Аборигени (Древен Рим)

Аборигените/Аборигините (на гръцки: Ἀβοριγῖνες; на лат.: Aborigĭnes, Aborigines, Aborigeni), според древноримските историци и митолози, се наричат най-старите жители на Централна Италия; коренното население на страната, противопоставяно на колонистите. Вероятно името им произлиза от гръцката дума Βoρείγoνoι.

Преданието гласи, че така се нарича племето, живеещо в Лациум и управлявано от цар Латин, при което пристига Еней. Според някои автори, те са се настанили от планинските си обиталища край сабинския град Реате, откъдето са прогонили сикулите.

Много от техните царе стават Богове - например: Сатурн, Тибрис, Фаунус, Авентин, Пик и Латин, който дава името на местността Latium. Тяхната столица е Лаурентум.

Според легендата аборигините заедно с троянците са първоначалният народ на латините. При Юстин се казва, че Ромул е аборигин.

Най-общоприетата етимология на името (ab origine — „От началото, първоначален“), според която аборигените са коренно население (автохтони), влиза в противоречие с някои древни автори, които ги разглеждат като древногръцки имигранти, а не като коренно население. Други предлагани етимологии на това название са: arborigines — „родени от дървото“ и aberrigines — „номади“. Ликофрон от своя страна нарича жителите на Центрана Италия „Boreigonoi“.

Според преданието, Еней и неговите троянци получават радушен прием от аборигените при пристигането си в техните земи, а царят им Латин дава дъщеря си Лавиния за жена на Еней. Когато по-късно аборигени и троянци се изправят срещу обединените сили на рутули и етруски, Еней нарича двата народа с общото име Латини, в чест на загиналият скоро преди това в сблъсък с рутулите техен цар Латин, създавайки по този начин племето латини.

Литература

• Conrad Cichorius: Aborigines, RE, I, 1, 106, 107
• Aborigines, www.heinrich-tischner.de