Текстология: Разлика между версии
м Робот Добавяне: tl:Kritisismong tekstuwal |
|||
| Ред 33: | Ред 33: | ||
{{Link FA|he}} |
{{Link FA|he}} |
||
{{Link FA|sv}} |
{{Link FA|sv}} |
||
[[ar:نقد نصي]] |
|||
[[cs:Textová kritika]] |
|||
[[de:Textkritik]] |
|||
[[el:Κριτική του κειμένου]] |
|||
[[en:Textual criticism]] |
|||
[[eo:Historio de la teksto]] |
|||
[[es:Ecdótica]] |
|||
[[fi:Tekstikritiikki]] |
|||
[[fr:Critique textuelle]] |
|||
[[he:ביקורת נוסח המקרא]] |
|||
[[hy:Տեքստաբանություն]] |
|||
[[ia:Critica textual]] |
|||
[[is:Textarýni]] |
|||
[[it:Ecdotica]] |
|||
[[ja:本文批評]] |
|||
[[ky:Текстология]] |
|||
[[nds:Textkritik]] |
|||
[[nl:Tekstkritiek (algemeen)]] |
|||
[[no:Tekstkritikk]] |
|||
[[pl:Krytyka tekstu]] |
|||
[[pt:Crítica textual]] |
|||
[[ru:Текстология]] |
|||
[[sh:Tekstualna kritika]] |
|||
[[simple:Textual criticism]] |
|||
[[sl:Tekstna kritika]] |
|||
[[sr:Filološka kritika]] |
|||
[[sv:Textkritik]] |
|||
[[tl:Kritisismong tekstuwal]] |
|||
[[uk:Текстологія]] |
|||
Версия от 16:51, 15 март 2013
Текстологията (от латински textus, „текст“ и от гръцки lógos, „слово“, „наука“) е спомагателна за литературознанието филологическа дисциплина, която се занимава с изучаването на текстове и настъпилите в тях промени с цел датирането и установяването на точното съдържание на литературни паметници, исторически документи и други, както и установяването на авторството на анонимни творби.
Сред въпросите, на които текстологията търси отговор за изследваните текстове, са:
- текстът уникат ли е или вариант,
- оригинал или препис,
- самостоятелна творба или фрагмент от по-голямо произведение,
- на един или повече автори е дело текстът,
- автентичен или фалшифициран, и ако е фалшифициран — изцяло или отчасти.
За постигане на целите си текстологията проследява историята на текста от създаването до окончателния му вид, като изследва естеството и причините за настъпилите промени: авторски промени за усъвършенстване на текста, редакционни промени или цензура. Способите на текстологията са както чисто филологически (сравнително изследване на творчеството на автора, неговите дневници и мемоари, преписите на произведенията му, исторически свидетелства за епохата), така и физико-химически (химически анализ, анализ с ултравиолетови, инфрачервени лъчи или лазер и други).
На литературните критици, историци и теоретици текстологията дава достоверен материал за основа на техните научни търсения и хипотези. Установяването на достоверността на даден текст е необходима предпоставка и при подготовката му за публикуване (като академичен или научно-популярен текст, изцяло или частично, със или без коментари). [1]
Текстологията възниква още в древността. За първи текстологични изследвания се считат опитите на александрийските учени през епохата на елинизма (IV-I в. пр.н.е.) за установяване на текста на омировите епоси „Илиада“ и „Одисея“. С големи приноси за българската текстология са учени като Стоян Романски, Иван Дуйчев и Йордан Иванов.[2]