Димитър Гилин: Разлика между версии
Ilikeliljon (беседа | приноси) |
Редакция без резюме |
||
Ред 4: | Ред 4: | ||
| портрет-описание = |
| портрет-описание = |
||
| описание = български партизанин и офицер |
| описание = български партизанин и офицер |
||
| роден-място = [[Брацигово]], [[България]] |
| роден-място = [[Брацигово]], [[Княжество България]] |
||
| починал-място = [[София]], [[България]] |
| починал-място = [[София]], [[Народна република България]] |
||
}} |
}} |
||
Ред 27: | Ред 27: | ||
{{Нормативен контрол|TYP=p|VIAF=300480669|ISNI=0000 0004 0825 8516}} |
{{Нормативен контрол|TYP=p|VIAF=300480669|ISNI=0000 0004 0825 8516}} |
||
{{Портал|Македония}} |
{{Портал|Биографии|Втора световна война|Македония|Военна история на България}} |
||
{{СОРТКАТ:Гилин, Димитър}} |
{{СОРТКАТ:Гилин, Димитър}} |
||
[[Категория:Партизани от Втора софийска народоосвободителна бригада]] |
[[Категория:Партизани от Втора софийска народоосвободителна бригада]] |
Версия от 16:40, 23 септември 2022
Димитър Гилин | |
български партизанин и офицер | |
Роден |
12 октомври 1899 г.
|
---|---|
Починал |
Димитър Ангелов Гилин е участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война, партизанин. Български офицер, генерал-майор.
Биография
Димитър Гилин е роден на 12 октомври 1899 година в село Брацигово, Пазарджишко. Родът му произхожда от костурското село Орешец.[1] Активно участва в Септемврийското въстание (1923). Партизанин в четата на Крум Партъчев. Емигрира в Гърция и през Югославия, Австрия и Полша през 1924 г. се озовава в Москва. Осъден задочно на смърт по ЗЗД.
Завършва Московския университет и Финансово-икономическа академия в Ленинград. Работи на строежите на Комсомолск на Амур.
Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Член на групата „Виктор“, прехвърлена с парашути в зоната на ЮНОА. Участва във формирането на български партизански отряди в Югославия. Партизанин от Втора софийска народоосвободителна бригада. От май 1944 г. е политкомисар на I бригада от Софийската народоосвободителна дивизия, командир Денчо Знеполски.[2]
След 9 септември 1944 година участва във войната срещу Германия (1944 – 1945) като помощник-командир на Четвърти армейски корпус.
Служи в Българската армия. Началник на граничната школа „Хаджи Димитър“, главен инспектор на Гранични войски. Командващ на Вътрешни войски до 1955 г. След това излиза в запаса.[3]
Автор на мемоарните книги „Комунисти“, „На война“ и статии, студии и спомени.
Източници
- ↑ Дамянова, Екатерина. Прадедите ни // Литературен свят. Посетен на 24 януари 2021 г.
- ↑ История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 234
- ↑ Протокол № 278 от 3 ноември 1955 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с.4
|