Преображенски манастир: Разлика между версии

Преображенският манастир
„Свето Преображение Господне“
	Преображенският манастир ; „Свето Преображение Господне“
	Църквата "Св. Преображение Господне" и камбанарията с часовника
	Преображенският манастир ; „Свето Преображение Господне“ Местоположение в България
Вид	Православен манастир
Местоположение	Велико Търново, България
Изграждане	13-14 век
Статут	Паметник на културата
Състояние	Действащ мъжки
	Преображенският манастир ; „Свето Преображение Господне“ в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 10:06, 29 август 2013

Преображенският манастир „Св. Преображение Господне“ е български манастир (бивш ставропигиален) в Великотърновска епархия, разположен в Дервентския пролом на река Янтра на 7 км северно от Велико Търново.

Преображенският манастир е най-големият от манастирите, разположени около Велико Търново и четвърти по големина в България. Основан е по времето на Втората българска държава през 13-14 в. Първоначално манастирът е метох на Ватопедския манастир от Света гора, но през 1360 г. се сдобива с автономност. Възникването на Преображенския манастир се свързва с личността на втората съпруга на българския цар Иван-Александър – Сара и сина им цар Иван Шишман, които даряват много средства за неговата реконструкция и ремонт. Поради това манастирът е известен и като Сарин или Шишманов. Той играе и важна роля в духовния живот на българската столица през 14 в.

През средновековието Преображенският манастир е бил разположен на около 400-500 метра южно от сегашното си местонахождение. Първоначалното място на манастира е изоставено след разрушаването му по време на завладяването на Търново в края на 14 в. След падането на България под османско робство манастирът е неколкократно опожаряван и плячкосван от османците, а впоследствие е разрушен напълно.

На сегашното си място Преображенският манастир е възстановен през 1825 г. от рилския монах отец Зотик, който през 20-те и 30-те години е игумен на манастира. Строежът на главната църква започва през 1834 г. и е възложен на Димитър Софиянлията. Заради участието си във Велчовата завера от 1834-1835 г. майсторът е обесен от турците и с довършването на църквата, което става през 1837 г., се заема Уста Кольо Фичето. Интериорът и външните стени на храма са украсени със стенописи в периода 1849-1851 г. от големия български художник Захарий Зограф от Самоков. Строителство в Преображенския манастир продължава активно до 1863 г., когато под ръководство на Кольо Фичето се издигат цялото югоизточно крило с малката гостна и големия вход (1857 г.), камбанарията с часовника (1861 г.) и малката църква "Благовещение" (1863 г.). Заедно с някои постройки, градени след Освобождението, Преображенският манастир добива познатия си днес вид.

Още по времето на отец Зотик Преображенският манастирът се превърнал в едно от главните културни и революционни средища в Търновско. От Велчовата завера през 1835 г. до Априлското въстание през 1876 г., е подслон за много революционни дейци - Филип Тотю, Ангел Кънчев, поп Харитон Халачев и др. В манастира се замонашва сподвижникът на Васил Левски - отец Матей Преображенски, а и самия Дякон неведнъж е намирал убежище в манастира. Преображенската света обител е играла важна роля в борбата на българския народ за църковна и национална независимост. През годините на Руско-турската освободителна война манастирът е превърнат в болница. За благодарност след Освобождението руските войни подаряват на манастира камбаните, полилеите и богослужебни книги за църквата.

Днешният си вид манастирът добива в периода 1858-1863 г. и е от типа на средновековните манастири-крепости. Сградите очертават издължен правоъгълен двор, като долните им етажи са каменни, а горните хармонично се свързват с наклонения терен. Основните постройки са издигнати през първата половина на 19 век от Кольо Фичето. Тогава са построени главната църква, цялото югоизточно крило с малката гостна и големия вход, камбанарията с часовника и малката църква "Благовещение". В 1891 г. е завършен гробищният параклис "Възкресение Лазарово", а в 1894 г. са издигнати сградите на трапезарията, магерницата и игуменарницата с библиотеката.

