Христо Попов (подполковник): Разлика между версии
м „Христо Попов“ преместена като „Христо Попов (подполковник)“ |
допълване, генералът е друг |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Биография инфо |
{{Биография инфо |
||
| име = Христо Попов |
|||
| портрет= |
| портрет = |
||
| описание= български |
| описание = български офицер и политик |
||
| роден-дата = [[30 декември]]{{дата нов стил}} [[1858]] |
|||
| наставка= |
|||
| роден- |
| роден-място = [[Шумен]], [[Османска империя]] |
||
| починал-дата = [[28 октомври]] [[1951]] |
|||
| роден-място=[[Шумен]], днес [[България]] |
|||
| починал- |
| починал-място = [[София]], [[България]] |
||
| още = |
|||
| починал-място=[[София]], [[България]] |
|||
{{Депутат-България|10о=1|16о=1|17о=1}} |
|||
}} |
}} |
||
Подполковник '''Христо Георгиев Попов''' е [[България|български]] [[офицер]] и [[политик]]. По време на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] командва 1-ви пехотен полк в [[Битка за Гургулят|боевете при Гургулят]]. Като политик от [[Либерална партия (радослависти)|Либералната партия]] става [[кмет на София|кмет]] на [[София]] (1899-1901) и [[министър на вътрешните работи и народното здраве]] (1915-1916). |
|||
'''Христо Георгиев Попов''' е [[България|български]] [[офицер]] ([[подполковник]]) и [[министър на вътрешните работи]] в периода ([[4 октомври]] [[1915]]-[[7 септември]] [[1916]]). |
|||
== Биография == |
== Биография == |
||
Христо Попов е роден на [[30 декември]] (18 декември стар стил) [[1858]] г. в [[Шумен]]. През 1875-1876 г. е [[учител]] в родния си град, а по време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] сътрудничи на руските войски. През 1879 г. завършва с първия випуск [[Военно училище|Военното училище]] в София, а след това и [[Николаевска военна академия|Николаевската военна академия]] в [[Санкт Петербург]].<ref name="tt">{{ташев}}</ref> |
|||
Христо Попов е роден на [[18 декември]] [[1858]] в Шумен. През [[1879]] г. завършва в първия випуск на военното училище в София. На [[11 септември]] 1885 г. преназначен за командир на 1-ви пеши Софийски полк.<ref>''Сръбско-българската война 1885. Сборник документи'', София, 1985, Военно издателство, стр. 35</ref> |
|||
⚫ | На [[11 септември]] 1885 г. Христо Попов е преназначен за командир на 1-ви пехотен софийски полк.<ref>''Сръбско-българската война 1885. Сборник документи'', София, 1985, Военно издателство, стр. 35</ref> През [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] ([[1885]]) е командир на 1-ви пехотен софийски полк, с който участва в боевете на Сливнишката позиция. На 7 ноември е назначен за командващ на отряд на крайния ляв фланг и при [[Гълабово]] възпрепятства [[Моравска дивизия|Моравската]] и [[Шумадийска дивизия|Шумадийската]] дивизии при обхода им на левия фланг. Заедно с отряда си участва в [[Битка при Гургулят|боя при Гургулят]]. |
||
=== Сръбско-българска война (1885) === |
|||
⚫ | През [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] ([[1885]]) е командир на 1-ви пехотен софийски полк, с който участва в боевете на Сливнишката позиция. На 7 ноември е назначен за командващ на отряд на крайния ляв фланг и |
||
През 1886 г. Попов участва в потушаването на [[Преврат в България (1886)|проруския метеж]], целящ отстраняването на княз [[Александър I Батенберг]]. През 1889 г. се уволнява от армията като [[майор]].<ref name="tt">{{ташев}}</ref> |
|||
== Бележки == |
|||
⚫ | |||
След като напуска армията, Христо Попов завършва право в [[Женева]]. След завръщането си в България е активен участник в Либералната (радославистка) партия, като от 1899 до 1901 е кмет на София. Участва в [[Балканска война|Балканската война]], а след нейния край е председател на парламентарната анкетна комисия, разследвала причините за [[Първа национална катастрофа|Първата национална катастрофа]]. От 1915 до 1916 е вътрешен министър в [[Правителство на България (35)|правителството]] на [[Васил Радославов]]. За участието си в него през 1923 е осъден на 10 години затвор от [[Трети държавен съд|Третия държавен съд]], но е амнистиран през 1924.<ref name="tt"/> |
