Данаил Попов: Разлика между версии
Bulldog4eto (беседа | приноси) |
Bulldog4eto (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 2: | Ред 2: | ||
| име= Данаил Попов |
| име= Данаил Попов |
||
| портрет= Danail Hristov Popov.JPG |
| портрет= Danail Hristov Popov.JPG |
||
| описание= български |
| описание= български националреволюционер |
||
| наставка= |
| наставка= |
||
| роден-дата={{Дата на раждане|1840|1|1|1}} | |
| роден-дата={{Дата на раждане|1840|1|1|1}} | |
||
| роден-място=[[Плевен]], |
| роден-място=[[Плевен]], [[Османска империя]] |
||
| починал-дата={{Дата на смърт и години|1909|4|12|1840|1|1|1}} | |
| починал-дата={{Дата на смърт и години|1909|4|12|1840|1|1|1}} | |
||
| починал-място=[[Турну Мъгуреле]], [[Румъния]] |
| починал-място=[[Турну Мъгуреле]], [[Румъния]] |
||
}} |
}} |
||
'''Данаил Христов Попов''' е български |
'''Данаил Христов Попов''' е български националреволюционер, деен участник в българското национално-революционно движение през 60-те и 70-те години на [[19 век]]. Един от най-близките съратници и доверено лице на [[Васил Левски]]. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Данаил Попов е роден на 1 януари 1840 г. в град Плевен. Бащата е свещеник – поп Христо, наричан от плевенчани поп Хино. Неговият род води началото си от село Червен бряг, откъдето през първите десетилетия на 19 век се преселва в Плевен.<ref name="Opalchentsite">{{cite book | last = Панков | first = Илия | year = 1993 | title = Опълченците от Плевенския край| publisher = Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“ | location = София}}</ref>. |
|||
⚫ | Учи в Плевенското шестокласно училище (1850-1856). Заминава за [[Румъния]], за да продължи образованието си (1857). По това време баща му умира и поради липса на средства става словослагател в печатницата „Романов-Расидеску“ в [[Букурещ]]. През време на работата си в печатницата усвоява [[немски]], [[руски]], [[френски]] и [[гръцки]] език. |
||
=== Ранни години === |
|||
От [[1850]] г. до [[1856]] г. Данаил учи в Плевенското шестокласно училище. |
|||
⚫ | |||
Срещите |
Срещите в печатницата с [[Георги Раковски]], оказват голямо влияние за овладяването на идеите за национална свобода. Под неговото влиянието напуска печатницата и е изпратен в Галац, където посреща пристигащите от Румъния изселници от Ломския и Видинския край (1859-1861). Урежда превозването им с параходи по Дунава до родните им места.<ref name="Opalchentsite" /> |
||
⚫ | |||
Под влиянието и ръководството на Раковски, Данаил Хр. Попов, напуска печатницата и е изпратен в Галац където посреща пристигащите от Румъния изселници от Ломския и Видинския край (1859 г. - 1861 г.) и урежда превозването им с параходи по Дунава до родните им места.<ref name="Opalchentsite" /> |
|||
⚫ | |||
=== Революционна дейност === |
=== Революционна дейност === |
||
Член на [[ТБЦК]] от 1866 г. Проявява се в организацията на бунтовните чети. Подпомага организирането и изпращането в България на четите на [[Филип Тотю]] и [[Панайот Хитов]] (1867). Подпомага със свои средства и четата на [[Хаджи Димитър]] и [[Стефан Караджа]] (1868).<ref name="Opalchentsite" /> |
|||
От неговия дом в Румъния Васил Левски тръгва към България. С негова препоръка Апостолът създава Плевенския частен революционен комитет, който е първия в страната (1869). Поставя се началото на изграждането на [[ВРО|Вътрешната революционна организация]]. През същата година заедно с [[Васил Левски]], [[Христо Иванов (Големия)]], Иван Македончето и и др. основават Турнумъгурелския частен революционен комитет. За председател е избран Данаил Попов.<ref name="Vasil Levski">{{cite book | last = Унджиев | first = Иван | year = 1945 (1947) | title = Васил Левски. Биография| publisher = Народен комитет "Васил Левски" и Дирекция на изкуствата | location = София}}</ref>. |
