Урош I

Урош I
велик жупан на Рашка
Управление	1012–1145
Наследил	Вукан (Рашка)
Наследник	Урош II
Лични данни
Починал	1145
Семейство
Династия	Вукановичи
Баща	Вукан
Брак	Анна Диогениса
Потомци	Елена, Мария, Урош II, Белуш, Деса

Урош е жупан на Рашка от династията Вукановичи и управлява областта като византийски васал от 1112 г. до около 1145 г.

Урош е син на великия жупан на Рашка Вукан, който е определен за такъв на Рашка от българския цар Константин Бодин. От дуклянската летопис е известно, че Вукан има брат Марко. Сведенията за Урош се черпят от "Алексиадата" на Ана Комнина, според която за мира с византийския император Алексий I Комнин, бащата на Урош е принуден да изпрати двамата си сина Урош и Стефан Вукан заложници в Константинопол.

В Константинопол по типичната византийска традиция, Урош е оженен за Анна Диогениса.

Когато великият жупан Вукан умира през 1112 г. го наследява Урош. Първият конфликт с Византийската империя възниква по повод Дукля, където византийската армия от Драч през 1113/1114 г. навлиза и налага на престола за крал сина на Михайло Войславлевич - Радослав. Сина на Константин Бодин и титуляр за поста Георги бяга в Рашка и търси подкрепа от Урош. Георги прекарва 7 години в Рашка. След 1118 г. при управлението на новият император Йоан II Комнин (1118-1143) през 1120/1121 г. Урош налага Георги на дуклянския престол, влизайки в роднински междуособици, в резултат от които дукляните навлизат в Рашка през 1126/1127 г. - според дуклянската хроника.

За управлението на Урош сведения се черпят от Йоан Кинам и Никита Хониат.

По време на последвалото унгарско-византийското стълкновение унгарският крал Стефан II напада византийския Белград през 1127 г., а Урош възползвайки се от конфликта превзема византийската крепост Рас през 1129 г. и я изгаря. Местният византийски военначалник Критопла е завързан на магаре и прекаран през улиците на Константинопол за назидание по заповед на императора, след което византийския император Йоан II Комнин предвожда лично поход срещу сърбите, който е успешен, а пленените сърби са заточени в Никомедия. След успешния поход, Урош се признава за византийски васал, със задължението да подсигурява отряд от около 2000 души за борба срещу маджарите и други 300 души за борба със селджуците от Иконийския султанат в Мала Азия.

Мирът между Унгарското кралство и Византийската империя е възстановен в 1129 г., а щерката на Урош и Анна Алусиан Елена е омъжена в династичен брак за слепия брат на унгарския крал (който няма наследници).

Урош и Анна Диогениса имат още една дъщеря, Мария и трима сина: Урош II, Белуш и Деса.

Мария в 1134 г. с посредничеството на Унгария е омъжена в чешкото княжество Зноймо за Конрад II. Последното хронологично споменаване на Урош е от дуклянската хроника, в което се казва, че някъде след 1143 г. Урош и най-малкия му син Деса помагат на Дукля и нейния владетел Радослав да си възвърне територията на Зета и Тревуня.

Източници

• Шаблон:Sr икона Тибор Д. Живковић: Једна хипотеза о преклу великог жупана Уроша I, Историјски часопис, број 52, 2005 године.

Исторически извори

• Дуклянска летопис
• Ана Комнина, „Алексиада“
• Йоан Кинам, „Ἐπιτομή“
• Никита Хониат, „Хроника“

Вижте също

• Урош (име)