Данаил Попов: Разлика между версии

Данаил Попов
	Данаил Попов
български националреволюционер
Роден	1 януари 1840 г. Плевен, Османска империя
Починал	12 април 1909 г. (на 69 г.) Турну Мъгуреле, Румъния

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 19:03, 11 февруари 2014

Данаил Христов Попов е български националреволюционер, деен участник в българското национално-революционно движение през 60-те и 70-те години на 19 век. Един от най-близките съратници и доверено лице на Васил Левски.

Биография

Данаил Попов е роден на 1 януари 1840 г. в град Плевен. Бащата е свещеник – поп Христо, наричан от плевенчани поп Хино. Неговият род води началото си от село Червен бряг, откъдето през първите десетилетия на 19 век се преселва в Плевен.^[1].

Учи в Плевенското шестокласно училище (1850-1856). Заминава за Румъния, за да продължи образованието си (1857). По това време баща му умира и поради липса на средства става словослагател в печатницата „Романов-Расидеску“ в Букурещ. През време на работата си в печатницата усвоява немски, руски, френски и гръцки език.

Срещите в печатницата с Георги Раковски, оказват голямо влияние за овладяването на идеите за национална свобода. Под неговото влиянието напуска печатницата и е изпратен в Галац, където посреща пристигащите от Румъния изселници от Ломския и Видинския край (1859-1861). Урежда превозването им с параходи по Дунава до родните им места.^[1]

Установява се в Турну Мъгуреле, където се залавя с търговия и си създава добро материално положение (1863). Закупува и продава в магазина си оръжие и боеприпаси.

Революционна дейност

Член на ТБЦК от 1866 г. Проявява се в организацията на бунтовните чети. Подпомага организирането и изпращането в България на четите на Филип Тотю и Панайот Хитов (1867). Подпомага със свои средства и четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868).^[1]

От неговия дом в Румъния Васил Левски тръгва към България. С негова препоръка Апостолът създава Плевенския частен революционен комитет, който е първия в страната (1869). Поставя се началото на изграждането на Вътрешната революционна организация. През същата година заедно с Васил Левски, Христо Иванов (Големия), Иван Македончето и и др. основават Турнумъгурелския частен революционен комитет. За председател е избран Данаил Попов.^[2].

Най-голяма негова заслуга е при изграждане на Вътрешната революционна организация (1868-1872) от Васил Левски.

Изработен е печат на БРЦК, който по-късно предава на Васил Левски. Почти цялата кореспонденция на Апостола, минава през Данаил Попов. Единствен има право да чете всички получавани от и за Левски писма и да взима копия от тях.^[2] За голямото доверие към него свидетелства фактът, че заедно с Ангел Кънчев имат задачата да излагат и защитават идеите и становищата на вътрешните дейци пред БРЦК в Букурещ.

Неговият брат Анастас Попхинов е един от сподвижниците на Левски в Плевен. По-късно влиза в остри несъгласия с него, което става причина Дякона да пише укорителни и дори разочаровани писма по негов адрес.^[3] Данаил Попов е инициатор и създател на първите псевдоними на ръководните дейци на ВРО, както и на шифри пароли за тайната поща.

Сам закупува 50 револвера и 15000 патрона, поръчани му от Ловешки частен революционен комитет. Доставя от Лиеж (Белгия) три пушки от най-усъвършенстваната система, от които две подарява на Васил Левски и Ангел Кънчев.^[1]

Между Данаил Попов и Васил Левски възниква искрена и сърдечна дружба, която продължава до обесването на Апостола на свободата.^[2] В писмо до него Апостола заявява:

„…Играем с живота на 7 милиона българи. Трябва зряло да се постъпва.“^[4]

Източници

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

Данаил Попов

↑ ^а ^б ^в ^г Панков, Илия. Опълченците от Плевенския край. София, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, 1993.
↑ ^а ^б ^в Унджиев, Иван. Васил Левски. Биография. София, Народен комитет "Васил Левски" и Дирекция на изкуствата, 1945 (1947).
↑ 170 години от рождението на Левски: Сподвижници
↑ Писмо от Васил Левски до Данаил Попов, 11.04.1871

[Opalchentsite-1] а ^б ^в ^г Панков, Илия. Опълченците от Плевенския край. София, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, 1993.

[Vasil_Levski-2] а ^б ^в Унджиев, Иван. Васил Левски. Биография. София, Народен комитет "Васил Левски" и Дирекция на изкуствата, 1945 (1947).