|||
Най-голяма заслуга |
Най-голяма негова заслуга е при изграждане на Вътрешната революционна организация (1868-1872) от Васил Левски. |
||
Изработен е печат на БРЦК, който по-късно предава на Васил Левски. Почти цялата кореспонденция на Апостола, минава през Данаил Попов. Единствен има право да чете всички получавани от и за Левски писма и да взима копия от тях.<ref name="Vasil Levski" /> За голямото доверие към него свидетелства фактът, че заедно с [[Ангел Кънчев]] имат задачата да излагат и защитават идеите и становищата на вътрешните дейци пред [[БРЦК]] в Букурещ. |
|||
Изработен е печат на БРЦК, който по-късно Данаил Попов предава на Левски. |
|||
⚫ | Неговият брат [[Анастас Попхинов]] е един от сподвижниците на Левски в Плевен. По-късно влиза в остри несъгласия с него, което става причина Дякона да пише укорителни и дори разочаровани писма по негов адрес.<ref>[http://anamnesis.info/projects/Vasil_Levski/VL_spodvijnici.htm 170 години от рождението на Левски: Сподвижници]</ref> Данаил Попов е инициатор и създател на първите псевдоними на ръководните дейци на ВРО, както и на шифри пароли за тайната поща. |
||
Почти цялата кореспонденция на Васил Левски, когато преминава в България за организиране на местните революционни комитети с емигрантските групи и отделни дейци в Русия, Румъния и Сърбия, минава през ръцете на Данаил Попов. Той единствен има право да чете всички получавани от Левски и за Левски писма и да взима копия от тях.<ref name="Vasil Levski" /> |
|||
⚫ | |||
За голямото доверие, което Левски и БРЦК – Ловеч, имат на Данаил Попов, говори фактът, че те натоварват него и [[Ангел Кънчев]] с отговорната задача да излагат и защитават идеите и становищата на вътрешните дейци пред БРЦК в Букурещ. |
|||
⚫ | Неговият брат [[Анастас Попхинов]] е един от сподвижниците на Левски в Плевен |
||
Данаил Попов е инициатор и създател на първите псевдоними на ръководните дейци на Вътрешната революционна организация и на шифри пароли за тайната поща. |
|||
⚫ | |||
Между Данаил Попов и Васил Левски възниква искрена и сърдечна дружба, която продължава до обесването на Апостола на свободата.<ref name="Vasil Levski" /> В писмо до него Апостола заявява: |
Между Данаил Попов и Васил Левски възниква искрена и сърдечна дружба, която продължава до обесването на Апостола на свободата.<ref name="Vasil Levski" /> В писмо до него Апостола заявява: |
||
''„…Играем с живота на 7 милиона българи. Трябва зряло да се постъпва.“''<ref> |
|||
[[s:Писмо от Васил Левски до Данаил Попов, 11.04.1871|Писмо от Васил Левски до Данаил Попов, 11.04.1871]]</ref> |
[[s:Писмо от Васил Левски до Данаил Попов, 11.04.1871|Писмо от Васил Левски до Данаил Попов, 11.04.1871]]</ref> |
||
Ред 51: | Ред 41: | ||
{{Уикиизточник|Автор:Данаил Попов}} |
{{Уикиизточник|Автор:Данаил Попов}} |
||
<references/> |
<references/> |
||
{{СОРТКАТ:Попов, Данаил}} |
{{СОРТКАТ:Попов, Данаил}} |
||
[[Категория:Дейци на ВРО]] |
[[Категория:Дейци на ВРО]] |
||
[[Категория:Родени в Плевен]] |
[[Категория:Родени в Плевен]] |
||
[[Категория:Починали в Турну Мъгуреле]] |
Версия от 19:03, 11 февруари 2014
Данаил Попов | |
български националреволюционер | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Данаил Христов Попов е български националреволюционер, деен участник в българското национално-революционно движение през 60-те и 70-те години на 19 век. Един от най-близките съратници и доверено лице на Васил Левски.
