Иван Касабов (революционер): Разлика между версии
м Bot: Automated text replacement (-DEFAULTSORT: +СОРТКАТ:); козметични промени |
Редакция без резюме |
||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
Иван Касабов е роден през 1837 г. в Лясковец. Учи в известната [[Даскалоливница]] в [[Елена]] при [[Иван Момчилов (просветител)|Иван Момчилов]], а по-късно в [[Белград]], където следва [[право]]. В началото на 60-те години на [[XIX век]] се сближава с [[Георги Раковски]] и става негов най-близък съратник. Подпомага издаването на вестник „Дунавски лебед“ и се включва активно в организирането на [[Първа българска легия|Първата българска легия]]. След провала на легията заминава във [[Виена]], където завършва право. По-късно се установява в [[Румъния]]. Там учителства и практикува [[адвокат]]ската си професия. |
Иван Касабов е роден през 1837 г. в Лясковец. Учи в известната [[Даскалоливница]] в [[Елена]] при [[Иван Момчилов (просветител)|Иван Момчилов]], а по-късно в [[Белград]], където следва [[право]]. В началото на 60-те години на [[XIX век]] се сближава с [[Георги Раковски]] и става негов най-близък съратник. Подпомага издаването на вестник „Дунавски лебед“ и се включва активно в организирането на [[Първа българска легия|Първата българска легия]]. След провала на легията заминава във [[Виена]], където завършва право. По-късно се установява в [[Румъния]]. Там учителства и практикува [[адвокат]]ската си професия. |
||
В 1866 г. между Раковски и Касабов възниква конфликт, оценяван от някои автори като идеен спор. През следващите години Касабов се изявява като ръководител на ТБЦК, редактор на вестник „[[Народност (1867 – 1869)|Народност]]“, активен участник в „[[Българско общество (организация)|Българското общество]]“ и „[[Млада България (организация)|Млада България]]“. Със създаването на [[БРЦК]] той се отдръпва от политическия живот, но продължава да поддържа връзки с представителите на революционната емиграция. Като адвокат в [[Букурещ]] помага нерядко на преследвани от румънската полиция български [[хъш]]ове. През 1892 г. завършва право в [[Брюкселски свободен университет|Брюкселския свободен университет]].<ref>{{cite book | last = Костов | first = Александър | year = 2004 | title = България и Белгия. Икономически, политически и културни връзки (1879 – 1914) | publisher = Арт Медия Комюникейшънс | location = София | pages = 94 | isbn = 954-91634-1-5}}</ref> |
В 1866 г. между Раковски и Касабов възниква конфликт, оценяван от някои автори като идеен спор. През следващите години Касабов се изявява като ръководител на ТБЦК, редактор на вестник „[[Народност (1867 – 1869)|Народност]]“, активен участник в „[[Българско общество (организация)|Българското общество]]“ и „[[Млада България (организация)|Млада България]]“<ref>{{Cite journal|last=Бонева|first=Вера|date=|title=Иван Касабов като теоретик на възрожденския политически национализъм. // История, 1996, 1. ISSN 0861–3710|url=https://www.academia.edu/45605563/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D0%B2_%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE_%D1%82%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D1%80%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC_%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_1996_%D0%BA%D0%BD_1|journal=|via=Acacdemia.edu}}</ref>. Със създаването на [[БРЦК]] той се отдръпва от политическия живот, но продължава да поддържа връзки с представителите на революционната емиграция. Като адвокат в [[Букурещ]] помага нерядко на преследвани от румънската полиция български [[хъш]]ове. През 1892 г. завършва право в [[Брюкселски свободен университет|Брюкселския свободен университет]].<ref>{{cite book | last = Костов | first = Александър | year = 2004 | title = България и Белгия. Икономически, политически и културни връзки (1879 – 1914) | publisher = Арт Медия Комюникейшънс | location = София | pages = 94 | isbn = 954-91634-1-5}}</ref> |
||
Деец е на [[Върховен македоно-одрински комитет|Македоно-одринската организация]]. През април 1901 година е делегат на [[Осми македоно-одрински конгрес|Осмия македоно-одрински конгрес]] от Поповското дружество.<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.</ref> |
Деец е на [[Върховен македоно-одрински комитет|Македоно-одринската организация]]. През април 1901 година е делегат на [[Осми македоно-одрински конгрес|Осмия македоно-одрински конгрес]] от Поповското дружество.<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.</ref> |
||
Версия от 07:54, 28 ноември 2021
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Касабов.
| Иван Касабов | |
| български революционер | |
 1878, снимка Коста Н. Размов | |
| Роден |
1837 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Народен представител в: УС | |
Иван Христов Касабов е български революционер, юрист и публицист. Той е един от водачите на Тайния централен български комитет в Букурещ (1866 – 1868). От 1884 г. е действителен член на Българското книжовно дружество.
Биография
Иван Касабов е роден през 1837 г. в Лясковец. Учи в известната Даскалоливница в Елена при Иван Момчилов, а по-късно в Белград, където следва право. В началото на 60-те години на XIX век се сближава с Георги Раковски и става негов най-близък съратник. Подпомага издаването на вестник „Дунавски лебед“ и се включва активно в организирането на Първата българска легия. След провала на легията заминава във Виена, където завършва право. По-късно се установява в Румъния. Там учителства и практикува адвокатската си професия.
В 1866 г. между Раковски и Касабов възниква конфликт, оценяван от някои автори като идеен спор. През следващите години Касабов се изявява като ръководител на ТБЦК, редактор на вестник „Народност“, активен участник в „Българското общество“ и „Млада България“[1]. Със създаването на БРЦК той се отдръпва от политическия живот, но продължава да поддържа връзки с представителите на революционната емиграция. Като адвокат в Букурещ помага нерядко на преследвани от румънската полиция български хъшове. През 1892 г. завършва право в Брюкселския свободен университет.[2]
Деец е на Македоно-одринската организация. През април 1901 година е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес от Поповското дружество.[3]
Умира в София през 1911 г.
Бележки
- ↑ Бонева, Вера. Иван Касабов като теоретик на възрожденския политически национализъм. // История, 1996, 1. ISSN 0861–3710 // .
- ↑ Костов, Александър. България и Белгия. Икономически, политически и културни връзки (1879 – 1914). София, Арт Медия Комюникейшънс, 2004. ISBN 954-91634-1-5. с. 94.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.
