Красимир Крумов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
| Ред 64: | Ред 64: | ||
* Красимир Крумов, [http://www.kultura.bg/media/my_html/2293/lacheni.htm „Народът дете“], в. „Култура“, бр.38, 17 октомври 2003 г. (за „Лачените обувки на незнайния войн“ (1979) на [[Рангел Вълчанов]]) |
* Красимир Крумов, [http://www.kultura.bg/media/my_html/2293/lacheni.htm „Народът дете“], в. „Култура“, бр.38, 17 октомври 2003 г. (за „Лачените обувки на незнайния войн“ (1979) на [[Рангел Вълчанов]]) |
||
{{Филми на Красимир Крумов}} |
|||
{{СОРТКАТ:Крумов, Красимир}} |
{{СОРТКАТ:Крумов, Красимир}} |
||
[[Категория:Български режисьори]] |
[[Категория:Български режисьори]] |
||
Версия от 05:03, 10 август 2013
| Красимир Крумов | |
| български сценарист и режисьор | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил във | Великотърновски университет |
| Семейство | |
| Уебсайт | |
Красимир Петров Крумов-Грец е български сценарист и режисьор.
Биография
Роден е в град Шумен на 16 септември 1955 г. През 1974 г. завършва във Варна френска езикова гимназия. През 1979 г. завършва българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, а през 1985 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност кинорежисура.
Първият му филм, „Екзитус“, по еднименната повест на Златомир Златанов е сред най-представителните кинотворби на отчаянието като несъгласие с комунизма.
Преподавател в Немската филмова и телевизионна академия в Берлин (Deutsche Film- und Fernsehakademie).[1]
Член на Европейската филмова академия.
Награди
- Голямата награда от Филмовия фестивал за младо източно европейско кино в Котбус (1992) за филма Мълчанието (1991)
- Награда на независимите собственици на кина от Международния фестивал Манхайм-Хайделберг, 2003 за филма Под едно небе (2003)
- Награда за най-добър български игрален филм на Международния филмов фестивал в София, 2003 за филма Под едно небе (2003)
Филмография
Като режисьор:
- Светото семейство (2010)
- Нощ и ден (2006)
- Смисълът на живота (2005)
- Под едно небе (2003)
- Забраненият плод (1994)
- Мълчанието (1991)
- Екзитус (1989)
Като сценарист:
- Светото семейство (2010)
- Вътрешен глас (2008)
- Нощ и ден (2006)
- Смисълът на живота (2005)
- Под едно небе (2003)
- Забраненият плод (1994)
- Мълчанието (1991)
- Екзитус (1989)
Библиография
Повести и разкази
- Удавникът. София: Български писател, 1989, 184 с.
- Духът на престъплението. 1991.
- Неведоми пътища. София: Петриков, 2002, 415 с.[2]
- Неведоми пътища II. София: Изток-Запад, 2004, 236 с.
Кинознание
- Поетика на киното. София: Агата-А, 2000, 624 с.
Източници
- ↑ Профил на Красимир Крумов на сайта на Немската филмова и телевизионна академия в Берлин
- ↑ Георги Каприев, „Неведомите пътища към истинските места на нещата“, рец. в Култура“, бр. 33, 20 септември 2002 г.
Външни препратки
- Профил на Красимир Крумов в IMDB
- Красимир Крумов, „Неизбежност на истината“, в. „Култура“, бр. 3, 26 януари 2001 г. (за „Силна вода“ на Иван Терзиев и Боян Папазов по романа „Лош ден“ на Генчо Стоев)
- Красимир Крумов, „Людмил Кирков“, в. „Култура“, бр. 12, 30 март 2001 г.
- Красимир Крумов, „Селцето“, в. „Култура“, бр. 27, 13 юли 2001 г. (за „Селцето“, 5-сериен игрален филм, 1978, Българска телевизия, СИФ „Бояна“; реж. Иван Терзиев, сц. Константин Павлов)
- Красимир Крумов, „Преброяване на дивите зайци“, в. „Култура“, бр. 34 (2242), 27 септември 2002 г. (за „Преброяване на дивите зайци“ (1979) на Иван Андонов)
- Красимир Крумов, „Народът дете“, в. „Култура“, бр.38, 17 октомври 2003 г. (за „Лачените обувки на незнайния войн“ (1979) на Рангел Вълчанов)
| ||||||||||||||