Биография
Данаил Попов е роден на 1 януари 1840 г. в град Плевен. Бащата е свещеник – поп Христо, наричан от плевенчани поп Хино. Неговият род води началото си от село Червен бряг, откъдето през първите десетилетия на 19 век се преселва в Плевен.[1].
Учи в Плевенското шестокласно училище (1850-1856). Заминава за Румъния, за да продължи образованието си (1857). По това време баща му умира и поради липса на средства става словослагател в печатницата „Романов-Расидеску“ в Букурещ. През време на работата си в печатницата усвоява немски, руски, френски и гръцки език.
Срещите в печатницата с Георги Раковски, оказват голямо влияние за овладяването на идеите за национална свобода. Под неговото влиянието напуска печатницата и е изпратен в Галац, където посреща пристигащите от Румъния изселници от Ломския и Видинския край (1859-1861). Урежда превозването им с параходи по Дунава до родните им места.[1]
Установява се в Турну Мъгуреле, където се залавя с търговия и си създава добро материално положение (1863). Закупува и продава в магазина си оръжие и боеприпаси.
Революционна дейност
Член на ТБЦК от 1866 г. Проявява се в организацията на бунтовните чети. Подпомага организирането и изпращането в България на четите на Филип Тотю и Панайот Хитов (1867). Подпомага със свои средства и четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868).[1]
От неговия дом в Румъния Васил Левски тръгва към България. С негова препоръка Апостолът създава Плевенския частен революционен комитет, който е първия в страната (1869). Поставя се началото на изграждането на Вътрешната революционна организация. През същата година заедно с Васил Левски, Христо Иванов (Големия), Иван Македончето и и др. основават Турнумъгурелския частен революционен комитет. За председател е избран Данаил Попов.[2].
Най-голяма негова заслуга е при изграждане на Вътрешната революционна организация (1868-1872) от Васил Левски.
Изработен е печат на БРЦК, който по-късно предава на Васил Левски. Почти цялата кореспонденция на Апостола, минава през Данаил Попов. Единствен има право да чете всички получавани от и за Левски писма и да взима копия от тях.[2] За голямото доверие към него свидетелства фактът, че заедно с Ангел Кънчев имат задачата да излагат и защитават идеите и становищата на вътрешните дейци пред БРЦК в Букурещ.
Неговият брат Анастас Попхинов е един от сподвижниците на Левски в Плевен. По-късно влиза в остри несъгласия с него, което става причина Дякона да пише укорителни и дори разочаровани писма по негов адрес.[3] Данаил Попов е инициатор и създател на първите псевдоними на ръководните дейци на ВРО, както и на шифри пароли за тайната поща.
Сам закупува 50 револвера и 15000 патрона, поръчани му от Ловешки частен революционен комитет. Доставя от Лиеж (Белгия) три пушки от най-усъвършенстваната система, от които две подарява на Васил Левски и Ангел Кънчев.[1]
Между Данаил Попов и Васил Левски възниква искрена и сърдечна дружба, която продължава до обесването на Апостола на свободата.[2] В писмо до него Апостола заявява:
„…Играем с живота на 7 милиона българи. Трябва зряло да се постъпва.“[4]
Източници
- ↑ а б в г Панков, Илия. Опълченците от Плевенския край. София, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, 1993.
- ↑ а б в Унджиев, Иван. Васил Левски. Биография. София, Народен комитет "Васил Левски" и Дирекция на изкуствата, 1945 (1947).
- ↑ 170 години от рождението на Левски: Сподвижници
- ↑ Писмо от Васил Левски до Данаил Попов, 11.04.1871