Виолета Якова: Разлика между версии
м Премахнати редакции на 62.204.138.32 (б.), към версия на Iliev Етикет: Отмяна |
Редакция без резюме Етикети: Ръчна отмяна Отменени Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
Ред 8: | Ред 8: | ||
}} |
}} |
||
[[Файл:Radomir-Violeta-Yakova-Ivanka.jpg|мини|Паметник на Виолета Якова в Радомир]] |
[[Файл:Radomir-Violeta-Yakova-Ivanka.jpg|мини|Паметник на Виолета Якова в Радомир]] |
||
'''Виолета Бохор Якова''' е българска партизанка, участничка в |
'''Виолета Бохор Якова''' е българска партизанка, участничка в антифашистката съпротива в България по време на [[Втора световна война|Втората световна война]] като членка на [[Бойни групи на БКП (1941 – 1944)|бойна група на БРП]]. |
||
== Биография == |
== Биография == |
Версия от 18:54, 30 ноември 2021
Виолета Якова | |
Членка на бойна група и партизанка | |
Родена | |
---|---|
Починала |
България |
Активен период | от 1939 г. |
Виолета Якова в Общомедия |
Виолета Бохор Якова е българска партизанка, участничка в антифашистката съпротива в България по време на Втората световна война като членка на бойна група на БРП.
Биография
Виолета Якова е родена на 2 юни 1923 г. в Дупница в бедно семейство на български граждани по произход сефарадски евреи. В юношеските си години се премества в София, където работи като шивачка. Членка на РМС от 1939 г.
От 1942 г. активно се включва в бойни групи на БКП, ръководени от Славчо Радомирски. Участва в подривни акции и политически убийства. С два куршума убива генерал Христо Луков.[1] Съпровожда я Иван Буруджиев (баща на Татяна Буруджиева, след 1944 г. генерал), който също стреля по Луков.
От юни 1943 г. Виолета Якова е партизанка последователно в Партизанска бригада „Чавдар“ (София), Трънския отряд и при югославските партизани. През март 1944 г. е прехвърлена като ремсов организатор в Радомирско. След престрелка с полицията е заловена в с. Кондофрей и убита на 18 юни 1944 г.
Почит
В София, в кв. „Люлин-2“, има улица, наречена на нейно име, а в Радомир – два нейни паметника.
Източници
- ↑ История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, стр. 21