Стенописите в църквата са дело на бележития представител на самоковската живописна школа Захарий Зограф и датират от 1849-1851 г. Наред със славянските просветители св. св. Кирил и Методий, Захарий Зограф си рисува автопортрет, а храмовата икона "Преображение Господне" носи негов автограф. Твърде интересна е голямата сцена "Страшният съд" на източната стена в притвора, на която грешните мъже и жени са изобразени в граждански костюми, а врачките и лечителките - в селски народни носии. Забележителна е сцената "Колелото на живота", изписана на външната южна олтарна стена, която третира в религиозно-философски аспект естественото развитие на човешкия живот.

Църковният иконостас е създаден през 1838 г. от група майстори резбари от тревненската резбарска школа. Иконите по него са дело на Захарий Зограф и Станислав Доспевски. Някои от иконите са: "Архангел Михаил", "Св. Богородица Милующа", "Христос Вседържител", "Преображение", "Йоан Предтеча", "Св. Андрей" и др.

Преображенският манастир разполага с библиотека и музейна експозиция, които съхраняват книжа, исторически документи, ценни средновековни български книги и икони, както и други произведения на приложното изкуство.

През 1991 г. част от монашеските килии в Преображенския манастир са разрушени след срутване скали над манастира.

Преображенският мъжки манастир е постоянно действащ.

Източници

Стефанов, П., йером. Библиотеката на Преображенския манастир. - Език и литература, 1981, № 4, с. 90-103.

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Преображенски манастир.

Сайт за Преображенския манастир, preobrajenie.info
Преображенски манастир, bulgarianmonastery.com
Преображенски манастир "Св. Преображение Господне" край Велико Търново, pravoslavieto.com
Реставрация на църквата Преображение Господне в Преображенския манастир
Статия за Преображенски манастир в gowhere.bg, gowhere.bg

