Данаил Попов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Данаил Попов
български националреволюционер
Данаил Попов 
Роден: 1 януари 1840 г.
Починал: 12 април 1909 г. (69 г.)

Данаил Христов Попов е български националреволюционер, деен участник в българското национално-революционно движение през 60-те и 70-те години на 19 век. Близъки съратник и доверено лице на Васил Левски.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Данаил Попов е роден на 1 януари 1840 г. в град Плевен. Бащата е свещеник – поп Христо, наричан от плевенчани поп Хино. Неговият род води началото си от село Червен бряг, откъдето през първите десетилетия на 19 век се преселва в Плевен.[1].

Учи в Плевенското шестокласно училище (1850-1856). Заминава за Румъния, за да продължи образованието си (1857). По това време баща му умира и поради липса на средства става словослагател в печатницата „Романов-Расидеску“ в Букурещ. През време на работата си в печатницата усвоява немски, руски, френски и гръцки език.

Срещите в печатницата с Георги Раковски, оказват голямо влияние за овладяването на идеите за национална свобода. Под неговото влиянието напуска печатницата и е изпратен в Галац, където посреща пристигащите от Румъния изселници от Ломския и Видинския край (1859-1861). Урежда превозването им с параходи по Дунава до родните им места.[1]

Установява се в Турну Мъгуреле, където се залавя с търговия и си създава добро материално положение (1863). Закупува и продава в магазина си оръжие и боеприпаси.

Революционна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Член на ТБЦК от 1866 г. Проявява се в организацията на бунтовните чети. Подпомага организирането и изпращането в България на четите на Филип Тотю и Панайот Хитов (1867). Подпомага със свои средства и четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868).[1]

От неговия дом в Румъния Васил Левски тръгва към България. С негова препоръка Апостолът създава Плевенския частен революционен комитет, който е първия в страната (1869). Поставя се началото на изграждането на Вътрешната революционна организация. През същата година заедно с Васил Левски, Христо Иванов (Големия), Иван Македончето и и др. основават Турнумъгурелския частен революционен комитет. За председател е избран Данаил Попов.[2].

Най-голямата негова заслуга е при изграждане на Вътрешната революционна организация (1868-1872). Изработен е печат на БРЦК, който по-късно предава на Васил Левски. Почти цялата кореспонденция на Апостола, минава през Данаил Попов. Единствен има право да чете всички получавани от и за Левски писма и да взима копия от тях.[2] За голямото доверие към него свидетелства фактът, че заедно с Ангел Кънчев имат задачата да излагат и защитават идеите и становищата на вътрешните дейци пред БРЦК в Букурещ.

Неговият брат Анастас Попхинов е един от сподвижниците на Левски в Плевен. По-късно влиза в остри несъгласия с него, което става причина Дякона да пише укорителни и дори разочаровани писма по негов адрес.[3] Данаил Попов е инициатор и създател на първите псевдоними на ръководните дейци на ВРО, както и на шифри пароли за тайната поща.

Сам закупува 50 револвера и 15000 патрона, поръчани му от Ловешки частен революционен комитет. Доставя от Лиеж (Белгия) три пушки от най-усъвършенстваната система, от които две подарява на Васил Левски и Ангел Кънчев.[1]

Между Данаил Попов и Васил Левски възниква искрена и сърдечна дружба, която продължава до обесването на Апостола на свободата.[2] В писмо до него Апостола заявява:

„…Играем с живота на 7 милиона българи. Трябва зряло да се постъпва.“[4]

След Освобождението[редактиране | редактиране на кода]

След Освобождението от османско владичество не се завръща в България. Има добро материално положение. Жени за Елена Мирасчиева. От брака си имат три дъщери. Завръща се Плевен поради смъртта на брат си (1898). Почетен гражданин на Плевен. Подарява документи, вещи и снимки на комитетски дейци на Плевенския музей и Народната библиотека в София.

Подпомага образованието на млади българи, издаването на вестници. Дарява читалища, училища и библиотеки.

Умира в дома си в град Турну Мъгуреле на 12 април 1909 г.

Улица в град Плевен е наименувана „Данаил Попов“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:
  1. а б в г Панков, Илия. Опълченците от Плевенския край. София, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, 1993.
  2. а б в Унджиев, Иван. Васил Левски. Биография. София, Народен комитет "Васил Левски" и Дирекция на изкуствата, 1945 (1947).
  3. 170 години от рождението на Левски: Сподвижници
  4. Писмо от Васил Левски до Данаил Попов, 11.04.1871