Иван Попхристов: Разлика между версии
м Файлът „Ivan_Pophristov.jpg“ е изтрит от Общомедия от потребител Masur поради: No source since 7 August 2010. |
мРедакция без резюме |
||
Ред 22: | Ред 22: | ||
Тодор Бурмов напуска Габрово. Малко след него и Ванката заминава при своя по-голям брат [[Райчо Попхристов]] /също [[революционер]]/ в [[Плоещ]] /[[Румъния]]/, за да продължи образованието си. |
Тодор Бурмов напуска Габрово. Малко след него и Ванката заминава при своя по-голям брат [[Райчо Попхристов]] /също [[революционер]]/ в [[Плоещ]] /[[Румъния]]/, за да продължи образованието си. |
||
Неговият брат го изпраща в [[Москва]] като стипендиант на [[Московския славянски факултет]]. Така през 1862 г. завършва гимназия, полага изпити и получава свидетелство, с което може да постъпи в университет. |
Неговият брат го изпраща в [[Москва]] като стипендиант на [[Московския славянски факултет]] през 1859 г. Така през 1862 г. завършва гимназия, полага изпити и получава свидетелство, с което може да постъпи в университет. |
||
По препоръка на неговия вуйчо [[Иван Грудов]] постъпва като извънреден [[юнкер]] в [[Александровския сиротски кадетски корпус]] и завършва военно училище в Москва със звание прапорщик. |
По препоръка на неговия вуйчо [[Иван Грудов]] постъпва като извънреден [[юнкер]] в [[Александровския сиротски кадетски корпус]] и завършва военно училище в Москва през 1864 г. със звание прапорщик. |
||
Постъпва на военна служба в [[XVI Драгунски Нижегородски полк]]. За отлична служба на 17 октомври 1865 г. е произведен в чин [[поручик]]. |
Постъпва на военна служба в [[XVI Драгунски Нижегородски полк]] в Западен [[Кавказ]]. За отлична служба на 17 октомври 1865 г. е произведен в чин [[поручик]] и награден със сребърен Георгиевски кръст. |
||
Взема участие в походи и боеве за покоряването на [[Кавказ]]. Награден е със сребърен медал. |
|||
През 1866 г. се уволнява. Заедно със своя приятел от военното училище Младен Желязков заминават за [[Цариград]]. Там двамата правят постъпки да постъпят на служба в турската войска. Както пише [[д-р Петър Цончев]], като турски офицери те са смятали, че могат да бъдат по-полезни на сънародниците си. Молбите им са отхвърлени. Ванката се завръща в [[Габрово]]. Но не след дълго заминава във Влашко при своя брат. |
През 1866 г. се уволнява. Заедно със своя приятел от военното училище Младен Желязков заминават за [[Цариград]]. Там двамата правят постъпки да постъпят на служба в турската войска. Както пише [[д-р Петър Цончев]], като турски офицери те са смятали, че могат да бъдат по-полезни на сънародниците си. Молбите им са отхвърлени. Ванката се завръща в [[Габрово]]. Но не след дълго заминава във Влашко при своя брат. |
||
В началото на |
В началото на 1868 г. става инструктор на записалите се българчета-доброволци в четата на [[Хаджи Димитър]] и [[Стефан Караджа]] по оръжезнание, стрелба и водене на военни действия. Хаджи Димитър открива в лицето на младежа един изключителен патриот, отлично владеещ военното изкуство и веднага му предлага да стане член на неговата чета. Ванката приема, става писар и трето по важност лице в четата след двамата войводи. Написва "Закон" за управление на четата. |
||
Освен като четник, той се изявява и като публицист - редовен сътрудник на вестник „[[Народност (вестник)|Народност]]“, орган на [[Таен централен български комитет|Тайния революционен комитет]] в [[Букурещ]]. Вестникът е бил редактиран от вуйчото на Ванката Иван Грудов. |
Освен като четник, той се изявява и като публицист - редовен сътрудник на вестник „[[Народност (вестник)|Народност]]“, орган на [[Таен централен български комитет|Тайния революционен комитет]] в [[Букурещ]]. Вестникът е бил редактиран от вуйчото на Ванката Иван Грудов. |
||
Ред 42: | Ред 40: | ||
== Последните дни от живота му == |
== Последните дни от живота му == |
||
* На |
* На 4 юли 1868 г. Ванката Попхристов, застанал в средата на четите на войводите Стефан Караджа и Хаджи Димитър, прочита клетвата, която всеки от четниците повтаря на глас дума по дума. |
||
* На |
* На 5 юли 1868 г. стъпват на българска земя, готови да дадат живота си за Свободата на Отечеството. Изявява се като тактик и стратег в действието на четите. |
||
* На |
* На 9 юли 1868 г. е ранен в крака при боевете край [[Вишовград]], но не напуска бойното поле. Неотлъчно е до Хаджи Димитър в момента на известието, че Стефан Караджа е тежко ранен и заловен. |
||
* На 23 юли 1868 г. Ванката убива един юзбашия, едно заптие и един цивилен турчин и се самоубива при опит да бъде заловен. |
* На 23 юли 1868 г. Ванката убива един юзбашия, едно заптие и един цивилен турчин и се самоубива при опит да бъде заловен. |
||
Версия от 20:10, 10 март 2011
Иван Попхристов | |
български революционер | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Иван Попхристов в Общомедия |
Иван /Ванката/ Райчев Попхристов е изявен габровски военен и революционер, борил се за освобождението на България от турско робство.