@@ Ред 20: / Ред 20: @@
 [[File:M.Preobrajenski 01.JPG|мини|дясно|250 п|Преображенският манастир]]
 [[Файл:Koleloto na zhivota.jpg|мини|дясно|250 п|Стенописът на [[Захарий Зограф]] ''Колелото на живота'']]
-'''Преображенският манастир „Св. Преображение Господне“'''  е [[България|български]] [[манастир]] (бивш [[ставропигия|ставропигиален]]) в [[Великотърновска епархия]], разположен в Дервентския пролом на река [[Янтра]] на 7 км северно от [[Велико Търново]].
+'''Преображенският манастир „Св. Преображение Господне“''' е [[България|български]] [[манастир]] (бивш [[ставропигия|ставропигиален]]) в [[Великотърновска епархия]], разположен в Дервентския пролом на река [[Янтра]] на 7 км северно от [[Велико Търново]].
-Преображенският манастир е най-големият от манастирите, разположени около Велико Търново и 4-ти по големина в България. Основан е по времето на [[Втората българска държава]] през 13-14 в. Първоначално манастирът е  [[метох]] на [[Ватопедски манастир]] от [[Света Гора]], но през [[1360]] г. се сдобива с автономност. Възникването на Преображенския манастир се свързва с личността на втората жена на българския цар [[Иван-Александър]] – Сара и сина им цар [[Иван Шишман]], които дараяват много средства за неговата реконструкция и ремонт. Поради това манастирът е известен и като Сарин или Шишманов. Той играе и важна роля в духовния живот на българската столица през 14в.
+Преображенският манастир е най-големият от манастирите, разположени около Велико Търново и четвърти по големина в България. Основан е по времето на [[Втората българска държава]] през 13-14 в. Първоначално манастирът е [[метох]] на [[Ватопедски манастир|Ватопедския манастир]] от [[Света гора]], но през [[1360]] г. се сдобива с автономност. Възникването на Преображенския манастир се свързва с личността на втората съпруга на българския цар [[Иван-Александър]] – Сара и сина им цар [[Иван Шишман]], които даряват много средства за неговата реконструкция и ремонт. Поради това манастирът е известен и като Сарин или Шишманов. Той играе и важна роля в духовния живот на българската столица през 14 в.
-През средновековието Преображенския манастир е бил разположен на около 400 – 500 метра южно от сегашното си местонахождение. Първоначалното място на манастира е  изоставено след разрушаването му по време на завладяването на [[Търново]] в края на 14 в. След падането на [[България]] под турско робство манастирът е неколкократно опожаряван и плячкосван от турците, а впоследствие е разрушен напълно.
+През средновековието Преображенският манастир е бил разположен на около 400-500 метра южно от сегашното си местонахождение. Първоначалното място на манастира е изоставено след разрушаването му по време на завладяването на [[Търново]] в края на 14 в. След падането на [[България]] под османско робство манастирът е неколкократно опожаряван и плячкосван от османците, а впоследствие е разрушен напълно.
-На сегашното си място Преображенския манастир е възстановен през [[1825]] г. от рилския монах отец [[Зотик]], който през 20-те и 30-те години е  игумен на манастира. Строежът на главната църква започва през [[1834]] г. и е  възложен на [[Димитър Софиялията]]. Заради участието си във [[Велчова завера]] от 1834-1835 г. майсторът е обесен от турците и с довършването на църквата, което става през [[1837]] г. се заема Уста [[Кольо Фичето]]. Интериорът и външните стени на храма са украсени със стенописи в периода 1849-1851 г. от големия български художник [[Захарий Зограф]] от [[Самоков]]. Строителство в Преображенския манастир продължава активно до [[1863]] г., когато под ръководство на Кольо Фичето се издигат цялото югоизточно крило с малката гостна и големия вход (1857 г.), камбанарията с часовника (1861 г.) и малката църква "Благовещение" (1863 г.). Заедно с някои постройки, градени след [[Освобождението]], Преображенският манастир добива познатия си днес вид.
+На сегашното си място Преображенският манастир е възстановен през [[1825]] г. от рилския монах отец [[Зотик]], който през 20-те и 30-те години е игумен на манастира. Строежът на главната църква започва през [[1834]] г. и е възложен на [[Димитър Софиянлията]]. Заради участието си във [[Велчова завера|Велчовата завера]] от 1834-1835 г. майсторът е обесен от турците и с довършването на църквата, което става през [[1837]] г., се заема Уста [[Кольо Фичето]]. Интериорът и външните стени на храма са украсени със стенописи в периода 1849-1851 г. от големия български художник [[Захарий Зограф]] от [[Самоков]]. Строителство в Преображенския манастир продължава активно до [[1863]] г., когато под ръководство на Кольо Фичето се издигат цялото югоизточно крило с малката гостна и големия вход (1857 г.), камбанарията с часовника (1861 г.) и малката църква "Благовещение" (1863 г.). Заедно с някои постройки, градени след [[Освобождението]], Преображенският манастир добива познатия си днес вид.
