Димитър Кашиналията: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
EmausBot (беседа | приноси)
м r2.6.4) (Робот Добавяне: mk:Димитар Кашалијата
Ред 30: Ред 30:
[[Категория:Хора от Област Благоевград]]
[[Категория:Хора от Област Благоевград]]
[[Категория:Дейци на ВМОК]]
[[Категория:Дейци на ВМОК]]

[[mk:Димитар Кашалијата]]

Версия от 16:53, 3 март 2012

Димитър Кашиналията
български революционер

Роден
около 1880
Починал
Димитър Кашиналията в Общомедия

Димитър (Мито) Арнаурдов Филчев, известен като Кашиналията, е български революционер, серски вой­вода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Биография

Сборните чети през февруари 1903 година при пещерата Капе край село Крушево, Серско. Кашиналията е на четвъртия ред, втори отляво надясно.

Роден е в Кашина, в Османската империя, днес в България. Димитър Кашиналията е четник при Гоце Делчев през лятото на 1899 година, а в 1902 година е в четата на дядо Илия Кърчовалията. От февруари 1903 година е четник при Димитър Гущанов.[2] След това отново е в четата на Гоце Делчев. Кашиналията взема участие в атентата на моста при река Ангиста и в сражението при село Баница, където умира Гоце Делчев. След битката при Баница, заедно с оцелелите си другари преминава в България. Първоначално се лекува, а после започва работа в пограничните пунктове и канали за Македония в района Кюстендил и Дупница.

По-късно той става войвода на чета. На 7 юни 1903 година съединените чети на войводите Димитър Кашиналията, Атанас Тешовалията, Георги Спанчовалията, Христо Танушев и Стоян Филипов, водят сражение с турски армии при връх Голеш (Демирхисарско).[3] Участва в Илинденско-Преображенското въстание.

В 1905 година е четник във върховистката чета на капитан Юрдан Стоянов и загива на 6 април същата година в засада в местността Белишки андък, край село Кашина, която е устроена от Яне Сандански.[4]

Бележки

  1. Кременлиев, Ат. "Четникът Димитър Кашиналията - довереник и верен сподвижник на Гоце Делчев". сп. Македонски преглед, 2002, кн. 4, стр. 152-156.
  2. Баждаров, Георги. „Моите спомени“.
  3. Томов, Лазар. "Пиринъ-планина", София, 1927, стр.42
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация . Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 48.