Пирогроздена киселина: Разлика между версии
м премести „Пируват“ като „Пирогроздена киселина“: По-коректно име на статията. |
корекции |
||
Ред 6: | Ред 6: | ||
! {{chembox header}} | Обща информация |
! {{chembox header}} | Обща информация |
||
|- |
|- |
||
| [[Номенклатура на IUPAC|Наименование по IUPAC]] |
| colspan="2" | <center>[[Номенклатура на IUPAC|Наименование по IUPAC]] {{Br}} 2-оксопропанова киселина</center> |
||
| 2-оксопропанова киселина |
|||
|- |
|- |
||
⚫ | |||
| Други имена |
|||
⚫ | |||
|- |
|- |
||
| [[Химическа формула|Молекулна формула]] |
| [[Химическа формула|Молекулна формула]] |
||
Ред 48: | Ред 46: | ||
|} |
|} |
||
''' |
'''Пирогроздена киселина''' или '''пируватна киселина''' (CH<sub>3</sub>COCOOH) е [[органична киселина]] и [[кетон]], в същото време и най-простата кето-киселина. Като всяка киселина и пируватната дисоциира във вода и дава [[анион]] CH<sub>3</sub>COCOO<sup>−</sup>, известен като '''пируват'''. Пируватът е ключов метаболит в няколко метаболитни пътя. |
||
Пируватът се получава от [[глюкоза]] по пътя на [[гликолиза]]та. От там, той може да се използва за синтез на [[мастна киселина|мастни киселини]] посредством [[ацетил-КоА]]; за синтез на някои [[аминокиселина|аминокиселини]] като [[аланин]]; по пътя на [[глюконеогенеза]]та за синтез на глюкоза и други [[въглехидрат]]и. |
Пируватът се получава от [[глюкоза]] по пътя на [[гликолиза]]та. От там, той може да се използва за синтез на [[мастна киселина|мастни киселини]] посредством [[ацетил-КоА]]; за синтез на някои [[аминокиселина|аминокиселини]] като [[аланин]]; по пътя на [[глюконеогенеза]]та за синтез на глюкоза и други [[въглехидрат]]и. |
Версия от 16:48, 1 януари 2012
Пирогроздена киселина | |
---|---|
Обща информация | |
2-оксопропанова киселина | |
Пируват α-кетопропионова киселина Ацетилформилова киселина Пироацетамна киселина | |
Молекулна формула | C3H4O3 |
Моларна маса | 88,06 g/mol |
Външен вид | Безцветна течност [1] |
CAS номер | [127-17-3] |
Jmol-3D | [1] |
Свойства | |
Плътност и фаза | 1.250 g/cm³, |
Разтворимост във вода | Добре разтворим [2] |
Точка на топене | 11.8°C |
Точка на кипене | 165°C |
Киселинност (pKa) | 2.50[3] |
Освен където е обявено друго, данните са дадени за материали в стандартно състояние (при 25 °C, 100 kPa) Права и справки |
Пирогроздена киселина или пируватна киселина (CH3COCOOH) е органична киселина и кетон, в същото време и най-простата кето-киселина. Като всяка киселина и пируватната дисоциира във вода и дава анион CH3COCOO−, известен като пируват. Пируватът е ключов метаболит в няколко метаболитни пътя.
Пируватът се получава от глюкоза по пътя на гликолизата. От там, той може да се използва за синтез на мастни киселини посредством ацетил-КоА; за синтез на някои аминокиселини като аланин; по пътя на глюконеогенезата за синтез на глюкоза и други въглехидрати.
При анаеробни условия от него се получава млечна киселина, например в мускулите или чрез процес на ферментация, алкохол, при анаеробни микроорганизми.
Той е основният източник на енергия за клетките, която освобождава при окислението си в цикъла на Кребс при аеробни условия.
Биохимия
Пируватът е важно съединение в биохимията. Той е продукт от анаеробния катаболизъм на глюкозата известен като гликолиза. Една молекула глюкоза се разделя на две молекули пируват, който в последствие става източник на енергия посредством два пътя. Трансформиране на пирувата до ацетил-КоА, който е първия метаболит от дълга редица реакции известни като цикъл на Кребс (цикъл на лимонената киселина или цикъл на трикарбоновите киселини). Пируватът може да се конвертира и до оксалацетат, последния компонент от цикъла на Кребс, който може да се използва и за синтез на глюкоза по пътя на глюконеогенезата.
Получаване на пируват при гликолиза
При гликолиза, фосфоенолпируватът (PEP) се конвертира до пируват от ензима пируват киназа. Тази реакция е силно екзергонична и необртима. В процеса на глюконеогенеза се използват два ензима пируват карбоксилза и фосфоенолпируват карбоксикиназа, за да трансформират обратно пирувата до PEP.
Фосфоенолпируват | пируват киназа | Пируват | |
АДФ | АТФ | ||
Декарбоксилиране на пируват до ацетил-КоА
Декарбоксилиране на пируват от пируват дехидрогеназен комплекс до ацетил-КоА.
Пируват | пируват дехидрогеназен комплекс | Ацетил-Коа | |
Файл:Acetyl co-A wpmp.png | |||
КоА + НАД+ | CO2 + НАДН + H+ | ||
Карбоксилиране на пируват до оксалацетат
Карбоксилирането на пируват води до образуването на оксалацетат.
Пируват | пируват карбоксилаза | оксалацетат | |
АТФ + CO2 | АДФ + Pi | ||
Трансаминиране при синтеза на аланин
Пируват | аланин трансаминаза | Аланин | |
Файл:Alanine wpmp.png | |||
глутамат | α-кетоглутарат | ||
глутамат | α-кетоглутарат | ||
Редуциране до лактат (млечна киселина)
Редукция на пирувата чрез лактат дехидрогеназа до млечна киселина.
pyruvate | лактат дехидрогеназа | млечна киселина | |
НАДН | НАД+ | ||
НАДН | НАД+ | ||
Източници
- ↑ Thieme Chemistry (Hrsg.): RÖMPP Online — Version 3.5. Georg Thieme Verlag KG, Stuttgart 2009.
- ↑ Eintrag zu CAS-Nr. 127-17-3 in der GESTIS-Stoffdatenbank des IFA, abgerufen am 06.01.2008 (JavaScript erforderlich).
- ↑ Dawson, R. M. C. et al., Data for Biochemical Research, Oxford, Clarendon Press, 1959.
- DOI:10.1126/science.289.5483.1337
This citation will be automatically completed in the next few minutes. You can jump the queue or expand by hand