[3] 170 години от рождението на Левски: Сподвижници

[4] Писмо от Васил Левски до Данаил Попов, 11.04.1871

[1]

[2]

[3]

[4]

@@ Ред 2: / Ред 2: @@
 | име= Данаил Попов
 | портрет= Danail Hristov Popov.JPG
-| описание= български революционер
+| описание= български националреволюционер
 | наставка=
 | роден-дата={{Дата на раждане|1840|1|1|1}} |
-| роден-място=[[Плевен]], днес [[България]]
+| роден-място=[[Плевен]], [[Османска империя]]
 | починал-дата={{Дата на смърт и години|1909|4|12|1840|1|1|1}} |
 | починал-място=[[Турну Мъгуреле]], [[Румъния]]
 }}
-'''Данаил Христов Попов''' е български революционер, деен участник в българското национално-революционно движение през 60 - 70-те години на [[19 век]], един от най-близките съратници и често наричан „първата ръка“ на [[Васил Левски]]. Именно от дома на Попов в [[Румъния]] Апостола тръгва към България. С негова препоръка през [[1869]] г. Апостолът създава в град [[Плевен]] първия в страната местен революционен комитет, с което се поставя началото на изграждането на [[ВРО|Вътрешната революционна организация]].
+'''Данаил Христов Попов''' е български националреволюционер, деен участник в българското национално-революционно движение през 60-те и 70-те години на [[19 век]]. Един от най-близките съратници и доверено лице на [[Васил Левски]].
 == Биография ==
-Бащата на Данаил Хр. Попов е бил свещеник – поп Христо, наричан от плевенчани поп Хино. Неговият род води началото си от село Червен бряг, откъдето през първите десетилетия на 19 век се преселва в Плевен.<ref name="Opalchentsite">{{cite book | last = Панков | first = Илия | year = 1993  | title = Опълченците от Плевенския край|  publisher = Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“ | location = София}}</ref>.
+Данаил Попов е роден на 1 януари 1840 г. в град Плевен. Бащата е свещеник – поп Христо, наричан от плевенчани поп Хино. Неговият род води началото си от село Червен бряг, откъдето през първите десетилетия на 19 век се преселва в Плевен.<ref name="Opalchentsite">{{cite book | last = Панков | first = Илия | year = 1993  | title = Опълченците от Плевенския край|  publisher = Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“ | location = София}}</ref>.
+Учи в Плевенското шестокласно училище (1850-1856). Заминава за [[Румъния]], за да продължи образованието си (1857). По това време баща му умира и поради липса на средства става словослагател в печатницата „Романов-Расидеску“ в [[Букурещ]]. През време на работата си в печатницата усвоява [[немски]], [[руски]], [[френски]] и [[гръцки]] език.
-=== Ранни години ===
-От [[1850]] г. до [[1856]] г. Данаил учи в Плевенското шестокласно училище.
-През [[1857]] г. Данаил Попов заминава за [[Румъния]], за да продължи образованието си, но по това време баща му умира и поради липса на средства той става словослагател в печатницата „Романов – Расидеску“ в [[Букурещ]]. През време на работата си в печатницата Данаил усвоява [[немски]], [[руски]], [[френски]] и [[гръцки]] език.
-Срещите на Данаил в печатницата с [[Георги Раковски]], оказват голямо влияние за овладяването на идеите за национална свобода.
+Срещите в печатницата с [[Георги Раковски]], оказват голямо влияние за овладяването на идеите за национална свобода. Под неговото влиянието напуска печатницата и е изпратен в Галац, където посреща пристигащите от Румъния изселници от Ломския и Видинския край (1859-1861). Урежда превозването им с параходи по Дунава до родните им места.<ref name="Opalchentsite" />
+Установява се в [[Турну Мъгуреле]], където се залавя с търговия и си създава добро материално положение (1863). Закупува и продава в магазина си оръжие и боеприпаси.
-Под влиянието и ръководството на Раковски, Данаил Хр. Попов, напуска печатницата и е изпратен в Галац където посреща пристигащите от Румъния изселници от Ломския и Видинския край (1859 г. - 1861 г.) и урежда превозването им с параходи по Дунава до родните им места.<ref name="Opalchentsite" />
-През [[1863]] г. Данаил Попов се установява в [[Турну Мъгуреле]], където се залавя с търговия и си създава добро материално положение.  Данаил закупува и продава в магазина си оръжие и боеприпаси.
 === Революционна дейност ===
-През периода [[1866]] г. - [[1868]] г. Данаил Попов влиза в революционната организация и се проявява като енергичен член на ТБЦК и организацията на бунтовните чети. Той подпомага организирането и изпращането в България през 1867 г. на четите на [[Филип Тотю]] и [[Панайот Хитов]]. През 1868 г., със свои средства той подпомага четите на [[Хаджи Димитър]] и [[Стефан Караджа]].<ref name="Opalchentsite" />
+Член на [[ТБЦК]] от 1866 г. Проявява се в организацията на бунтовните чети. Подпомага организирането и изпращането в България на четите на [[Филип Тотю]] и [[Панайот Хитов]] (1867). Подпомага със свои средства и четата на [[Хаджи Димитър]] и [[Стефан Караджа]] (1868).<ref name="Opalchentsite" />
