Мантарица: Разлика между версии
кат. |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Мантарица''' е името на [[резерват]], разположен в Западните [[Родопи]], между град [[Ракитово]] и връх [[Голяма Сюткя]]. Резерватът обхваща местностите Мантарица, Петлите, Кайнаците и др. Резерват Мантарица се простира на надморска височина от 1200 до 1900 м. |
'''Мантарица''' е името на [[резерват]], разположен в Западните [[Родопи]], между град [[Ракитово]] и връх [[Голяма Сюткя]]. Резерватът обхваща местностите Мантарица, Петлите, Кайнаците и др. Резерват Мантарица се простира на надморска височина от 1200 до 1900 м. Релефът е силно разчленен като местността е съставена от обширни пасища и вековни гори, разположени по стръмните склонове. |
||
Резерватът е обявен през [[1968]] г. с цел опазването на вековните иглолистни, широколистни и смесени гори, намиращи се на територията на резервата, както и на животинския вид [[глухар]]. Първоначално територията му била само 300 [[хектар]]а, но впоследствие е разширен и сега неговата площ е близо 1070 хектара. |
Резерватът е обявен през [[1968]] г. с цел опазването на вековните иглолистни, широколистни и смесени гори, намиращи се на територията на резервата, както и на животинския вид [[глухар]]. Първоначално територията му била само 300 [[хектар]]а, но впоследствие е разширен и сега неговата площ е близо 1070 хектара. |
||
Версия от 11:22, 11 август 2011
Мантарица е името на резерват, разположен в Западните Родопи, между град Ракитово и връх Голяма Сюткя. Резерватът обхваща местностите Мантарица, Петлите, Кайнаците и др. Резерват Мантарица се простира на надморска височина от 1200 до 1900 м. Релефът е силно разчленен като местността е съставена от обширни пасища и вековни гори, разположени по стръмните склонове.
Резерватът е обявен през 1968 г. с цел опазването на вековните иглолистни, широколистни и смесени гори, намиращи се на територията на резервата, както и на животинския вид глухар. Първоначално територията му била само 300 хектара, но впоследствие е разширен и сега неговата площ е близо 1070 хектара.
Флора
Основна цел на резервата е опазването на девствените гори от видовете обикновен смърч, ела и бук. Особено важна за резервата е смърчовата гора в областта Петлите, която е на възраст над 140 години. Тази гора е разположена в североизточната част на резервата.
Фауна
Първоначално резерватът е обявен с цел опазването на вида глухар, който е застрашен от изчезване, както в България, така и в цяла Европа. Като цяло в резервата най-разнообразен е птичия свят. Освен глухар се срещат още сокол, ястреб, кълвач, скален орел, сойка, сврака, чинка и др. От бозайниците са установени сърна, благороден елен, кафява мечка, вълк, лисица, златка, заек, дива свиня, дива котка и др.