Биография
Роден на 25 септември 1843 в Габрово.
Основно образование получава в родния си град. Учи в класа на Тодор Бурмов и е един от най-изявените му ученици.
Тодор Бурмов напуска Габрово. Малко след него и Ванката заминава при своя по-голям брат Райчо Попхристов /също революционер/ в Плоещ /Румъния/, за да продължи образованието си.
Неговият брат го изпраща в Москва като стипендиант на Московския славянски факултет през 1859 г. Така през 1862 г. завършва гимназия, полага изпити и получава свидетелство, с което може да постъпи в университет.
По препоръка на неговия вуйчо Иван Грудов постъпва като извънреден юнкер в Александровския сиротски кадетски корпус и завършва военно училище в Москва през 1864 г. със звание прапорщик.
Постъпва на военна служба в XVI Драгунски Нижегородски полк в Западен Кавказ. За отлична служба на 17 октомври 1865 г. е произведен в чин поручик и награден със сребърен Георгиевски кръст.
През 1866 г. се уволнява. Заедно със своя приятел от военното училище Младен Желязков заминават за Цариград. Там двамата правят постъпки да постъпят на служба в турската войска. Както пише д-р Петър Цончев, като турски офицери те са смятали, че могат да бъдат по-полезни на сънародниците си. Молбите им са отхвърлени. Ванката се завръща в Габрово. Но не след дълго заминава във Влашко при своя брат.
В началото на 1868 г. става инструктор на записалите се българчета-доброволци в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа по оръжезнание, стрелба и водене на военни действия. Хаджи Димитър открива в лицето на младежа един изключителен патриот, отлично владеещ военното изкуство и веднага му предлага да стане член на неговата чета. Ванката приема, става писар и трето по важност лице в четата след двамата войводи. Написва "Закон" за управление на четата.
Освен като четник, той се изявява и като публицист - редовен сътрудник на вестник „Народност“, орган на Тайния революционен комитет в Букурещ. Вестникът е бил редактиран от вуйчото на Ванката Иван Грудов.
Други трудове
- Написал е брошурата "Раните на Българско", издадена от Тайния революционен комитет и преведена на френски език.
- "Военно съчинение за воденето на боя", което не е отпечатано.
- Заедно с Хаджи Димитър и Стефан Караджа влиза в състава на Привременното правителство в Балкана и подписва прокламация към българския народ, историческото писмо до султан Абдул Азис и това до представителите на Великите сили в Цариград от юли 1868 г.
Последните дни от живота му
- На 4 юли 1868 г. Ванката Попхристов, застанал в средата на четите на войводите Стефан Караджа и Хаджи Димитър, прочита клетвата, която всеки от четниците повтаря на глас дума по дума.
- На 5 юли 1868 г. стъпват на българска земя, готови да дадат живота си за Свободата на Отечеството. Изявява се като тактик и стратег в действието на четите.
- На 9 юли 1868 г. е ранен в крака при боевете край Вишовград, но не напуска бойното поле. Неотлъчно е до Хаджи Димитър в момента на известието, че Стефан Караджа е тежко ранен и заловен.
- На 23 юли 1868 г. Ванката убива един юзбашия, едно заптие и един цивилен турчин и се самоубива при опит да бъде заловен.
Ванката Попхристов остава в историята на България като първият български поручик на първата българска войска преди Освобождението.
Любопитно
Както пише д-р Петър Цончев, след като научил за геройската смърт на своя приятел от Москва, Любен Каравелов му посвещава следните строфи:
"Ти реши, о брате, Ти изпълни вече Отвъди да стъпиш, Длъжностите свои Майка да избавиш, И показа пътя Народ да откупиш. На другари твои.
Ти умря юнашки Скоро щат тия За своето племе Да ти бъдат гости И посея редом И щат да положат За свобода семе. И своите кости."
Източници
- Д-р Цончев Петър, "Из общественото и културно минало на Габрово - исторически приноси", Габрово, 1934/1996,с.701-704;
- Енциклопедия България, т.5,С,1986 г.,с.377;
- Славейков П.Р., Габр.учи,с48;
- Бобчев Ил. "По кървавите дири"С.1928 г.,с.36;
- Гл.в-к "Дунавска зора", бр.35,юли 1868 г.,Браила;