Робърт Скот: Разлика между версии

Робърт Фалкън Скот
Robert Falcon Scott
	Робърт Фалкън Скот Robert Falcon Scott
английски офицер
	Robert falcon scott colored.jpg
Роден	6 юни 1868 Девънпорт, Великобритания
Починал	29 март 1912 Антарктида
Семейство
Подпис
	Робърт Фалкън Скот в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 12:10, 5 юли 2011

Капитан Робърт Фалкън Скот (Шаблон:Lang-en) английски морски офицер и изследовател на Антарктида. Роден в Девънпорт, Великобритания. Кавалер на Викторианския кралски орден.

Ранни години 1868-1900

Роден в Девънпорт, Великобритания в семейство на собственик но пивоварен завод. Учи в училище в Сток Демерел, но скоро напуска и постъпва в подготвително военноморско училище в Стабингтън хаус. През 1881 полага конкурсни изпити и е зачислен като гардемарин във военноморското училище на Британския кралски флот.

През 1883 полага успешни изпити за мичман и е назначен на корвета "Боадицея" - флагмански кораб на Капската ескадра и линкора "Монарх" - кораб от учебната ескадра на военноморския флот, където се запознава със секретаря на Кралското географско дружество сър Клементс Маркъм (1830-1916).

През 1888 изучава навигация, минно-торпедно дело и управление на артилерийския огън в Гринуич и Портсмут и е произведен младши лейтенант. Назначен е на крайцера "Амфион" и плава в Тихия океан и Средиземно море.

През 1896 отново се среща с Маркъм, вече президент на Кралското географско дружество, който е привърженик на идеята за организиране на британска антарктическа експедиция и, който запалва тази идея в младия тогава офицер.

Експедиционна дейност 1900-1912

Британска антарктическа експедиция 1901-1904

Маркъм осигурява от правителството и от частни лица големи средства за експедицията и се заема с оборудването ѝ, което е най-високо техническо равнище. По негова препоръка, през юни 1900 за началник на експедицията е назначен Робърт Скот, вече капитан 2-ри ранг. Построен е специален кораб "Дискавъри" за плаване в ледовете, който е и много добре оборудван за научна дейност. В състава на експидицията участват няколко известни учени и експедиционни работници, в т.ч. Алберт Армитидж и Ърнест Шакълтън.

В края на 1901 "Дискавъри" отплава от Англия и се отправя за Антарктида. На 9 януари 1902 достига нос Адер (71°17′ ю. ш. 170°06′ и. д. / 71.283333° ю. ш. 170.1° и. д.-71.283333, 170.1), проследява източния бряг на Земя Виктория и цялото протежение на Ледената бариера Рос и и на 30 януари открива п-ов Едуард VII (77°40′ ю. ш. 154°30′ з. д. / 77.666667° ю. ш. 154.5° з. д.-77.666667, -154.5). Поради непроходимите ледове на изток "Дискавъри" се връща обратно и зимува на брега на остров Рос (77°30′ ю. ш. 168°00′ и. д. / 77.5° ю. ш. 168° и. д.-77.5, 168), от където са организирани походи с шейни в различни направления. На острова е построена база, в която започват да се провеждат регулярни метеорологични, хидроложки, магнитни и други наблюдения. На 2 ноември 1902 Скот заедно с Шакълтън и Едуард Уилсън предприема поход на юг от остров Рос до 82º 17` ю.ш. и 163° и.д., от където на 31 декември 1902 тръгват обратно. По време на похода са открити ледниците Кетлиц (78°30′ ю. ш. 164°00′ и. д. / 78.5° ю. ш. 164° и. д.-78.5, 164) и Ферар (77°50′ ю. ш. 162°00′ и. д. / 77.833333° ю. ш. 162° и. д.-77.833333, 162), остров Уайт (78°10′ ю. ш. 167°30′ и. д. / 78.166667° ю. ш. 167.5° и. д.-78.166667, 167.5) и връх Маркъм (82°52′ ю. ш. 161°20′ и. д. / 82.866667° ю. ш. 161.333333° и. д.-82.866667, 161.333333). На обратния път пътниците заболяват от скорбут, Шакълтън е сериозно болен, кучетата са избити за храна на тях и на останалите живи кучета и едва на 3 февруари 1903 тримата се добират до базата.

