Мигел де Унамуно: Разлика между версии
Ptbotgourou (беседа | приноси) м r2.6.5) (Робот Промяна: az:Migel de Unamuno |
|||
| Ред 66: | Ред 66: | ||
== Философски възгледи == |
== Философски възгледи == |
||
Философията му е повлияна от [[рационализъм|рационализма]] и [[позитивизъм|позитивизма]], като редица философи — [[Сьорен Киркегор]], [[Фридрих Ницше]] и [[Блез Паскал]] оставят следи върху творчеството на Мигел де Унамуно. Като цяло философските концепции са близки до [[екзистенциализъм|екзистенциализма]]. Унамуно застава на страната на [[философия]]та на живота и отстоява проблема за смисъла на нашето съществуване като централен за философията. Мисълта му често е фрагментарна, тонът - емоционален. Основната му идея е, че човекът е раздвоен между [[смърт]]та и безсмъртието, между вярата и разума. Унамуно е [[католицизъм|католик]], но се колебае между вярата и неверието. Основното според него е да вярваме, но и същевременно да се борим за вярата си, защото за нея никога няма разумни основания. Той казва: „Да вярваш значи да искаш да вярваш и да вярваш в [[Бог]] е преди всичко и над всичко да искаш да има Бог“, а също: „Аз не се подчинявам на разума и се бунтувам срещу него и си налагам да сътворя с помощта на вярата си моя Бог-обезсмъртител и и да отклоня с волята си пътя на небесните тела“ („Трагичното чувство за живота“). Въпреки тези заявления Унамуно е |
Философията му е повлияна от [[рационализъм|рационализма]] и [[позитивизъм|позитивизма]], като редица философи — [[Сьорен Киркегор]], [[Фридрих Ницше]] и [[Блез Паскал]], оставят следи върху творчеството на Мигел де Унамуно. Като цяло философските концепции са близки до [[екзистенциализъм|екзистенциализма]]. Унамуно застава на страната на [[философия]]та на живота и отстоява проблема за смисъла на нашето съществуване като централен за философията. Мисълта му често е фрагментарна, тонът - емоционален. Основната му идея е, че човекът е раздвоен между [[смърт]]та и безсмъртието, между вярата и разума. Унамуно е [[католицизъм|католик]], но се колебае между вярата и неверието. Основното според него е да вярваме, но и същевременно да се борим за вярата си, защото за нея никога няма разумни основания. Той казва: „Да вярваш значи да искаш да вярваш и да вярваш в [[Бог]] е преди всичко и над всичко да искаш да има Бог“, а също: „Аз не се подчинявам на разума и се бунтувам срещу него и си налагам да сътворя с помощта на вярата си моя Бог-обезсмъртител и и да отклоня с волята си пътя на небесните тела“ („Трагичното чувство за живота“). Въпреки тези заявления Унамуно е агностик, защото според него ние никога няма да бъдем сигурни в съществуването на Бог, а и това не е необходимо, защото Бог е такъв, какъвто го иска човекът. |
||
== Съчинения == |
== Съчинения == |
||
Версия от 15:10, 12 декември 2011
| Мигел де Унамуно Miguel de Unamuno y Jugo | |
| испански философ | |
 | |
| Роден |
29 септември 1864 г.
Билбао |
|---|---|
| Починал | 31 декември 1936 г.
Саламанка |
| Погребан | Испания |
| Религия | християнство[1] |
| Учил в | Мадридски университет Комплутенсе |
| Шаблон:Инфовложка философ | |
| Литература | |
| Псевдоним | Exóristo,[2] Miguel de Unamuno |
| Жанрове | поезия, драматургия |
| Течение | Поколение '98 |
| Повлиян | Сьорен Киркегор, Артур Шопенхауер, Карл Маркс, Фердинанд Ласал, Михаил Бакунин, Августин Блажени, Блез Паскал, Марк Аврелий, Жан-Жак Русо |
| Семейство | |
| Деца | 9 |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Мигел де Унамуно в Общомедия | |
Мигел де Унамуно и Хуго (Шаблон:Lang-es) (1864-1936) е известен испански философ и писател. Роден в Билбао през 1864 г. Преподавател и ректор на университета в Саламанка. Изгонен от родината си по време на режима на Примо де Ривера. Почива през 1936 г. в резултат на пълна духовна изолация и домашен арест.
Философски възгледи
Философията му е повлияна от рационализма и позитивизма, като редица философи — Сьорен Киркегор, Фридрих Ницше и Блез Паскал, оставят следи върху творчеството на Мигел де Унамуно. Като цяло философските концепции са близки до екзистенциализма. Унамуно застава на страната на философията на живота и отстоява проблема за смисъла на нашето съществуване като централен за философията. Мисълта му често е фрагментарна, тонът - емоционален. Основната му идея е, че човекът е раздвоен между смъртта и безсмъртието, между вярата и разума. Унамуно е католик, но се колебае между вярата и неверието. Основното според него е да вярваме, но и същевременно да се борим за вярата си, защото за нея никога няма разумни основания. Той казва: „Да вярваш значи да искаш да вярваш и да вярваш в Бог е преди всичко и над всичко да искаш да има Бог“, а също: „Аз не се подчинявам на разума и се бунтувам срещу него и си налагам да сътворя с помощта на вярата си моя Бог-обезсмъртител и и да отклоня с волята си пътя на небесните тела“ („Трагичното чувство за живота“). Въпреки тези заявления Унамуно е агностик, защото според него ние никога няма да бъдем сигурни в съществуването на Бог, а и това не е необходимо, защото Бог е такъв, какъвто го иска човекът.
Съчинения
Автор на "Трагичното чувство за живота у хората и у народите" (1913), "Агонията на християнството" (1930), "Животът на Дон Кихот и Санчо", "Моята религия" и др. Източници на философията му са Спиноза, Паскал, У. Джеймс.
Външни препратки
- Венцеслав Константинов: „Сервантес през погледа на Мигел де Унамуно“, В: „Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007 (LiterNet)
- ↑ biblicalstudies.org.uk
- ↑ jn19990008689 // Посетен на 30 август 2020 г.