Христо Попов (подполковник): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
допълване, генералът е друг
Ред 1: Ред 1:
{{Биография инфо|
{{Биография инфо
име= Христо Попов
| име = Христо Попов
| портрет=
| портрет =
| описание= български военен деец и политик
| описание = български офицер и политик
| роден-дата = [[30 декември]]{{дата нов стил}} [[1858]]
| наставка=
| роден-дата=[[18 декември]] [[1858]]
| роден-място = [[Шумен]], [[Османска империя]]
| починал-дата = [[28 октомври]] [[1951]]
| роден-място=[[Шумен]], днес [[България]]
| починал-дата=[[28 октомври]] [[1951]]
| починал-място = [[София]], [[България]]
| още =
| починал-място=[[София]], [[България]]
{{Депутат-България|10о=1|16о=1|17о=1}}
}}
}}


Подполковник '''Христо Георгиев Попов''' е [[България|български]] [[офицер]] и [[политик]]. По време на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] командва 1-ви пехотен полк в [[Битка за Гургулят|боевете при Гургулят]]. Като политик от [[Либерална партия (радослависти)|Либералната партия]] става [[кмет на София|кмет]] на [[София]] (1899-1901) и [[министър на вътрешните работи и народното здраве]] (1915-1916).
'''Христо Георгиев Попов''' е [[България|български]] [[офицер]] ([[подполковник]]) и [[министър на вътрешните работи]] в периода ([[4 октомври]] [[1915]]-[[7 септември]] [[1916]]).


== Биография ==
== Биография ==
Христо Попов е роден на [[30 декември]] (18 декември стар стил) [[1858]] г. в [[Шумен]]. През 1875-1876 г. е [[учител]] в родния си град, а по време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] сътрудничи на руските войски. През 1879 г. завършва с първия випуск [[Военно училище|Военното училище]] в София, а след това и [[Николаевска военна академия|Николаевската военна академия]] в [[Санкт Петербург]].<ref name="tt">{{ташев}}</ref>
Христо Попов е роден на [[18 декември]] [[1858]] в Шумен. През [[1879]] г. завършва в първия випуск на военното училище в София. На [[11 септември]] 1885 г. преназначен за командир на 1-ви пеши Софийски полк.<ref>''Сръбско-българската война 1885. Сборник документи'', София, 1985, Военно издателство, стр. 35</ref>


На [[11 септември]] 1885 г. Христо Попов е преназначен за командир на 1-ви пехотен софийски полк.<ref>''Сръбско-българската война 1885. Сборник документи'', София, 1985, Военно издателство, стр. 35</ref> През [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] ([[1885]]) е командир на 1-ви пехотен софийски полк, с който участва в боевете на Сливнишката позиция. На 7 ноември е назначен за командващ на отряд на крайния ляв фланг и при [[Гълабово]] възпрепятства [[Моравска дивизия|Моравската]] и [[Шумадийска дивизия|Шумадийската]] дивизии при обхода им на левия фланг. Заедно с отряда си участва в [[Битка при Гургулят|боя при Гургулят]].
=== Сръбско-българска война (1885) ===
През [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] ([[1885]]) е командир на 1-ви пехотен софийски полк, с който участва в боевете на Сливнишката позиция. На 7 ноември е назначен за командващ на отряд на крайния ляв фланг и при [[Гълабово]] възпрепятства [[Моравска дивизия|Моравската]] и [[Шумадийска дивизия|Шумадийската]] дивизии при обхода им на левия фланг. Заедно с отряда си участва в [[Битка при Гургулят|боя при Гургулят]].


През 1886 г. Попов участва в потушаването на [[Преврат в България (1886)|проруския метеж]], целящ отстраняването на княз [[Александър I Батенберг]]. През 1889 г. се уволнява от армията като [[майор]].<ref name="tt">{{ташев}}</ref>
== Бележки ==

<references />
След като напуска армията, Христо Попов завършва право в [[Женева]]. След завръщането си в България е активен участник в Либералната (радославистка) партия, като от 1899 до 1901 е кмет на София. Участва в [[Балканска война|Балканската война]], а след нейния край е председател на парламентарната анкетна комисия, разследвала причините за [[Първа национална катастрофа|Първата национална катастрофа]]. От 1915 до 1916 е вътрешен министър в [[Правителство на България (35)|правителството]] на [[Васил Радославов]]. За участието си в него през 1923 е осъден на 10 години затвор от [[Трети държавен съд|Третия държавен съд]], но е амнистиран през 1924.<ref name="tt"/>

Христо Попов умира на [[28 октомври]] [[1951]] в София.

