Антиглобализъм: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 31: Ред 31:
* {{ru икона}} [http://globalanti.rami.ru/library.php?cat_id=35&doc_id=313 Новата глобална съпротива]
* {{ru икона}} [http://globalanti.rami.ru/library.php?cat_id=35&doc_id=313 Новата глобална съпротива]
* {{en икона}} [http://www.nyinquirer.com/ The New York Inquirer], блог за международни новини и глобализация
* {{en икона}} [http://www.nyinquirer.com/ The New York Inquirer], блог за международни новини и глобализация
* {{bg икона}} [http://vhod.awardspace.com Клуб на антиглобалиста]


[[Категория:Геополитически доктрини]]
[[Категория:Геополитически доктрини]]

Версия от 17:55, 31 юли 2011

Антиглобализъм е движение срещу доктрината на глобализацията и новия световен ред. Известно е още като движение за социална справедливост.

История

Антиглобализмът възниква през 1990-те. Идеологическите предшественици на антиглобалистите са „новите леви“ от 1960-те и 1970-те години. Акцията на субкоманданте инсурхенте (последното означава бунтовник) Маркос през 1994 г. в Мексико е насочена срещу транснационалните компании. Той организира поход през 2001 година в който участват Оливър Стоун, Габриел Гарсия Маркес и депутати на Европарламента. Това е може би стартовата точка. През 1998 година във Франция е създадена организация, която иска да облага с данък финансовите трансакции. За първата голяма проява на протест на антиглобалистите се счита знаменитата „битка в Сиатъл“ през декември 1999 година. Масовата акция е свързана с провеждащата се конференция на СТО в града и е насочена против политиката на икономическа глобализация. Други такива прояви са антиглобалисткият карнавал в Монпелие и събитията в Генуа през 2001 г., последвани от Ница, Гьотеборг, Прага и други.

Същност

Често терминът антиглобализъм се свързва с антиамериканизъм. Антиглобалистите имат както леви, така и десни корени.[1]

Антиглобалистите са против господството и надмощието на МВФ, СТО, Световната банка, Г-8, НАТО, ЕС и големите многонационални световни финансови и търговски корпорации, които управляват света чрез непрозрачни, неетични и безотговорни способи и методи.

Състав

В редиците на антиглобалистите влизат: марксисти, пацифисти, защитници на животните, анархисти, идеалисти, радикалните зелени, изолационисти, представители на сексуалните малцинства, профсъюзни организации, феминисти, екологични, студентски и антивоенни движения, борци за правата на човека, националисти, безработни, хипита, и крайно леви и крайно десни интелектуалци.[2] През 2003 г. в света съществуват над 2500 антиглобалистки организации.

Основни тези

Съвременният модел на глобализацията покровителства световния капитал и води до:

  • Растящ разрив в доходите, потреблението, здравето и образованието в страните от първия и третия свят, както и самите страни от първия свят;
  • Неприемливи до недопустими условия на труд на нискоквалифицираните работници в транснационалните компании;
  • Преобладаване на масова поп култура, задушаване на свободното творчество и таланта, стандартизация на ума;
  • Потребителско и хищническо отношение към природата, извозване и хвърляне на отпадъци в страните от третия свят, опит за пренебрегване на екологическите проблеми;
  • Водеща роля на идеологията на неолиберализма в света, капиталът се превръща в единствената движеща сила в света;

Източници

Външни препратки

Шаблон:Link FA