-През [[1869]] г. в дома на Данаил Попов идват [[Васил Левски]], Христо Иванов – Големия и Иван Македончето и заедно с по-будни българи в Турну Мъгуреле основават бунтовен комитет, за председател на който избират Данаил Попов.<ref name="Vasil Levski">{{cite book | last = Унджиев | first = Иван | year = 1945 (1947) | title = Васил Левски. Биография|  publisher = Народен комитет "Васил Левски" и Дирекция на изкуствата | location = София}}</ref>.
+От неговия дом в Румъния Васил Левски тръгва към България. С негова препоръка Апостолът създава Плевенския частен революционен комитет, който е първия в страната (1869). Поставя се  началото на изграждането на [[ВРО|Вътрешната революционна организация]]. През същата година заедно с [[Васил Левски]], [[Христо Иванов (Големия)]], Иван Македончето и и др. основават Турнумъгурелския частен революционен комитет. За председател е избран Данаил Попов.<ref name="Vasil Levski">{{cite book | last = Унджиев | first = Иван | year = 1945 (1947) | title = Васил Левски. Биография|  publisher = Народен комитет "Васил Левски" и Дирекция на изкуствата | location = София}}</ref>.
-Най-голяма заслуга на Данаил Хр. Попов в Българската националноосвободителна борба е ролята му при изграждане на вътрешната революционна организация (1868 г. – 1872 г.) от Васил Левски.
+Най-голяма негова заслуга е при изграждане на Вътрешната революционна организация (1868-1872) от Васил Левски.
+Изработен е печат на БРЦК, който по-късно предава на Васил Левски. Почти цялата кореспонденция на Апостола, минава през Данаил Попов. Единствен има право да чете всички получавани от и за Левски писма и да взима копия от тях.<ref name="Vasil Levski" /> За голямото доверие към него свидетелства фактът, че заедно с [[Ангел Кънчев]] имат задачата да излагат и защитават идеите и становищата на вътрешните дейци пред [[БРЦК]] в Букурещ.
-Изработен е печат на БРЦК, който по-късно Данаил Попов предава на Левски.
+Неговият брат [[Анастас Попхинов]] е един от сподвижниците на Левски в Плевен. По-късно влиза в остри несъгласия с него, което става причина Дякона да пише укорителни и дори разочаровани писма по негов адрес.<ref>[http://anamnesis.info/projects/Vasil_Levski/VL_spodvijnici.htm 170 години от рождението на Левски: Сподвижници]</ref> Данаил Попов е инициатор и създател на първите псевдоними на ръководните дейци на ВРО, както и на шифри пароли за тайната поща.
-Почти цялата кореспонденция на Васил Левски, когато преминава в България за организиране на местните революционни комитети с емигрантските групи и отделни дейци в Русия, Румъния и Сърбия, минава през ръцете на Данаил Попов. Той единствен има право да чете всички получавани от Левски и за Левски писма и да взима копия от тях.<ref name="Vasil Levski" />
+Сам закупува 50 револвера и 15000 патрона, поръчани му от [[Ловешки частен революционен комитет|Ловешки частен революционен комитет]]. Доставя от Лиеж (Белгия)  три пушки от най-усъвършенстваната система, от които две подарява на Васил Левски и Ангел Кънчев.<ref name="Opalchentsite" />
-За голямото доверие, което Левски и БРЦК – Ловеч, имат на Данаил Попов, говори фактът, че те натоварват него и [[Ангел Кънчев]] с отговорната задача да излагат и защитават идеите и становищата на вътрешните дейци пред БРЦК в Букурещ.
-Неговият брат [[Анастас Попхинов]] е един от сподвижниците на Левски в Плевен, но в последствие влиза в остри несъгласия с него, което става причина Дякона да пише укорителни и дори разочаровани писма по негов адрес.<ref>[http://anamnesis.info/projects/Vasil_Levski/VL_spodvijnici.htm 170 години от рождението на Левски: Сподвижници]</ref>
-Данаил Попов е инициатор и създател на първите псевдоними на ръководните дейци на Вътрешната революционна организация и на шифри пароли за тайната поща.
-Данаил Попов сам закупува 50 револвера и 15&nbsp;000 патрона, поръчани му от БРЦК – Ловеч. От Лиеж, Белгия, доставя три пушки от най-усъвършенстваната система, от които две подарява на Васил Левски и на Ангел Кънчев.<ref name="Opalchentsite" />
 Между Данаил Попов и Васил Левски възниква искрена и сърдечна дружба, която продължава до обесването на Апостола на свободата.<ref name="Vasil Levski" /> В писмо до него Апостола заявява:
-::''"…Играем с живота на 7 милиона българи. Трябва зряло да се постъпва."''<ref>
+''„…Играем с живота на 7 милиона българи. Трябва зряло да се постъпва.“''<ref>
 [[s:Писмо от Васил Левски до Данаил Попов, 11.04.1871|Писмо от Васил Левски до Данаил Попов, 11.04.1871]]</ref>
@@ Ред 51: / Ред 41: @@
 {{Уикиизточник|Автор:Данаил Попов}}
 <references/>
 {{СОРТКАТ:Попов, Данаил}}
 [[Категория:Дейци на ВРО]]
 [[Категория:Родени в Плевен]]
-[[Категория:Починали в Турну Мъгуреле]]