специалист. Двамата живеят в [[Ан Арбър]], щата [[Мичиган]].<ref name="Netinfo.bg">[http://news.netinfo.bg/index.phtml?tid=40&oid=808571 Интервю с Елизабет Костова за в-к „24 часа“, 20.11.2005, препечатан на 30.11.2005 в netinfo.bg, посетен 16.08.2007]</ref> Променя фамилията си в съответствие с българските именни традиции (т.е. Костова, а не Костов). |
Родена е в [[Ню Лъндън]], щата [[Кънектикът]], [[САЩ]]. Завършва [[Йейл|университета „Йейл“]] със степен [[бакалавър]] по британска култура. Пее в славянския хор на университета. Идва в [[България]] за пръв път през есента на [[1989]] година, за да събира народни песни. На митингите в София след [[10 ноември]] 1989 г. среща бъдещия си съпруг Георги Костов, компютърен специалист. Двамата живеят в [[Ан Арбър]], щата [[Мичиган]].<ref name="Netinfo.bg">[http://news.netinfo.bg/index.phtml?tid=40&oid=808571 Интервю с Елизабет Костова за в-к „24 часа“, 20.11.2005, препечатан на 30.11.2005 в netinfo.bg, посетен 16.08.2007]</ref> Променя фамилията си в съответствие с българските именни традиции (т.е. Костова, а не Костов). |
||
Костова продължава образованието си в [[Мичигански университет|Мичиганския университет]], от където има [[магистър|магистратура]] по изящни изкуства. Там печели стипендия [http://www.lsa.umich.edu/english/hopwood/default.asp Hopwood] за завършването на романа си „Историкът“, който започва да пише през 1995 г.<ref name="UM News Service">[http://www.ns.umich.edu/htdocs/releases/story.php?id=21 University of Michigan honors Hopwood, the 'father' of generations of top authors, посетен 16.08.2007]</ref> Признава, че стилът ѝ е повлиян от големите англоезични писатели като [[Чарлз Дикенс]], [[Томас Харди]], [[Джордж Елиът]], [[Хенри Джеймс]], [[Вирджиния Улф]] и [[Е. М. Форстър]]. |
Костова продължава образованието си в [[Мичигански университет|Мичиганския университет]], от където има [[магистър|магистратура]] по изящни изкуства. Там печели стипендия [http://www.lsa.umich.edu/english/hopwood/default.asp Hopwood] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071218072554/http://www.lsa.umich.edu/english/hopwood/default.asp |date=2007-12-18 }} за завършването на романа си „Историкът“, който започва да пише през 1995 г.<ref name="UM News Service">[http://www.ns.umich.edu/htdocs/releases/story.php?id=21 University of Michigan honors Hopwood, the 'father' of generations of top authors, посетен 16.08.2007]</ref> Признава, че стилът ѝ е повлиян от големите англоезични писатели като [[Чарлз Дикенс]], [[Томас Харди]], [[Джордж Елиът]], [[Хенри Джеймс]], [[Вирджиния Улф]] и [[Е. М. Форстър]]. |
||
== „Историкът“ == |
== „Историкът“ == |
||
Ред 41: | Ред 41: | ||
== Фондация „Елизабет Костова“ == |
== Фондация „Елизабет Костова“ == |
||
През [[2007]] година с дарение от 10% от правата на „Историкът“ Костова създава фондация за творческо писане в България. Основна цел на организацията е да подпомага българската литература като поощрява превода и публикуването ѝ на световния пазар.<ref name=„Капитал“> |
През [[2007]] година с дарение от 10% от правата на „Историкът“ Костова създава фондация за творческо писане в България. Основна цел на организацията е да подпомага българската литература като поощрява превода и публикуването ѝ на световния пазар.<ref name=„Капитал“>{{Citation |title=Елизабет Костова: Пиша сред шума от разговори, в. „Капитал“, бр.38, 21.09.2007 |url=http://capital.bg/show.php?storyid=378831 |access-date=2007-09-25 |archivedate=2007-10-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20071005132448/http://www.capital.bg/show.php?storyid=378831 }}</ref> Фондацията учредява наградата „[[Кръстан Дянков (награда)|Кръстан Дянков]]“ за най-добър превод. |
||
== Произведения == |
== Произведения == |
Версия от 03:16, 15 февруари 2021
Елизабет Костова | |
американска писателка | |
Родена |
26 декември 1964 г.
|
---|---|
Националност | САЩ |
Учила в | Мичигански университет Йейлски университет |
Работила | писател |
Литература | |
Период | 1980– |
Жанрове | исторически роман, |
Известни творби | „Историкът“ |
Семейство | |
Уебсайт | www.theswanthieves.com |
Елизабет Костова (на английски: Elizabeth Johnson Kostova, родена на 26 декември 1964 г.) е американска писателка, омъжена за българин и известна с дебютния си роман „Историкът“.
Биография
Родена е в Ню Лъндън, щата Кънектикът, САЩ. Завършва университета „Йейл“ със степен бакалавър по британска култура. Пее в славянския хор на университета. Идва в България за пръв път през есента на 1989 година, за да събира народни песни. На митингите в София след 10 ноември 1989 г. среща бъдещия си съпруг Георги Костов, компютърен специалист. Двамата живеят в Ан Арбър, щата Мичиган.[1] Променя фамилията си в съответствие с българските именни традиции (т.е. Костова, а не Костов).
Костова продължава образованието си в Мичиганския университет, от където има магистратура по изящни изкуства. Там печели стипендия Hopwood Архив на оригинала от 2007-12-18 в Wayback Machine. за завършването на романа си „Историкът“, който започва да пише през 1995 г.[2] Признава, че стилът ѝ е повлиян от големите англоезични писатели като Чарлз Дикенс, Томас Харди, Джордж Елиът, Хенри Джеймс, Вирджиния Улф и Е. М. Форстър.
„Историкът“
Дебютният роман на Костова „Историкът“ е издаден в САЩ през юни 2005 г. В него млада жена разказва за издирването на гроба на Влад Цепеш, а част от действието се развива в България.[3]
Фондация „Елизабет Костова“
През 2007 година с дарение от 10% от правата на „Историкът“ Костова създава фондация за творческо писане в България. Основна цел на организацията е да подпомага българската литература като поощрява превода и публикуването ѝ на световния пазар.[4] Фондацията учредява наградата „Кръстан Дянков“ за най-добър превод.
Произведения
Самостоятелни романи
- The Historian (2005)
Историкът, изд.: ИК „Сиела“, София (2005), прев. Невяна Хаджийска - The Swan Thieves (2010)
Крадци на лебеди, изд.: ИК „Сиела“, София (2010), прев. Йордан Костурков - The Shadow Land (2017)
- Земя на сенки, изд.: "Колибри“, София (2017), прев. Надежда Розова
Източници
- ↑ Интервю с Елизабет Костова за в-к „24 часа“, 20.11.2005, препечатан на 30.11.2005 в netinfo.bg, посетен 16.08.2007
- ↑ University of Michigan honors Hopwood, the 'father' of generations of top authors, посетен 16.08.2007
- ↑ ((en)) Биография и библиография във „Fantasticfiction“
- ↑ Елизабет Костова: Пиша сред шума от разговори, в. „Капитал“, бр.38, 21.09.2007, архив на оригинала от 5 октомври 2007, https://web.archive.org/web/20071005132448/http://www.capital.bg/show.php?storyid=378831, посетен на 25 септември 2007
Външни препратки
- Елизабет Костова в „LiterNet“
- Фондация „Елизабет Костова“
- Произведения на Елизабет Костова в Моята библиотека
|