Уилям Дампир: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Добавяне: id:William Dampier
мРедакция без резюме
Ред 11: Ред 11:
| починал-място = [[Лондон]], [[Англия]]
| починал-място = [[Лондон]], [[Англия]]
}}
}}
'''Уилям Дампир''' (на [[английски]] ''William Dampier'') ([[5 септември]] [[1651]] (по други данни юни 1652) - [[март]] [[1715]]) английски мореплавател и пират. Издава няколко книги, касаещи ветровете и теченията в Световния океан. Член на Британското Кралско географско дружество.
'''Уилям Дампир''' (на [[английски]] ''William Dampier'') ([[5 септември]] [[1651]] (по други данни юни 1652) - [[март]] [[1715]]) английски мореплавател и пират. Издава няколко книги, касаещи ветровете и теченията в Световния океан. Член на [[Британско кралско географско дружество|Британското кралско географско дружество]].


== Ранни години 1651-1686 ==
== Ранни години 1651-1686 ==

Версия от 10:02, 5 юли 2011

Уилям Дампир
William Dampier

Роден
Починал
Уилям Дампир в Общомедия

Уилям Дампир (на английски William Dampier) (5 септември 1651 (по други данни юни 1652) - март 1715) английски мореплавател и пират. Издава няколко книги, касаещи ветровете и теченията в Световния океан. Член на Британското кралско географско дружество.

Ранни години 1651-1686

Биографията му е пълна с контрасти. Роден е в Ист Кокър, графство Съмърсет, Англия. На 7 години умира баща му, а след още 7 и майка му и след две години 16-годишният Уилям става юнга на търговски кораб и извършва първото си плаване до Франция. След това става моряк и на търговски кораби плава по Северния Атлантик и Индийския океан. Известно време служи в Британския военно-морски флот, но през 1673 го напуска и работи като агент на плантатор за захарна тръстика на Ямайка. Напуска Ямайка и отново е моряк на търговски кораб. След това сече дървен материал в Хондурас.

През 1678 се връща в Англия и решава да се занимава с търговия като за целта закупува търговски кораб, на който става капитан. Още по време на първия му рейс екипажът му вдига бунт и го принуждава да започне пиратска дейност. През 1680-1681 извършва няколко успешни нападения над испанските пристанища по западното крайбрежие на Америка.

През 1682 за кратко се отказва от пиратския занаят и отглежда тютюн във Вирджиния.

Още на следващата година обаче отново тръгва по море с пиратска цел. През 1683 в Гвинейския залив превзема холандски търговски кораб и с него пресича Атлантическия океан, заобикаля покрай нос Хорн Южна Америка и достига до островите Хуан Фернандес в Тихия океан. След кратък отдих на островите в продължение на повече от три години напада и плячкосва испански кораби по западното крайбрежие на Южна Америка, като за своя база ползва о-вите Хуан Фернандес.

Първо околосветско плаване 1686-1691

През 1686 Дампир със своя кораб и екипаж се отделя от останалите пиратски кораби и поема от Мексико на запад. Пресича Тихия океан, посещава островите Гуам и Минданао, достига до бреговете на Китай, след което се отправя на юг и на 4 януари 1688, на 16°23′ ю. ш. 122°55′ и. д. / 16.383333° ю. ш. 122.916667° и. д. открил нос Левек (най-северната точка на п-ов Дампир Ленд) в Северозападна Австралия. Пиратите слизат на сушата, срещат се местните аборигени, от които обаче не могат да плячкосат нищо поради абсолютната им нищета. След като напълват вода продължават пътуването си.

