Първи балкански съюз: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
== Сръбско-гръцки договор == |
== Сръбско-гръцки договор == |
||
Сръбско-гръцкият съюз е подписан на 26 август 1867 година. С него е поставен конкретен срок за начало на войната срещу Османската империя – март 1868 година. Дотогава Сърбия трябва да подготви 60-хилядна армия, а Гърция – 30 хиляди бойци и флот. Съюзниците си поставят за цел пълното освобождение на всички християни в Европейска Турция и на [[Егейско море|егейските]] острови, оставяйки уточнението на бъдещите граници на по-късен етап. Сърбия си запазва правото върху [[Босна (област)|Босна]] и [[Херцеговина]], а Гърция се стреми към анексия на [[Крит]], [[Епир]] и [[Тесалия]].<ref name="manchev-IBN-PBS"/> |
Сръбско-гръцкият съюз е подписан на 26 август 1867 година. С него е поставен конкретен срок за начало на войната срещу Османската империя – март 1868 година. Дотогава Сърбия трябва да подготви 60-хилядна армия, а Гърция – 30 хиляди бойци и флот. Съюзниците си поставят за цел пълното освобождение на всички християни в Европейска Турция и на [[Егейско море|егейските]] острови, оставяйки уточнението на бъдещите граници на по-късен етап. Сърбия си запазва правото върху [[Босна (област)|Босна]] и [[Херцеговина]], а Гърция се стреми към анексия на [[Крит]], [[Епир]] и [[Тесалия]].<ref name="manchev-IBN-PBS"/> |
||
== Сръбско-румънски договор == |
|||
Последен, през януари 1868 година, е сключен сръбско-румънският договор. В хода на преговорите на Михаил Обренович е предложена подялба на българските земи след премахването на османската власт, като румънското правителство запазва за себе си земите на север от линията [[Русе]] – [[Варна]]. Окончателният договор не съдържа такава клауза, а условия за разширяване на двустранната търговия и румънски неутралитет в случай на сръбско-турска война.<ref name="manchev-IBN-PBS"/> |
|||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
Версия от 09:55, 12 октомври 2013
Първият балкански съюз е система от съюзни договори, сключени 60-те години на XIX век между балканските християнски държави срещу Османската империя. В стремежа си да създаде и оглави голяма южнославянска държава за сметка на османски владения, сръбският княз Михаил III Обренович постига споразумения с Румъния (през май 1865 и януари 1868 г.), Черна гора (септември 1866 г.), български революционери (май 1867) и Гърция (август 1867). От големите европейски държави Русия и Франция насърчават сръбската дипломация. Австрия е против, но е отслабена от войната си с Прусия. Задействането на съюза е възпрепятствано от потушаването на Критското въстание от 1866 г. и от обрата на гръцката политика към сближение с османците след успехите на движението за независима българска църква. Коалицията на Михаил Обренович се разпада с убийството му през юни 1868 г.[1]
Сръбско-черногорски договор
През септември 1866 година владетелите на Сърбия и Черна гора се договарят да подготвят обща война срещу Османската империя, която трябва да бъде предшествана от въстания в османските територии. Срещу материална помощ от Белград черногорският княз Никола се задължава да съгласува антиосманските си действия. Договорът предвижда и обединение в обща държава начело с Михаил Обренович в замяна на материални привилегии за княз Никола[2]
Сръбско-гръцки договор
Сръбско-гръцкият съюз е подписан на 26 август 1867 година. С него е поставен конкретен срок за начало на войната срещу Османската империя – март 1868 година. Дотогава Сърбия трябва да подготви 60-хилядна армия, а Гърция – 30 хиляди бойци и флот. Съюзниците си поставят за цел пълното освобождение на всички християни в Европейска Турция и на егейските острови, оставяйки уточнението на бъдещите граници на по-късен етап. Сърбия си запазва правото върху Босна и Херцеговина, а Гърция се стреми към анексия на Крит, Епир и Тесалия.[2]
Сръбско-румънски договор
Последен, през януари 1868 година, е сключен сръбско-румънският договор. В хода на преговорите на Михаил Обренович е предложена подялба на българските земи след премахването на османската власт, като румънското правителство запазва за себе си земите на север от линията Русе – Варна. Окончателният договор не съдържа такава клауза, а условия за разширяване на двустранната търговия и румънски неутралитет в случай на сръбско-турска война.[2]
Вижте също
- Балкански съюз (1912-1913)
Източници
- ↑ Leften Stavros Stavrianos, Traian Stoianovich. The Balkans since 1453. C. Hurst & Co. Publishers, 2000. ISBN 1850655510. pp. 394-396
- ↑ а б в Манчев, Кръстьо. История на балканските народи. Том 1. София, 2001. Първият балкански съюз (достъп от 12.10.2013)