Емануил Васкидович: Разлика между версии

Емануил Васкидович
Εμμανουήλ Βασκίντοβιτς
	Емануил Васкидович Εμμανουήλ Βασκίντοβιτς
български просветен деец
Роден	1795 Мелник, Османска империя
Починал	30 септември 1875 Свищов, Османска империя
Учил в	Национален колеж „Свети Сава“
	Емануил Васкидович в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 11:24, 22 октомври 2013

Емануил К. Васкидович е български възрожденски просветител, книжовник и общественик.

Биография

Роден е в Мелник през 1795 г. , под името Манолаки Васкиди. Учи в известното за времето си гръцко училище в родния си град и в гръцката гимназия на остров Хиос. По-късно завършва Княжеската (Бейската) академия в Букурещ. През 1815 година в Свищов основава първото елино-българско училище в българските земи, днешното СОУ „Алеко Константинов“, а по-късно организира и първата училищна библиотека в България, на която оставя своите 800 тома литература. В училището през 1832 г. въвежда взаимоучителния метод за обучение и в него се изучават граматика, аритметика и география. Васкидович е главен учител в Свищов от 1815 до 1845 г., когато е уволнен под натиск на гъркоманската партия в града, и по-късно отново от 1854 до 1863 г. Между 1845 до 1854 г. учителства в Плевен, като основава там училище през 1850. Това е днешната Гимназия с преподаване на чужди езици. Днес в това училище се изучават английски, немски, френски, руски и испански. Васкидович подпомага Неофит Бозвели да състави и издаде „Славеноболгарское детеводство“ в 1835 година. Автор е на 15 учебника и книги и на една граматика на старогръцкия език. Развива и богата обществена дейност.^[1] Негов син е Константин Васкидович, студент в Белград, по-късно заминал за Германия.^[2]

„Старогръцка граматика“ от Васкидович, 1837
„Кратка енциклопедия за децата“ от Васкидович

Бележки

↑ Енциклопедия „България“, Издателство на БАН, том 2, 1978, стр. 610.
↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.107-108.

Портал „Македония“

[1] Енциклопедия „България“, Издателство на БАН, том 2, 1978, стр. 610.

[2] Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.107-108.

[1]

[2]

@@ Ред 4: / Ред 4: @@
 | описание       = български просветен деец
 | роден-дата     = [[1795]]
-| роден-място    = [[Мелник]], днес [[България]]
+| роден-място    = [[Мелник]], [[Османска империя]]
 | починал-дата   = [[30 септември]] [[1875]]
-| починал-място  = [[Свищов]], днес [[България]]
+| починал-място  = [[Свищов]], [[Османска империя]]
-| починал-години = 80
+| починал-години = 79/80
 }}
 '''Емануил К. Васкидович''' е [[българи|български]] [[Възраждане|възрожденски]] просветител, книжовник и общественик.
 ==Биография==
-Роден е в Мелник през 1795 г. , под името '''Манолаки Васкиди'''. Учи в известното за времето си [[гърци|гръцко]] училище в родния си град и в гръцката [[гимназия]] на остров [[Хиос]]. По-късно завършва [[Бейска академия|Бейската академия]] в [[Букурещ]]. През [[1815]] година в [[Свищов]] основава първото [[елино-българско училище|елино-българско]] училище в българските земи - това е днешното СОУ „Алеко Константинов“, а по-късно организира и първата училищна библиотека в България, на която оставя своите 800 тома литература. В училището през [[1832]] г. въвежда [[Взаимоучителен метод|взаимоучителния метод]] за обучение и в него се изучават граматика, аритметика и география. Васкидович е главен учител в Свищов от 1815 до [[1845]] г., когато е уволнен под натиск на [[гъркомани|гъркоманската]] партия в града, и по-късно отново от [[1854]] до [[1863]] г. Между [[1845]] до [[1854]] г. учителства в [[Плевен]], като основава там училище през 1850. Това е днешната Гимназия с преподаване на чужди езици. Днес в това училище се изучават английски, немски, френски, руски и испански. Васкидович подпомага [[Неофит Бозвели]] да състави и издаде „[[Славеноболгарское детеводство]]“ в 1835 година. Автор е на 15 учебници и книги и на една граматика на старогръцкия език. Развива и богата обществена дейност.<ref>Енциклопедия „България“, Издателство на БАН, том 2, 1978, стр. 610.</ref> Негов син е Константин Ескидович, студент в Белград, по-късно заминал за Германия<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.107-108.</ref>.
+Роден е в Мелник през 1795 г. , под името '''Манолаки Васкиди'''. Учи в известното за времето си [[гърци|гръцко]] училище в родния си град и в гръцката [[гимназия]] на остров [[Хиос]]. По-късно завършва [[Букурещка княжеска академия|Княжеската (Бейската) академия]] в [[Букурещ]]. През 1815 година в [[Свищов]] основава първото [[елино-българско училище|елино-българско]] училище в българските земи, днешното СОУ „Алеко Константинов“, а по-късно организира и първата училищна библиотека в България, на която оставя своите 800 тома литература. В училището през 1832 г. въвежда [[Взаимоучителен метод|взаимоучителния метод]] за обучение и в него се изучават граматика, аритметика и география. Васкидович е главен учител в Свищов от 1815 до 1845 г., когато е уволнен под натиск на [[гъркомани|гъркоманската]] партия в града, и по-късно отново от 1854 до 1863 г. Между 1845 до 1854 г. учителства в [[Плевен]], като основава там училище през 1850. Това е днешната Гимназия с преподаване на чужди езици. Днес в това училище се изучават английски, немски, френски, руски и испански. Васкидович подпомага [[Неофит Бозвели]] да състави и издаде „[[Славеноболгарское детеводство]]“ в 1835 година. Автор е на 15 учебника и книги и на една граматика на старогръцкия език. Развива и богата обществена дейност.<ref>Енциклопедия „България“, Издателство на БАН, том 2, 1978, стр. 610.</ref> Негов син е Константин Васкидович, студент в Белград, по-късно заминал за Германия.<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.107-108.</ref>
 <center><gallery caption="">