Северен отряд: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Rescuing 0 sources and tagging 1 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
||
Ред 60: | Ред 60: | ||
== Действия == |
== Действия == |
||
Главният резерв и Летящият отряд са изтеглени назад. Имат задача да провеждат контраатаки от дълбочина към фронта на застрашените направления. По време на Сръбско-българската война Северният отряд успешно защитава Северозападна България. Проявява се при [[Обсада на Видин (1885)|обсадата на Видин]] и [[Боеве при Акчар|боевете при Акчар]]. След края на войната е разформирован с Указ № 40 от 11 март 1886 година.<ref name="dvia">[http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=40&flgid=50822989 ДВИА, ф. 111Б, История на фондообразувателя]</ref> |
Главният резерв и Летящият отряд са изтеглени назад. Имат задача да провеждат контраатаки от дълбочина към фронта на застрашените направления. По време на Сръбско-българската война Северният отряд успешно защитава Северозападна България. Проявява се при [[Обсада на Видин (1885)|обсадата на Видин]] и [[Боеве при Акчар|боевете при Акчар]]. След края на войната е разформирован с Указ № 40 от 11 март 1886 година.<ref name="dvia">[http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=40&flgid=50822989 ДВИА, ф. 111Б, История на фондообразувателя]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
Версия от 08:46, 6 март 2021
Северен отряд | |
Информация | |
---|---|
Активна | 1 ноември 1885 – 11 март 1886 |
Държава | България |
Размер | 14861 войника |
Гарнизон/щаб | Видин |
Битки/войни | бой при Кула бой при Белоградчик обсада на Видин (1885) боеве при Акчар |
Командири | |
капитан | Атанас Узунов |
Северният отряд е българско военно формирование, формирано по време на Сръбско-българската война (1885) с основно предназначение отбраната на Северозападна България с Видинската крепост.
Формиране
Северният отряд е формиран на 25 октомври 1885 г. с приказ № 30 на княз Александър I Батенберг, съгласно който войските, които действат във Видинския и Ломпалански окръзи, носят названието „Северен отряд“ и непосредствено се подчиняват на Главната квартира на армията. Създаден е за отбрана на Северозападна България от връх Ком до устието на река Тимок. Командир е капитан Атанас Узунов.
Главният резерв на отряда (поручик Драганов) е сформиран на 1 ноември 1885 г.
Състав
Поради широчината му отбранителният фронт на Северния отряд е разделен на 5 участъка:
- Видински участък (капитан Атанас Узунов) с 4970 войници и 31 оръдия, разделен на десен фланг, ляв фланг, летящ отряд и резерв;
- Бреговски участък (подпоручик Тодоров) с 1100 войници, отбранява направлението Брегово – Видин;
- Кулски участък (поручик Николаев) с 1200 войници, отбранява направлението с. Шишенци – с. Раковица;
- Белоградчишки участък, отбранява направлението с. Раковица – с. Чипровница и прохода Свети Никола;
- Берковски участък с 1000 войници, отбранява направлението с. Чипровница – Петрохански проход.
Към отряда са придадени 2 катера на Дунавската речна флотилия.
В състава на Главния резерв влизат 2-ра, 4-та и 5-а мирновременни роти от запасната дружина на 3-ти бдински полк, 1150 души от Ломското, 800 души от Берковското, 700 души от Белоградчишкото, 500 души от Кулското и 500 души от Кутлувското народно опълчение[1]. Разполага се в района на селата Лагошевци, Шипот и Младиченци.
Летящият отряд (капитан Георги Тодоров) се състои от 4 запасни роти, ескадрон и батарея (1030 души с 6 оръдия)[2]. Също като Главния резерв се разполага в района на Лагошевци, Шипот и Младиченци.
Общо в състава на Северния отряд влизат 11 1/4 дружини, 1 1/2 ескадрони, 6 батареи с 14 861 души, 164 саби и 37 оръдия.
Действия
Главният резерв и Летящият отряд са изтеглени назад. Имат задача да провеждат контраатаки от дълбочина към фронта на застрашените направления. По време на Сръбско-българската война Северният отряд успешно защитава Северозападна България. Проявява се при обсадата на Видин и боевете при Акчар. След края на войната е разформирован с Указ № 40 от 11 март 1886 година.[3]
Бележки
- ↑ Христов, с. 122
- ↑ Атанасов, Щ. и др. „Българското военно изкуство през капитализма“, София, 1959, Държавно военно издателство при МНО, с. 99
- ↑ ДВИА, ф. 111Б, История на фондообразувателя[неработеща препратка]
Източници
- Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985.
- Недев, С., „Командването на българската войска през войните за национално обединение“, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
- Атанасов, Щ. и др. „Българското военно изкуство през капитализма“, София, 1959, Държавно военно издателство при МНО
- Съединението 1885 г., С., 1985, с. 185