Конституция на Ирландия: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Cryout премести страница „Конституциа на Ирландия“ като „Конституция на Ирландия“: Печатна грешка
м Стил на изказа
Ред 3: Ред 3:
{{Документ|име=Конституция на Ирландия|име в оригинал=Bunreacht na hÉireann|вид=конституция|създаден-година=1937-07-01 (ратификация); 1937-12-29 (в сила)|създаден-държава=Ирландия|картинка=BunreachtHead.JPG|цел=Замяна на [[Конституция на Ирландската свободна държава]] (1922)}}
{{Документ|име=Конституция на Ирландия|име в оригинал=Bunreacht na hÉireann|вид=конституция|създаден-година=1937-07-01 (ратификация); 1937-12-29 (в сила)|създаден-държава=Ирландия|картинка=BunreachtHead.JPG|цел=Замяна на [[Конституция на Ирландската свободна държава]] (1922)}}


'''Конституцията на Ирландия''' ({{Lang|ga|Bunreacht na hÉireann}}, {{IPA-ga|ˈbˠʊn̪ˠɾʲəxt̪ˠ n̪ˠə ˈheːɾʲən̪ˠ|pron}}) е [[Конституция|основният закон]] на [[Ирландия]]. Той утвърждава националния суверенитет на [[Ирландци|ирландския народ]]. Конституцията като цяло е в рамките на традицията на [[Либерална демокрация|либералната демокрация]], като се основава на система на [[представителна демокрация]]. Гарантира определени основни права, заедно с [[Президент на Ирландия|президент]] без изпълнителна власт (избран от народа), [[Двукамерен парламент|двукамарен парламент]], [[разделение на властите]] и [[Съдебен преглед|съдебен контрол]].
'''Конституцията на Ирландия''' ({{Lang|ga|Bunreacht na hÉireann}}, {{IPA-ga|ˈbˠʊn̪ˠɾʲəxt̪ˠ n̪ˠə ˈheːɾʲən̪ˠ|pron}}) е [[Конституция|основният закон]] на [[Ирландия]]. Той утвърждава националния суверенитет на [[Ирландци|ирландския народ]]. Конституцията като цяло е в рамките на традицията на [[Либерална демокрация|либералната демокрация]], като се основава на [[представителна демокрация]]. Гарантира определени основни права, заедно със следните институции: [[Президент на Ирландия|президент]] без изпълнителна власт (избран от народа), [[Двукамерен парламент|двукамарен парламент]], [[разделение на властите]] и [[Съдебен преглед|съдебен контрол]].


Това е втората конституция на ирландската държава след [[История на Република Ирландия|независимостта ѝ]], заменяща [[Конституция на Ирландската свободна държава|Конституцията на Ирландската свободна държава от 1922 г.]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.constitution.ie/constitution-of-ireland/default.asp?UserLang=EN|заглавие=Constitution of Ireland Bunreacht Na hÉireann|издател=The All-Party Oireachtas Committee on the Constitution|достъп_дата=24 August 2008}}</ref> Влиза в сила на 29 декември 1937 г. след [[Ирландски конституционен плебисцит, 1937 г|плебисцит,]] проведен на 1 юли 1937 г. Конституцията може да бъде изменяна само чрез национален [[референдум]].<ref>Article 46(2)</ref> Това е най-дълго действащата републиканска конституция в рамките на [[Европейски съюз|Европейския съюз]].<ref>Marie-Luce Paris ‘Popular Sovereignty and the Use of the Referendum – Comparative Perspectives with Reference to France’, [[University College Dublin]], 2012</ref>
Това е втората конституция на ирландската държава след [[История на Република Ирландия|независимостта ѝ]], заменяща [[Конституция на Ирландската свободна държава|Конституцията на Ирландската свободна държава от 1922 г]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.constitution.ie/constitution-of-ireland/default.asp?UserLang=EN|заглавие=Constitution of Ireland Bunreacht Na hÉireann|издател=The All-Party Oireachtas Committee on the Constitution|достъп_дата=24 August 2008}}</ref> Влиза в сила на 29 декември 1937 г. след [[Ирландски конституционен плебисцит, 1937 г|плебисцит,]] проведен на 1 юли 1937 г. Конституцията може да бъде изменяна само чрез национален [[референдум]].<ref>Article 46(2)</ref> Това е най-дълго действащата републиканска конституция в рамките на [[Европейски съюз|Европейския съюз]].<ref>Marie-Luce Paris ‘Popular Sovereignty and the Use of the Referendum – Comparative Perspectives with Reference to France’, [[University College Dublin]], 2012</ref>