== Библиография ==
* {{cite book | year = 1889 | title = Гургулят, Брезник, Трън и Пирот или Брезнишко-Трънският отряд в Сръбско-българската война 1885 г.}}


== Източници ==
== Източници ==
<references />

=== Други ===
* '''Недев''', '''С.''', ''Командването на българската войска през войните за национално обединение'', София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 36
* '''Недев''', '''С.''', ''Командването на българската войска през войните за национално обединение'', София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 36



{{пост начало}}
{{пост начало}}
{{пост|[[министър на вътрешните работи]]|[[4 октомври]] [[1915]]|[[7 септември]] [[1916]]|[[Васил Радославов]]|[[Васил Радославов]]}}
{{пост|[[кмет на София]]|[[12 април]] [[1899]]|[[4 януари]] [[1901]]|[[Димитър Яблански]]|[[Петър Чернев]]}}
{{пост|[[министър на вътрешните работи и народното здраве]]|[[4 октомври]] [[1915]]|[[7 септември]] [[1916]]|[[Васил Радославов]]|[[Васил Радославов]]}}
{{пост край}}
{{пост край}}


{{Генерали от Третото българско царство}}
{{DEFAULTSORT:Попов, Христо}}
{{DEFAULTSORT:Попов, Христо}}
[[Категория:Български офицери]]
[[Категория:Български офицери]]
[[Категория:Български политици (1878-1918)]]
[[Категория:Кметове на София]]

Версия от 14:30, 4 декември 2007

Христо Попов
български офицер и политик
Роден
Починал

Учил вНационален военен университет
ПартияЛиберална партия
НаградиВоенен орден „За храброст“
Народен представител в:
X ОНС   XVI ОНС   XVII ОНС   
Христо Попов в Общомедия

Подполковник Христо Георгиев Попов е български офицер и политик. По време на Сръбско-българската война командва 1-ви пехотен полк в боевете при Гургулят. Като политик от Либералната партия става кмет на София (1899-1901) и министър на вътрешните работи и народното здраве (1915-1916).

Биография

Христо Попов е роден на 30 декември (18 декември стар стил) 1858 г. в Шумен. През 1875-1876 г. е учител в родния си град, а по време на Руско-турската война сътрудничи на руските войски. През 1879 г. завършва с първия випуск Военното училище в София, а след това и Николаевската военна академия в Санкт Петербург.[1]

На 11 септември 1885 г. Христо Попов е преназначен за командир на 1-ви пехотен софийски полк.[2] През Сръбско-българската война (1885) е командир на 1-ви пехотен софийски полк, с който участва в боевете на Сливнишката позиция. На 7 ноември е назначен за командващ на отряд на крайния ляв фланг и при Гълабово възпрепятства Моравската и Шумадийската дивизии при обхода им на левия фланг. Заедно с отряда си участва в боя при Гургулят.

През 1886 г. Попов участва в потушаването на проруския метеж, целящ отстраняването на княз Александър I Батенберг. През 1889 г. се уволнява от армията като майор.[1]

След като напуска армията, Христо Попов завършва право в Женева. След завръщането си в България е активен участник в Либералната (радославистка) партия, като от 1899 до 1901 е кмет на София. Участва в Балканската война, а след нейния край е председател на парламентарната анкетна комисия, разследвала причините за Първата национална катастрофа. От 1915 до 1916 е вътрешен министър в правителството на Васил Радославов. За участието си в него през 1923 е осъден на 10 години затвор от Третия държавен съд, но е амнистиран през 1924.[1]

Христо Попов умира на 28 октомври 1951 в София.

Библиография

  • Гургулят, Брезник, Трън и Пирот или Брезнишко-Трънският отряд в Сръбско-българската война 1885 г. 1889.

Източници

  1. а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  2. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, стр. 35

Други

  • Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 36


Димитър Яблански кмет на София (12 април 1899 – 4 януари 1901) Петър Чернев
Васил Радославов министър на вътрешните работи и народното здраве (4 октомври 1915 – 7 септември 1916) Васил Радославов