-Още по времето на отец Зотик Преображенският манастирът се превърнал в едно от главните културни и революционни средища в Търновско. От [[Велчовата завера]] в [[1835]] г. до [[Априлското въстание]] в [[1876]] г., е подслон за много революционни дейци - [[Филип Тотю]], [[Ангел Кънчев]], поп [[Харитон Халачев]] и др. В манастира се замонашва   сподвижникът на [[Васил Левски]] - отец [[Матей Преображенски]], а и самия Дякон неведнъж е намирал убежище в манастира. Преображенската света обител е играла важна роля в борбата на българския народ за църковна и национална независимост. През годините на [[Руско-турска освободителна война]] манастирът е превърнат в [[болница]]. За благодарност след Освобождението руските войни подаряват на манастира камбаните, полилеите и богослужебни книги за църквата.
+Още по времето на отец Зотик Преображенският манастирът се превърнал в едно от главните културни и революционни средища в Търновско. От [[Велчовата завера]] през [[1835]] г. до [[Априлското въстание]] през [[1876]] г., е подслон за много революционни дейци - [[Филип Тотю]], [[Ангел Кънчев]], поп [[Харитон Халачев]] и др. В манастира се замонашва сподвижникът на [[Васил Левски]] - отец [[Матей Преображенски]], а и самия Дякон неведнъж е намирал убежище в манастира. Преображенската света обител е играла важна роля в борбата на българския народ за църковна и национална независимост. През годините на [[Руско-турска освободителна война|Руско-турската освободителна война]] манастирът е превърнат в [[болница]]. За благодарност след Освобождението руските войни подаряват на манастира камбаните, полилеите и богослужебни книги за църквата.
-Днешният си вид манастирът добива в периода 1858-1863 г. и е от типа на средновековните манастири-крепости. Сградите очертават издължен правоъгълен двор, като долните им етажи са каменни, а горните хармонично се свързват с наклонения терен. Основните постройки са издигнати в първата половина на 19 век от [[Кольо Фичето]]. Тогава са построени главната църква, цялото югоизточно крило с малката гостна и големия вход, камбанарията с часовника и малката църква "Благовещение". В [[1891]] г. е завършен гробищния параклис "Възкресение Лазарово", а в [[1894]] г. са издигнати сградите на трапезарията, магерницата и игуменарницата с библиотеката.
+Днешният си вид манастирът добива в периода 1858-1863 г. и е от типа на средновековните манастири-крепости. Сградите очертават издължен правоъгълен двор, като долните им етажи са каменни, а горните хармонично се свързват с наклонения терен. Основните постройки са издигнати през първата половина на 19 век от [[Кольо Фичето]]. Тогава са построени главната църква, цялото югоизточно крило с малката гостна и големия вход, камбанарията с часовника и малката църква "Благовещение". В [[1891]] г. е завършен гробищният параклис "Възкресение Лазарово", а в [[1894]] г. са издигнати сградите на трапезарията, магерницата и игуменарницата с библиотеката.
-Стенописите в църквата са дело на бележития представител на самоковската живописна школа [[Захарий Зограф]] и датират от 1849 - 1851 г. Наред със славянските просветители св.св. [[Кирил и Методий]], Захарий Зограф си рисува автопортрет, а храмовата икона "Преображение Господне"  с негов автограф. Твърде интересна е голямата сцена "Страшният съд" на източната стена в притвора, на която грешните мъже и жени са изобразени в граждански костюми, а врачките и лечителките - в селска народна носия. Забележителна е сцената "Колелото на живота", изписана на външната южна олтарна стена, която третира в религиозно-философски аспект естественото развитие на човешкия живот.
+Стенописите в църквата са дело на бележития представител на самоковската живописна школа [[Захарий Зограф]] и датират от 1849-1851 г. Наред със славянските просветители св. св. [[Кирил и Методий]], Захарий Зограф си рисува автопортрет, а храмовата икона "Преображение Господне" носи негов автограф. Твърде интересна е голямата сцена "Страшният съд" на източната стена в притвора, на която грешните мъже и жени са изобразени в граждански костюми, а врачките и лечителките - в селски народни носии. Забележителна е сцената "Колелото на живота", изписана на външната южна олтарна стена, която третира в религиозно-философски аспект естественото развитие на човешкия живот.
 Църковният иконостас е създаден през [[1838]] г. от група майстори резбари от тревненската резбарска школа. Иконите по него са дело на Захарий Зограф и [[Станислав Доспевски]]. Някои от иконите са: "Архангел Михаил", "Св. Богородица Милующа", "Христос Вседържител", "Преображение", "Йоан Предтеча", "Св. Андрей" и др.
@@ Ред 38: / Ред 38: @@
 Преображенският манастир разполага с библиотека и музейна експозиция, които съхраняват книжа, исторически документи, ценни средновековни български книги и икони, както и други произведения на приложното изкуство.
-През [[1991]] г. част от монашеските килии в Преображенския манастира са разрушени след срутване скали над манастира.
+През [[1991]] г. част от монашеските килии в Преображенския манастир са разрушени след срутване скали над манастира.
 Преображенският мъжки манастир е постоянно действащ.
 ==Източници==
-Стефанов, П., йером. Библиотеката на Преображенския манастир. -  Език и литература, 1981, № 4, с. 90-103.
+Стефанов, П., йером. Библиотеката на Преображенския манастир. - Език и литература, 1981, № 4, с. 90-103.
 == Външни препратки ==