На 28 февруари 1903 до базата се добира транспортния кораб "Морнинг" с въглища и припаси и с него в родината се връщат девет болни матроси, в т.ч. и Шакълтън, а останалите начело със Скот се готвят за ново зимуване в ледовете на Антарктика. Второто зимуване също преминава благоприятно, а през пролетта три отряда се отправят в различни посоки от базата. Скот, заедно с няколко спътника се отправя на запад, като извършва най-дългия (400 км) и продължителен (почти три месеца) поход, като достига до 146° 30' и.д. Той открива шелфовият ледник Дригалски (74º 30` - 75º 30` ю.ш., 162º 40` - 164º 30` и.д.) и установява, че Земя Виктория се явява плато с височина около 3000 м. Другия отряд изминава на югоизток около 260 км и изяснява, че Ледената бариера Рос се явява северния край на гигантския шелфов ледник Рос, който се простира до 80° ю.ш. на юг. В средата на февруари 1904 от Англия пристигат два парахода "Морнинг" и "Тера Нова". С помощта на взривове "Дискавъри" е освободен от ледовете след двугодишен плен и експедицията благополучно се завръща в родината.

Надпреварата за Южния полюс 1910-1912

Основна статия: Експедиция Тера Нова

Групата на Скот на Южния полюс *от ляво на дясно: Уилсън, Скот и Оутс (прави), Боуърс и Ивънс (седнали)*

През 1909 в Англия с, завръща Ърнест Шакълтън, бившия спътник на Скот, който същата година прави неуспешен опит за достигане на Южния полюс. Неговите разкази за пътя към полюса и за възможностите за достигането му от към море Рос още повече разпалват национални съревнования в първенството за достигането на полюса. Появяват се десетки проекти, реални и фантастични Експедиции към полюса подготвят в Япония, САЩ и Германия. Англия не желае да отстъпи първенството в изследването на южния континент въобще и особено достигането на Южния полюс и Скот започва усилена подготовка за осъществяване на това мероприятие.

На 1 юни 1910 на кораба "Тера Нова" Скот се отправя към Антарктида и на 3 януари 1911 влиза в залива Макмърдо, където хвърля котва, недалеч от предишната стоянка на "Дискавъри" и започва пренасяне на товарите на сушата. В своя поход към полюса освен кучета Скот за първи път използва малки манчжурски кончета купени от Далечния Изток и моторни шейни – също нововъведение в Антарктика. Няколко дни след установяването на базовия лагер Скот научава, че има конкурент в лицето на норвежеца Руал Амундсен. От този ден нататък започва трагедията на Скот и неговите другари.

На 2 ноември 1911 (един месец след Амундсен) екипът на Скот тръгва към полюса, като постепенно спомагателните партии, съпровождащи основната група се прибират в базата. Още с тръгването си експедицията е споходена от неудачи и трудности, отчасти от грешки на ръководителя, отчасти от стеченията на обстоятелствата. Най-напред от строя излизат моторните шейни, а манчжурските кончета, които Скот предпочита пред кучетата са застреляни на на 9 декември, на около 83° ю.ш. – свършва фуража за тях и не издържат лютия студ и натоварването си. На 11 декември, на 84° ю.ш. назад са върнати и последните два кучешки впряга и се налага всички да се впрегнат в шейните и да ги влачат след себе си. На 21 декември, 85° ю.ш. в базата се връщат четирима човека, а на 4 януари 1912, 87° 30' ю.ш. – още трима. От там на юг в последните 250 км продължават петима: Робърт Скот, Едуард Уилсън, Хенри Боуърс, Лоурънс Оутс и Едгар Ивънс. След изтощително пътуване, те достигат целта на 17 януари 1912, но установяват, че Амундсен ги е изпреварил с пет седмици. Скот записва в дневника си: "Норвежците са ни изпреварили – Амундсен се оказа първи на полюса! Чудовищно разочарование! Всичките мъки и тежести – заради какво? Аз с ужас мисля за обратния път..."

Връщането действително се превръща в катастрофа. Разочаровани, гладни и страдащи от скорбут тръгват обратно. Първи загива Едгар Ивънс при падане от леден хълм на 17 февруари 1912. Втори е капитан Лоурънс Оутс, на когото измръзват краката. Сутринта на 16 март той спокойно казва "Ще отида да се разходя" и изчезва, като тялото му и досега не е намерено. Остават трима. Последният лагер на тримата се намира само на 18 км от хранителния склад построен предварително за да се ползва при завръщането им. Последната записка в дневника на Скот е направена на 29 март 1912. "Ние знаехме, че отиваме на риск. Обстоятелствата бяха против нас и няма причини да се жалваме. Смъртта е вече близо. За Бога, погрижете се за (не оставяйте) нашите близки!...".