|||
Христо Попов умира на [[28 октомври]] [[1951]] в София. |
|||
== Библиография == |
|||
* {{cite book | year = 1889 | title = Гургулят, Брезник, Трън и Пирот или Брезнишко-Трънският отряд в Сръбско-българската война 1885 г.}} |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
⚫ | |||
=== Други === |
|||
* '''Недев''', '''С.''', ''Командването на българската войска през войните за национално обединение'', София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 36 |
* '''Недев''', '''С.''', ''Командването на българската войска през войните за национално обединение'', София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 36 |
||
{{пост начало}} |
{{пост начало}} |
||
{{пост|[[ |
{{пост|[[кмет на София]]|[[12 април]] [[1899]]|[[4 януари]] [[1901]]|[[Димитър Яблански]]|[[Петър Чернев]]}} |
||
{{пост|[[министър на вътрешните работи и народното здраве]]|[[4 октомври]] [[1915]]|[[7 септември]] [[1916]]|[[Васил Радославов]]|[[Васил Радославов]]}} |
|||
{{пост край}} |
{{пост край}} |
||
{{Генерали от Третото българско царство}} |
|||
{{DEFAULTSORT:Попов, Христо}} |
{{DEFAULTSORT:Попов, Христо}} |
||
[[Категория:Български офицери]] |
[[Категория:Български офицери]] |
||
[[Категория:Български политици (1878-1918)]] |
|||
[[Категория:Кметове на София]] |
Версия от 14:30, 4 декември 2007
Христо Попов | |
български офицер и политик | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил в | Национален военен университет |
Партия | Либерална партия |
Награди | Военен орден „За храброст“ |
Народен представител в: X ОНС XVI ОНС XVII ОНС | |
Христо Попов в Общомедия |
Подполковник Христо Георгиев Попов е български офицер и политик. По време на Сръбско-българската война командва 1-ви пехотен полк в боевете при Гургулят. Като политик от Либералната партия става кмет на София (1899-1901) и министър на вътрешните работи и народното здраве (1915-1916).
Биография
Христо Попов е роден на 30 декември (18 декември стар стил) 1858 г. в Шумен. През 1875-1876 г. е учител в родния си град, а по време на Руско-турската война сътрудничи на руските войски. През 1879 г. завършва с първия випуск Военното училище в София, а след това и Николаевската военна академия в Санкт Петербург.[1]
На 11 септември 1885 г. Христо Попов е преназначен за командир на 1-ви пехотен софийски полк.[2] През Сръбско-българската война (1885) е командир на 1-ви пехотен софийски полк, с който участва в боевете на Сливнишката позиция. На 7 ноември е назначен за командващ на отряд на крайния ляв фланг и при Гълабово възпрепятства Моравската и Шумадийската дивизии при обхода им на левия фланг. Заедно с отряда си участва в боя при Гургулят.
През 1886 г. Попов участва в потушаването на проруския метеж, целящ отстраняването на княз Александър I Батенберг. През 1889 г. се уволнява от армията като майор.[1]
След като напуска армията, Христо Попов завършва право в Женева. След завръщането си в България е активен участник в Либералната (радославистка) партия, като от 1899 до 1901 е кмет на София. Участва в Балканската война, а след нейния край е председател на парламентарната анкетна комисия, разследвала причините за Първата национална катастрофа. От 1915 до 1916 е вътрешен министър в правителството на Васил Радославов. За участието си в него през 1923 е осъден на 10 години затвор от Третия държавен съд, но е амнистиран през 1924.[1]
Христо Попов умира на 28 октомври 1951 в София.
Библиография
- Гургулят, Брезник, Трън и Пирот или Брезнишко-Трънският отряд в Сръбско-българската война 1885 г. 1889.
Източници
- ↑ а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- ↑ Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, стр. 35
Други
- Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 36