Антиглобализъм: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 20: | Ред 20: | ||
* Преобладаване на масова поп култура, задушаване на свободното творчество и таланта, стандартизация на ума; |
* Преобладаване на масова поп култура, задушаване на свободното творчество и таланта, стандартизация на ума; |
||
* Потребителско и хищническо отношение към природата, извозване и хвърляне на отпадъци в страните от третия свят, опит за пренебрегване на екологическите проблеми; |
* Потребителско и хищническо отношение към природата, извозване и хвърляне на отпадъци в страните от третия свят, опит за пренебрегване на екологическите проблеми; |
||
* Водеща роля на идеологията на |
* Водеща роля на идеологията на неолиберализма в света, капиталът се превръща в единствената движеща сила в света; |
||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
Версия от 22:16, 28 март 2010
| Антиконсуматорство |
|---|
| Идеи и теории |
|
| Социални движения |
| Свързани творби |
| Хора и организации |
| Свързани теми |
Антиглобализъм е движение срещу доктрината на глобализацията и новия световен ред. Известно е още като движение за социална справедливост.
История
Антиглобализмът възниква през 1990-те. Идеологическите предшественици на антиглобалистите са „новите леви“ от 1960-те и 1970-те години. Акцията на субкоманданте инсурхенте (последното означава бунтовник) Маркос през 1994 г. в Мексико е насочена срещу транснационалните компании. Той организира поход през 2001 година в който участват Оливър Стоун, Габриел Гарсия Маркес и депутати на Европарламента. Това е може би стартовата точка. През 1998 година във Франция е създадена организация, която иска да облага с данък финансовите трансакции. За първата голяма проява на протест на антиглобалистите се счита знаменитата „битка в Сиатъл“ през декември 1999 година. Масовата акция е свързана с провеждащата се конференция на СТО в града и е насочена против политиката на икономическа глобализация. Други такива прояви са антиглобалисткият карнавал в Монпелие и събитията в Генуа през 2001 г., последвани от Ница, Гьотеборг, Прага и други.
Същност
Често терминът антиглобализъм се свързва с антиамериканизъм. Антиглобалистите имат както леви, така и десни корени.[1]
Антиглобалистите са против господството и надмощието на МВФ, СТО, Световната банка, Г-8, НАТО, ЕС и големите многонационални световни финансови и търговски корпорации, които управляват света чрез непрозрачни, неетични и безотговорни способи и методи.
Състав
В редиците на глобалистите влизат: марксисти, пацифисти, защитници на животните, анархисти, идеалисти, радикалните зелени, изоляционисты, представители на сексуалните малцинства, профсъюзни организации, феминисти, пацифисти, екологични, студентски и антивоенни движения, борци за правата на човека, националисти, безработни, хипита, и крайно леви и крайно десни интелектуалци.[2] През 2003 г. в света съществуват над 2500 антиглобалистки организации.
Основни тези
Съвременният модел на глобализацията покровителства световния капитал и води до:
- Растящ разрив в доходите, потреблението, здравето и образованието в страните от първия и третия свят, както и самите страни от първия свят;
- Неприемливи до недопустими условия на труд на нискоквалифицираните работници в транснационалните компании;
- Преобладаване на масова поп култура, задушаване на свободното творчество и таланта, стандартизация на ума;
- Потребителско и хищническо отношение към природата, извозване и хвърляне на отпадъци в страните от третия свят, опит за пренебрегване на екологическите проблеми;
- Водеща роля на идеологията на неолиберализма в света, капиталът се превръща в единствената движеща сила в света;