Телата на Скот, Уилсън и Боуърс и дневниците им са намерени от спасителната група едва на 12 ноември 1912. Съдейки по това, че Скот е лежал в незатворен спален чувал и е взел дневниците на другите се предполага, че е починал последен. На мястото на трагедията спасителната група издига пирамида от лед и сняг и кръст, направен от ските им.

Памет

Неговото име носят два ледника, остров, планина и полярна станция в Антарктида; езеро, проток, нос и о-ви в Канада; риф в Тиморско море и връх в САЩ.

В памет на Скот и другарите му в Антарктида на брега на залива Макмърдо стои кръст. На него е написана строфа от стихотворение на знаменития английски поет Алфред Тенисън: "Бори се и търси, намирай и не се предавай" (в оригинал "To strive, to seek, to find, and not to yield").

Източници

Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 436-438. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г. Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (XIX – начало ХХ в.), М., 1985 г., стр. 314-315. http://www.bookshunt.ru/b31133_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.4
Панайотов, И. и Р. Чолаков, Календар на географските открития и изследвания, София, 1989 г., стр. 17, 22-23, 29, 31, 34, 63, 104, 216, 219, 226, 251. http://www.hralupa.com/index.php?act=viewProd&productId=847
Трешников, А. Ф., История открытия и изследования Антарктиды, М., 1963., стр. 57-60, 78-81, 89-98. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2576521/

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Робърт Скот.