Три години Дампир плячкосва бреговете на Югоизточна Азия и през 1691, след осемгодишно скитане по моретата се завръща в Англия като извършва околосветско плаване. След завръщането си Дампир се проявява като задълбочен географ-изследовател. След обработката на корабните си дневници, които води непрекъснато от 1674 след три години издава книга "A new voyage round the world" (v. 1-3, 1697-1709) - «Ново пътешествие около света», в която наред с описанието на морските си приключения, многочислените острови и техните обитатели «Пътешествието» съдържа ценни наблюдения за взаимовръзката межде ветровете и морските течения, величината на магнитното склонение в различни части на света, солеността на водата в различните морета и карти с неизвестни по-рано географски обекти.

Второ плаване 1699-1701

Пътищата на изследователите на Австралия: Вилем Янсзон - 1606 (черно); Абел Тасман - 1642 и 1644 (кафяво); Уилям Дампир - 1699 (тъмно синьо); Джеймс Кук - 1770 (виолетово); Матю Флиндърс - 1798-1799 (синьо-червено) и 1801-1803 (червено)

След излизането на книгата Британското морско ведомство се заинтересова от Дампир, назначава го на служба в Кралския флот и през 1698 организира експедиция за изследване на Нова Холандия (Австралия) начело на която поставя Уилям Дампир.

На 14 януари 1699 като капитан на кораба "Робак" Дампир напуснал Англия. На 31 юли 1699 достига до западния бряг на Австралия на 28º ю.ш. и продължава на север покрай брега. На 25º35` ю.ш. вторично открива и изследва залива Шарк, на 20º 33` ю.ш. - архипелага Дампир, а на 18º04` ю.ш. - залива Робак. От там продължава на север към остров Тимор и след това на североизток към Нова Гвинея. На 1 януари 1700 открива протока Дампир, отделящ п-ов Чандравасих на юг от остров Вайгео на север. На 25 февруари в архипелага Бисмарк (на североизток от Нова Гвинея) открива островите Мусау (1°26′ ю. ш. 149°36′ и. д. / 1.433333° ю. ш. 149.6° и. д.) и Емирау (1°39′ ю. ш. 149°58′ и. д. / 1.65° ю. ш. 149.966667° и. д.) от групата о-ви Сент Матиас. Продължава на югоизток, заобикаля от изток остров Нова Ирландия (открит от него) и от юг остров Нова Британия и на запад от последния открива остров Умбой (5°39′ ю. ш. 147°56′ и. д. / 5.65° ю. ш. 147.933333° и. д.), протока Дампир между тях и на запад от Умбой – остров Лонг Айлънд (5°19′ ю. ш. 147°06′ и. д. / 5.316667° ю. ш. 147.1° и. д.). След направените открития Дампир поема към Англия, но в Атлантически океан, край остров Възнесение на 22 февруари 1701 претърпява корабокрушение. Екипажът благополучно се добира до острова и на 2 април попътен английски кораб взема корабокрушенците и ги доставя в Англия.

След завръщането си Дампир е съден за жестокото си отношение към екипажа и за гибелта на кораба, но е оправдан и продължава да служи в Кралския флот.

Следващи плавания 1702-1715

Скоро след оправдаването му започва Войната за испанското наследство и през 1703 Дампир отново като пират с два кораба извършва ново околосветско плаване, което продължава до 1707. По време на плаването Дампир сваля на островите Хуан Фернандес матроса Александър Селкирк за неподчинение, който пребивава сам на островите повече от 4 години, историята на който заляга в основата на романа на Даниел Дефо "Робинзон Крузо".

През 1708-1711 Дампир извършва трето околосветско плаване, този път като главен щурман в полувоенната-полупиратска експедиция на Роджър Уудс, по време на която прибират от о-вите Хуан Фернандес изоставения моряк Александър Селкирк.

След завръщането си от третото си околосветско плаване живее малко повече от три години. Умира през март 1715 като гробът му е неизвестен. Четиринадесет години след смъртта му излиза от печат книгата му за второто му околосветско плаване - "A collection of Voyages", London, 1729; 1939, v. I-III

Памет

Неговото име носят архипелаг, селище и полуостров в Австралия и два протока в Тихия океан.

Източници

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата William Dampier в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​