Красимир Крумов: Разлика между версии

Красимир Крумов
	Красимир Крумов
български сценарист и режисьор
Роден	16 септември 1955 г. (68 г.) Шумен, България
Починал	31 юли 2015 г. (59 г.)
Учил във	Великотърновски университет
Семейство
Уебсайт	Страница в IMDb

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 05:18, 29 април 2014

Красимир Петров Крумов-Грец е български сценарист и режисьор.

Биография

Роден е в град Шумен на 16 септември 1955 г. През 1974 г. завършва във Варна френска езикова гимназия. През 1979 г. завършва българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, а през 1985 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност кинорежисура.

Първият му филм, „Екзитус“, по еднименната повест на Златомир Златанов е сред най-представителните кинотворби на отчаянието като несъгласие с комунизма.

Преподавател в Немската филмова и телевизионна академия в Берлин (Deutsche Film- und Fernsehakademie).^[1]

Член на Съюза на българските филмови дейци и на Европейската филмова академия.

Награди

Награда за режисура и награда за дебют на Съюза на българските филмови дейци (1989) за филма Екзитус^[2]
Голямата награда от Филмовия фестивал за младо източно европейско кино в Котбус (1992) за филма Мълчанието (1991)
Награда на независимите собственици на кина от Международния фестивал Манхайм-Хайделберг, 2003 за филма Под едно небе (2003)
Награда за най-добър български игрален филм на Международния филмов фестивал в София, 2003 за филма Под едно небе (2003)
Награда на Съюза на българските филмови дейци на 29-ия фестивал на българското кино Златна роза (2010) – за филма Светото семейство^[3]
Награда на Българската филмова академия за телевизионен игрален филм – за филма Светото семейство (2010) ^[4]
Награда „Бронзов Витяз“ на кинофорума „Златен Витяз“ в град Курск, Русия (2011) – за филма Светото семейство^[5]

Филмография

Като режисьор:

Като сценарист:

Библиография

Повести и разкази

Удавникът. София: Български писател, 1989, 184 с.
Духът на престъплението. 1991.
Неведоми пътища. София: Петриков, 2002, 415 с.^[9]
Неведоми пътища II. София: Изток-Запад, 2004, 236 с.

Кинознание

Поетика на киното. София: Агата-А, 2000, 624 с. (Второ допълнено и преработено издание - 2012)^[10]
Поетика на българското кино. София: Агата-А, 2013, 488 с. ISBN 978-954-540-085-8 ^[11] ^[12]

Източници

↑ Профил на Красимир Крумов на сайта на Немската филмова и телевизионна академия в Берлин
↑ „Награди на СБФД за периода 1975-2002“, сайт на Съюза на българските филмови дейци.
↑ „Златната роза – кой спечели!?“, Operation Kino, 30 октомври 2010 г.
↑ „Наградите на Българската филмова академия“, в. „Култура“, бр. 22 (2640), 10 юни 2011 г.
↑ „Награди за български филми на 20-ия кинофорум „Златен Витяз“, сайт на Националния филмов център, 24 юни 2011 г.
↑ „Режисьорът Красимир Крумов: „Свето семейство е всяко семейство, в което има любов и разбирателство“, интервю на Петя Славова, Dnes.bg, 6 март 2010 г.
↑ Божидар Манов, „Смисълът на живота според Грец“, рец. във в. „Новинар“, 9 ноември 2004 г.
↑ Геновева Димитрова, „Живомярата“, рец. във в. „Култура“, бр. 24, 13 юни 2003 г.
↑ Георги Каприев, „Неведомите пътища към истинските места на нещата“, рец. във в. „Култура“, бр. 33, 20 септември 2002 г.
↑ Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, отзив във в. „Култура“, бр. 1 (2707), 11 януари 2013 г.
↑ За „Поетика на българското кино“ на сайта на издателство „Агата-А“.
↑ „Неведомите пътища към истинските места на нещата“, отзив във в. „Култура“, бр. 19 (2725), 24 май 2013 г.