Шаблон:Link GA Шаблон:Link FA Шаблон:Link GA

@@ Ред 14: / Ред 14: @@
 Роден в [[Девънпорт]], [[Великобритания]] в семейство на собственик но пивоварен завод. Учи в училище в Сток Демерел, но скоро напуска и постъпва в подготвително военноморско училище в Стабингтън хаус. През 1881 полага конкурсни изпити и е зачислен като гардемарин във военноморското училище на Британския кралски флот.
-През 1883 полага успешни изпити за мичман и е назначен на корвета "Боадицея" - флагмански кораб на Капската ескадра и линкора "Монарх" - кораб от учебната ескадра на военноморския флот, където се запознава със секретаря на Кралското географско дружество сър [[Клементс Маркъм]] (1830-1916).
+През 1883 полага успешни изпити за мичман и е назначен на корвета "Боадицея" - флагмански кораб на Капската ескадра и линкора "Монарх" - кораб от учебната ескадра на военноморския флот, където се запознава със секретаря на [[Британско кралско географско дружество|Кралското географско дружество]] сър [[Клементс Маркъм]] (1830-1916).
 През 1888 изучава навигация, минно-торпедно дело и управление на артилерийския огън в [[Гринуич]] и [[Портсмут]] и е произведен младши лейтенант. Назначен е на крайцера "Амфион" и плава в [[Тихия океан]] и [[Средиземно море]].
@@ Ред 27: / Ред 27: @@
 На 2 ноември 1902 Скот заедно с [[Ърнест Шакълтън|Шакълтън]] и [[Едуард Уилсън]] предприема поход на юг от остров Рос до 82º 17` ю.ш. и 163° и.д., от където на 31 декември 1902 тръгват обратно. По време на похода са открити ледниците [[Кетлиц]] ({{coord|78|30|S|164|00|E|}}) и [[Ферар]] ({{coord|77|50|S|162|00|E|}}), остров Уайт ({{coord|78|10|S|167|30|E|}}) и връх [[Маркъм (връх)|Маркъм]] ({{coord|82|52|S|161|20|E|}}). На обратния път пътниците заболяват от скорбут, Шакълтън е сериозно болен, кучетата са избити за храна на тях и на останалите живи кучета и едва на 3 февруари 1903 тримата се добират до базата.
-На 28 февруари 1903 до базата се добира транспортния кораб "Морнинг" с въглища и припаси и с него в родината се връщат девет болни матроси, в т.ч. и Шакълтън, а останалите начело със Скот се готвят за ново зимуване в ледовете на [[Антарктика]]. Второто зимуване също преминава благоприятно, а през пролетта три отряда се отправят в различни посоки от базата. Скот, заедно с няколко спътника се отправя на запад, като извършва най-дългия (400 км) и продължителен (почти три месеца) поход, като достига до 146° 30' и.д. Той открива шелфовият ледник [[Дригалски (шелфов ледник)|Дригалски]] (74º 30` - 75º 30` ю.ш., 162º 40` - 164º 30` и.д.) и установява, че [[Земя Виктория]] се явява плато с височина около 3000 м. Другия отряд изминава на югоизток около 260 км и изяснява, че Ледената бариера Рос се явява северния край на гигантския шелфов ледник Рос, който се простира до 80° ю.ш. на юг.  В средата на февруари 1904 от [[Англия]] пристигат два парахода "Морнинг" и "Тера Нова". С почощта на взривове "Дискавъри" е освободен от ледовете след двугодишен плен и еспедицията благополучно се завръща в родината.
+На 28 февруари 1903 до базата се добира транспортния кораб "Морнинг" с въглища и припаси и с него в родината се връщат девет болни матроси, в т.ч. и Шакълтън, а останалите начело със Скот се готвят за ново зимуване в ледовете на [[Антарктика]]. Второто зимуване също преминава благоприятно, а през пролетта три отряда се отправят в различни посоки от базата. Скот, заедно с няколко спътника се отправя на запад, като извършва най-дългия (400 км) и продължителен (почти три месеца) поход, като достига до 146° 30' и.д. Той открива шелфовият ледник [[Дригалски (шелфов ледник)|Дригалски]] (74º 30` - 75º 30` ю.ш., 162º 40` - 164º 30` и.д.) и установява, че [[Земя Виктория]] се явява плато с височина около 3000 м. Другия отряд изминава на югоизток около 260 км и изяснява, че Ледената бариера Рос се явява северния край на гигантския шелфов ледник Рос, който се простира до 80° ю.ш. на юг.  В средата на февруари 1904 от [[Англия]] пристигат два парахода "Морнинг" и "Тера Нова". С помощта на взривове "Дискавъри" е освободен от ледовете след двугодишен плен и експедицията благополучно се завръща в родината.
 === Надпреварата за Южния полюс 1910-1912 ===
@@ Ред 35: / Ред 35: @@
 [[File:Antarctic expedition map (Amundsen - Scott)-bg.svg|thumb|245px|Път на експедициите на Скот (зелен цвят)и Амундсен (червен цвят)
 ''Означени са местата, където загиват членовете на групата на Скот'']]
-През 1909 в Англия с, завръща [[Ърнест Шакълтън]], бившия спътник на Скот, който същата година прави неуспешен опит за достигане на Южния полюс. Неговите разкази за пътя към полюса и за възможностите за достигането му от към [[море Рос]] още повече разпалват национални съревнования в първенството за достигането на полюса. Появяват се десетки проекти, реални и фантастични Експедиции към полюса подготвят в [[Япония]], [[САЩ]] и [[Германия]]. Англия не желае да отстъпи първенствотов изследването на южния континент въобще и особено достигането на Южния полюс и Скот започва усилена подготовка за осъществяване на това мероприятие.
