Генадий Скитник: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
форматиране
к.
Ред 23: Ред 23:
Улица в софийския квартал [[Драгалевци]] е наименувана „Отец Генадий“.
Улица в софийския квартал [[Драгалевци]] е наименувана „Отец Генадий“.


[[Категория:Българско Възраждане]]
[[Категория:Български възрожденци]]
[[Категория:Български възрожденци]]
[[Категория:Българска православна църква]]
[[Категория:Личности (София)]]
[[Категория:София]]
[[Категория:България]]
[[Категория:Васил Левски]]
[[Категория:Васил Левски]]
[[Категория:Български революционери]]
[[Категория:Български революционери]]

Версия от 23:53, 25 октомври 2011

Генадий Скитник
Български духовник

Роден
Починал

Генадий Скитник (светско име Иван Стоянов Караиванов (Ихтимански)) е български националреволюционер, възрожденец, духовник, йеромонах.

Биография

Генадий Скитник е роден през 1832 г. вероятно в гр. Ихтиман. Участва на младини в националреволюционното движение. Четник в четата на Ильо войвода. Участва в Първата българска легия на Георги Раковски. Замонашва се и като йеродякон е игумен на Драгалевския манастир „Света Богородица Витошка“.

Приятел и съратник на Васил Левски в основаването на комитетите и революционната работа в Софийско. Съосновател и член на Софийския частен ревеволюционен комитет (1870). Пренася и комитетската поща. Често криe Левски в манастира и прави там заседания на комитета. Наред с игуменството на Драгалевския надзирава и Шияковският манастир „Свети Архангел Михаил“ при Костинброд. Тук с Васил Левски основават през 1871 г. Частен революционен комитет и правят заседания. Ползва във ВРО псевдоним Риза ефенди от Ихтиман.

След ареста на Васил Левски, Генадий, минава в Сърбия, среща се с Панайот Хитов и планират изпращане на чети и бунт в България. По-късно се оттеглия в манастир в Света гора на Атон, където умира около 1900 г.

Улица в софийския квартал Драгалевци е наименувана „Отец Генадий“.