Има редица случаи, където текстовете на английски и ирландски се различават. Конституцията разрешава тази потенциална дилема като предпочита [[Ирландски език|ирландския]] текст, въпреки че английският се използва по-често в официални комуникации.
Текстовете на английски и ирландски се различават на няколко места. Конституцията разрешава тази потенциална дилема като дава предимство на [[Ирландски език|ирландския]] текст, въпреки че английският се използва по-често в официални комуникации.
[[Файл:Stamp-Ireland_3d_1937_Constitution.jpg|мини| [[Пощенска марка]] на ирландската конституция]]
[[Файл:Stamp-Ireland_3d_1937_Constitution.jpg|мини| [[Пощенска марка]] на ирландската конституция]]
Сред противниците на конституцията са поддръжници на [[Фине Гейл]] и [[Лейбъристка партия (Ирландия)|Лейбъристката партия]], [[Юнионизъм в Ирландия|юнионисти]] и някои независими и [[Феминизъм|феминисти]] Въпросът, поставен към избирателите, е просто ''"Одобрявате ли проектоконституцията, която е предмет на този плебисцит?"'' .
Сред противниците на конституцията са поддръжници на [[Фине Гейл]] и [[Лейбъристка партия (Ирландия)|Лейбъристката партия]], [[Юнионизъм в Ирландия|юнионисти]] и някои независими и [[Феминизъм|феминисти]].
Въпросът, поставен към избирателите, е просто ''"Одобрявате ли проектоконституцията, която е предмет на този плебисцит?"'' .
{| class="wikitable"
{| class="wikitable"
|+Плебисцит за конституцията на Ирландия
|+Плебисцит за конституцията на Ирландия

Версия от 02:58, 29 декември 2021

 

Конституция на Ирландия
Bunreacht na hÉireann
Видконституция
Създаден1937-07-01 (ратификация); 1937-12-29 (в сила)
Ирландия
Езикирландски, английски

Конституцията на Ирландия (на ирландски: Bunreacht na hÉireann, произнесено /ˈbˠʊn̪ˠɾʲəxt̪ˠ n̪ˠə ˈheːɾʲən̪ˠ/) е основният закон на Ирландия. Той утвърждава националния суверенитет на ирландския народ. Конституцията като цяло е в рамките на традицията на либералната демокрация, като се основава на представителна демокрация. Гарантира определени основни права, заедно със следните институции: президент без изпълнителна власт (избран от народа), двукамарен парламент, разделение на властите и съдебен контрол.

Това е втората конституция на ирландската държава след независимостта ѝ, заменяща Конституцията на Ирландската свободна държава от 1922 г.[1] Влиза в сила на 29 декември 1937 г. след плебисцит, проведен на 1 юли 1937 г. Конституцията може да бъде изменяна само чрез национален референдум.[2] Това е най-дълго действащата републиканска конституция в рамките на Европейския съюз.[3]

Текстовете на английски и ирландски се различават на няколко места. Конституцията разрешава тази потенциална дилема като дава предимство на ирландския текст, въпреки че английският се използва по-често в официални комуникации.

Пощенска марка на ирландската конституция

Сред противниците на конституцията са поддръжници на Фине Гейл и Лейбъристката партия, юнионисти и някои независими и феминисти.

Въпросът, поставен към избирателите, е просто "Одобрявате ли проектоконституцията, която е предмет на този плебисцит?" .

Плебисцит за конституцията на Ирландия
Възможност Гласове %
Да 685 105 56,52
Не 526 945 43,48
Валидни гласове 1 212 050 90,03
Невалидни или празни бюлетини 134 157 9,97
Общо гласове 1 346 207 100,00
Гласоподаватели и участвали 1 775 055 75,84

Реакции

При приемането на новата конституция, британското правителство, според Ню Йорк Таймс, "се задоволява с легалистичен протест"[4]. Това включва комюнике на 30 декември 1937 г., в което британците заявяват, че не могат да приемат името "Ейре" или "Ирландия" или което и да е друго твърдение в новата конституция.[5][6]

Другите правителства на страните от Британската общност решават да продължат да гледат на Ирландия като на член.[7] В отговор на новата ирландска конституция, Северна Ирландия предлага да се преименува на "Ълстър", но това се прекратява, защото би изисквало законодателство на Уестминстър.[7]

Източници

  1. Constitution of Ireland Bunreacht Na hÉireann // The All-Party Oireachtas Committee on the Constitution. Посетен на 24 August 2008.
  2. Article 46(2)
  3. Marie-Luce Paris ‘Popular Sovereignty and the Use of the Referendum – Comparative Perspectives with Reference to France’, University College Dublin, 2012
  4. [Ulster's Inclusion Barred by Britain; London Protests Claim That Belfast Eventually Must Be Ruled by Dublin; Little Change Is Seen; Premier of Northern Ireland Attacks Constitution as an 'Affront to His Majesty' – New York Times, 30 December 1937]
  5. Circular dated 1 April 1949 from the Canadian Secretary of State for External Affairs to Heads of Post Abroad (Circular Document No.B38, 836. DEA/7545‑B‑40) // Lac-bac.gc.ca. Посетен на 2018-04-09.
  6. In May 1938 the British government enacted the Eire (Confirmation of Agreements) Act 1938.
  7. а б I.S.C. (32) 129; Cabinet. Irish Situation Committee. Relations With the Irish Free State. General Constitutional Position. Memorandum by the Secretary of State for Dominion Affairs The devolved Northern Ireland; December 1937