Външни препратки

Красимир Крумов в Internet Movie Database

Микростудии във вестник „Култура“

„Неизбежност на истината“, в. „Култура“, бр. 3, 26 януари 2001 г. (за „Силна вода“ на Иван Терзиев и Боян Папазов по романа „Лош ден“ на Генчо Стоев)
„Людмил Кирков“, в. „Култура“, бр. 12, 30 март 2001 г.
„Селцето“, в. „Култура“, бр. 27, 13 юли 2001 г. (за „Селцето“, 5-сериен игрален филм, 1978, Българска телевизия, СИФ „Бояна“; реж. Иван Терзиев, сц. Константин Павлов)
„Преброяване на дивите зайци“, в. „Култура“, бр. 34 (2242), 27 септември 2002 г. (за „Преброяване на дивите зайци“ (1979) на Иван Андонов)
„Народът дете“, в. „Култура“, бр.38, 17 октомври 2003 г. (за „Лачените обувки на незнайния воин“ (1979) на Рангел Вълчанов)

[1] Профил на Красимир Крумов на сайта на Немската филмова и телевизионна академия в Берлин

[2] „Награди на СБФД за периода 1975-2002“, сайт на Съюза на българските филмови дейци.

[3] „Златната роза – кой спечели!?“, Operation Kino, 30 октомври 2010 г.

[4] „Наградите на Българската филмова академия“, в. „Култура“, бр. 22 (2640), 10 юни 2011 г.

[5] „Награди за български филми на 20-ия кинофорум „Златен Витяз“, сайт на Националния филмов център, 24 юни 2011 г.

[6] „Режисьорът Красимир Крумов: „Свето семейство е всяко семейство, в което има любов и разбирателство“, интервю на Петя Славова, Dnes.bg, 6 март 2010 г.

[7] Божидар Манов, „Смисълът на живота според Грец“, рец. във в. „Новинар“, 9 ноември 2004 г.

[8] Геновева Димитрова, „Живомярата“, рец. във в. „Култура“, бр. 24, 13 юни 2003 г.

[9] Георги Каприев, „Неведомите пътища към истинските места на нещата“, рец. във в. „Култура“, бр. 33, 20 септември 2002 г.

[10] Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, отзив във в. „Култура“, бр. 1 (2707), 11 януари 2013 г.

[11] За „Поетика на българското кино“ на сайта на издателство „Агата-А“.

[12] „Неведомите пътища към истинските места на нещата“, отзив във в. „Култура“, бр. 19 (2725), 24 май 2013 г.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

@@ Ред 65: / Ред 65: @@
 '''Микростудии във вестник „Култура“'''
-* [http://www.kultura.bg/media/my_html/2164/voda.htm „Неизбежност на истината“], в. [[Култура (вестник)|„Култура“]], бр. 3, 26 януари 2001 г. (за „Силна вода“ на Иван Терзиев и Боян Папазов по романа „Лош ден“ на [[Генчо Стоев]])
+* [http://www.kultura.bg/media/my_html/2164/voda.htm „Неизбежност на истината“], в. [[Култура (вестник)|„Култура“]], бр. 3, 26 януари 2001 г. (за „[[Силна вода]]“ на Иван Терзиев и Боян Папазов по романа „Лош ден“ на [[Генчо Стоев]])
 * [http://www.kultura.bg/media/my_html/2173/grec.htm „Людмил Кирков“], в. „Култура“, бр. 12, 30 март 2001 г.
-* [http://www.kultura.bg/media/my_html/2188/selo.htm „Селцето“], в. „Култура“, бр. 27, 13 юли 2001 г. (за „Селцето“, 5-сериен игрален филм, 1978, Българска телевизия, СИФ „Бояна“; реж. Иван Терзиев, сц. [[Константин Павлов]])
+* [http://www.kultura.bg/media/my_html/2188/selo.htm „Селцето“], в. „Култура“, бр. 27, 13 юли 2001 г. (за „[[Селцето]]“, 5-сериен игрален филм, 1978, Българска телевизия, СИФ „Бояна“; реж. Иван Терзиев, сц. [[Константин Павлов]])
 * [http://www.kultura.bg/bg/article/view/7303 „Преброяване на дивите зайци“], в. „Култура“, бр. 34 (2242), 27 септември 2002 г. (за „[[Преброяване на дивите зайци]]“ (1979) на [[Иван Андонов]])
-* [http://www.kultura.bg/media/my_html/2293/lacheni.htm „Народът дете“], в. „Култура“, бр.38, 17 октомври 2003 г. (за „[[Лачените обувки на незнайния войн]]“ (1979) на [[Рангел Вълчанов]])
+* [http://www.kultura.bg/media/my_html/2293/lacheni.htm „Народът дете“], в. „Култура“, бр.38, 17 октомври 2003 г. (за „[[Лачените обувки на незнайния воин]]“ (1979) на [[Рангел Вълчанов]])
 {{Филми на Красимир Крумов}}