Атанас Шопов (дипломат): Разлика между версии
категория |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{друго значение||българския щангист|Атанас Шопов (щангист)}} |
|||
{{Биография инфо| |
{{Биография инфо| |
||
име= Атанас Шопов |
име= Атанас Шопов |
||
| портрет=AtanasShopov.jpg |
| портрет=AtanasShopov.jpg |
||
| описание= български книжовник и дипломат |
| описание= български книжовник и дипломат |
||
| роден-дата=[[18 януари]] [[1855]] |
| роден-дата=[[18 януари]] [[1855]] |
||
| роден-място=[[Панагюрище]], днес [[България]] |
| роден-място=[[Панагюрище]], днес [[България]] |
||
| починал-дата=[[7 април]] [[1922]] |
| починал-дата=[[7 април]] [[1922]] |
||
| починал-място=[[София]], [[България]] |
| починал-място=[[София]], [[България]] |
||
}} |
}} |
Версия от 20:30, 13 февруари 2012
- За българския щангист вижте Атанас Шопов (щангист).
Атанас Шопов | |
български книжовник и дипломат | |
Роден |
Панагюрище, днес България |
---|---|
Починал | |
Семейство | |
Подпис | |
Атанас Шопов в Общомедия |
Атанас Петров Шопов е изтъкнат български, дипломат, учен, публицист и преводач.
Биография
Роден е в Панагюрище през 1855 година. Завършва местното класно училище и учи във Военномедицинското училище в Цариград. Взема участие в Руско-турската освободителна война (1877-1878). Награден е с лента за храброст на Александрийския кръст.
След Освобождението завършва право в Санкт Петербург, а след това специализира и в Парижката Сорбона. Работи като главен секретар на Българската екзархия в Цариград (1884 - 1897), български търговски агент (1897 - 1908) и генерален консул в Солун (1909 - 1913).
През 1884 година е избран за редовен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). В 1887 и 1891 година предприема пътувания из Тракия и Македония и след тях издава следните трудовете: „Народността и езикът на македонците“ (1888) и „Из живота и положението на българите във вилаетите“ (1893). Негови съчинения са и „Десетдневно царуване. Из българското въстание в 1876 г. Дневници на един бунтовник“ (1881), „Из новата история на българите в Турция“ (1895), „Македония от етнографско, историческо и езиково гледище“, „Сръбските претенции над Скопската епархия“, „Истината върху конституционния режим на младотурците“ и други.[1][2]