+През 1909 в Англия с, завръща [[Ърнест Шакълтън]], бившия спътник на Скот, който същата година прави неуспешен опит за достигане на Южния полюс. Неговите разкази за пътя към полюса и за възможностите за достигането му от към [[море Рос]] още повече разпалват национални съревнования в първенството за достигането на полюса. Появяват се десетки проекти, реални и фантастични Експедиции към полюса подготвят в [[Япония]], [[САЩ]] и [[Германия]]. Англия не желае да отстъпи първенството в изследването на южния континент въобще и особено достигането на Южния полюс и Скот започва усилена подготовка за осъществяване на това мероприятие.
-На 1 юни 1910 на кораба "Тера Нова" Скот се отправя към Антарктида и на 3 януари 1911 влиза в залива Макмърдо, където хвърля котва, недалеч от предишната стоянка на "Дискавъри" и започва пренасяне на товарите на сушата. В своя поход към полюса освен кучета Скот за първи път използва малки манчжурски кончета купени от Далечния Изток и моторни шейни – също нововаведение в [[Антарктика]]. Няколко дни след установяването на базовия лагер Скот научава, че има конкурент в лицето на норвежеца [[Руал Амундсен]]. От този ден нататък започва трагедията на Скот и неговите другари.
+На 1 юни 1910 на кораба "Тера Нова" Скот се отправя към Антарктида и на 3 януари 1911 влиза в залива Макмърдо, където хвърля котва, недалеч от предишната стоянка на "Дискавъри" и започва пренасяне на товарите на сушата. В своя поход към полюса освен кучета Скот за първи път използва малки манчжурски кончета купени от Далечния Изток и моторни шейни – също нововъведение в [[Антарктика]]. Няколко дни след установяването на базовия лагер Скот научава, че има конкурент в лицето на норвежеца [[Руал Амундсен]]. От този ден нататък започва трагедията на Скот и неговите другари.
-На 2 ноември 1911 (един месец след Амундсен) екипът на Скот тръгва към полюса, като постепеннно спомагателните партии, съпровождащи основната група се прибират в базата. Още с тръгването си експедицията е споходена от неудачи и трудности, отчасти от грешки на ръководителя, отчасти от стеченията на обстоятелствата. Най-напред от строя излизат моторните шейни, а манчжурските кончета, които Скот предпочита пред кучетата са застреляни на на 9 декември, на около 83° ю.ш. – свършва фуража за тях и не издържат лютия студ и натоварването си. На 11 декември, на 84° ю.ш. назад са върнати и последните два кучешки впряга и се налага всички да се впрегнат в шейните и да ги влачат след себе си. На 21 декември, 85° ю.ш. в базата се връщат четирима човека, а на 4 януари 1912, 87° 30' ю.ш. – още трима. От там на юг в последните 250 км продължават петима: [[Робърт Скот]], [[Едуард Уилсън]], [[Хенри Боуърс]], [[Лоурънс Оутс]] и [[Едгар Ивънс]]. След изтощително пътуване, те достигат целта на [[17 януари]] [[1912]], но установяват, че Амундсен ги е изпреварил с пет седмици. Скот записва в дневника си: ''"Норвежците са ни изпреварили – Амундсен се оказа първи на полюса! Чудовищно разочарование! Всичките мъки и тежести – заради какво? Аз с ужас мисля за обратния път..."''
+На 2 ноември 1911 (един месец след Амундсен) екипът на Скот тръгва към полюса, като постепенно спомагателните партии, съпровождащи основната група се прибират в базата. Още с тръгването си експедицията е споходена от неудачи и трудности, отчасти от грешки на ръководителя, отчасти от стеченията на обстоятелствата. Най-напред от строя излизат моторните шейни, а манчжурските кончета, които Скот предпочита пред кучетата са застреляни на на 9 декември, на около 83° ю.ш. – свършва фуража за тях и не издържат лютия студ и натоварването си. На 11 декември, на 84° ю.ш. назад са върнати и последните два кучешки впряга и се налага всички да се впрегнат в шейните и да ги влачат след себе си. На 21 декември, 85° ю.ш. в базата се връщат четирима човека, а на 4 януари 1912, 87° 30' ю.ш. – още трима. От там на юг в последните 250 км продължават петима: [[Робърт Скот]], [[Едуард Уилсън]], [[Хенри Боуърс]], [[Лоурънс Оутс]] и [[Едгар Ивънс]]. След изтощително пътуване, те достигат целта на [[17 януари]] [[1912]], но установяват, че Амундсен ги е изпреварил с пет седмици. Скот записва в дневника си: ''"Норвежците са ни изпреварили – Амундсен се оказа първи на полюса! Чудовищно разочарование! Всичките мъки и тежести – заради какво? Аз с ужас мисля за обратния път..."''
 Връщането действително се превръща в катастрофа. Разочаровани, гладни и страдащи от [[скорбут]] тръгват обратно. Първи загива Едгар Ивънс при падане от леден хълм на 17 февруари 1912. Втори е капитан Лоурънс Оутс, на когото измръзват краката. Сутринта на 16 март той спокойно казва "Ще отида да се разходя" и изчезва, като тялото му и досега не е намерено. Остават трима. Последният лагер на тримата се намира само на 18 км от хранителния склад построен предварително за да се ползва при завръщането им. Последната записка в дневника на Скот е направена на 29 март 1912. ''"Ние знаехме, че отиваме на риск. Обстоятелствата бяха против нас и няма причини да се жалваме. Смъртта е вече близо. За Бога, погрижете се за (не оставяйте) нашите близки!..."''.