Фалос: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахната редакция 2155725 на 80.95.26.21 (б.) |
кат |
||
Ред 9: | Ред 9: | ||
== Литература == |
== Литература == |
||
* '''Бурдийо, Пиер''', ''Мъжкото господство'', София, Лик, 2002. |
* '''Бурдийо, Пиер''', ''Мъжкото господство'', София, Лик, 2002. |
||
* '''Киняр, Паскал''', ''Секс и ужас'', София, Лик, 2000 ISBN 954-607-324-5. |
* '''Киняр, Паскал''', ''Секс и ужас'', София, Лик, 2000 ISBN 954-607-324-5. |
||
Ред 15: | Ред 14: | ||
{{мъниче}} |
{{мъниче}} |
||
[[Категория: |
[[Категория:Символи]] |
||
[[da:Fallos]] |
[[da:Fallos]] |
Версия от 19:40, 18 юли 2009
Фалос идва от гръцки: φαλλóς (phallos или phallus), което в превод означава еректирал мъжки полов член. Обикновено фалос като термин се използва за да се покаже че пенисът е обожествен под някяква форма. Например индийците обожествявали фалосът на бог Шива, защото от там произлиза "семето на живота". Естествено, има и много други примери за обожествяване на пенисa.
- Културната антропология (етнология) въвежда понятието итифаличен култ, за да представи ритуалната почит към фалоса, символ на плодовитост, виталност. Подобен аспект притежават много култури - Древна Гърция, Древен Рим, Индия.
- Психоанализата (текстовете на Зигмунд Фройд, Жак Лакан) представя под фалос един свръх-символ.
- Културен модел, при който в центъра на обществото се поставя доктрина на поведение диктувана от мъжките норми (патриархат), се окачествява като фолоцентризъм.
Литература
- Бурдийо, Пиер, Мъжкото господство, София, Лик, 2002.
- Киняр, Паскал, Секс и ужас, София, Лик, 2000 ISBN 954-607-324-5.
- Фрийдман, Дейвид, Другата глава. Културна история на пениса, София, ИК Кибеа, 2006 ISBN 954-474-403-7.
Тази статия все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.