Владимир Полянов

Владимир Полянов
Владимир Полянов, около 1925 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“
Роден	6 май 1899 г.(1899-05-06) Русе, България
Починал	4 декември 1988 г. (на 89 г.) София, България
Националност	българин
Владимир Полянов в Общомедия

Владимир Полянов (истинско име Георги Иванов Тодоров) е български писател, театрален режисьор и театрален деец.

Завършва гимназия в София (1919), следва медицина в Софийския университет (1919-1921), в Грац (1921) и Мюнхен (1922-1923) и философия във Виена (1922). Завършва Свободния университет в София (1928) и режисура във Варшава (1939).

Директор е на Народния театър „Иван Вазов“ (1941-1944), режисьор в театрите в Бургас (1946-1947), Русе (1947), Младежкия театър в София (1947-1951), театрите в Пловдив (1951-1957), Перник (1961-1963), Сливен (1961-1963), Разград (1963-1965) и Смолян (1965-1970). Той е сред основателите и секретар (1926-1932) на Българския ПЕН-клуб.

Виден представител е на българския експресионизъм, наричан от критиката „диаболизъм„ – литературна група, към която принадлежи и младият Светослав Минков. Дебютира със сборника разкази „Смърт“ (1922). Романът „Слънцето угаснало“ (1928) е обявен от комунистическата критика за „фашистки“ (Тодор Павлов).

Произведения

• Смърт. Разкази. 1922.
• Комедия на куклите. Разкази. 1923.
• Момичето и тримата. Разкази. 1927.
• Рицари. Разкази. 1927.
• Човекът в огледалото. Драм. ескиз. 1927 (1931).
• Двете страни на медала. Комедия. 1928 (1934).
• Слънцето угаснало. Роман. 1928 (2. изд. С.: Кралица Маб, 1995). ISBN 954-533-003-15
• Четири разказа. 1928 (1933).
• Вик. Роман. (1933).
• Черните не стават бели. Роман. 1932.
• Звезди в прозореца. Разкази. 1935.
• Гладният вълк. Роман. 1936.
• Бащи и синове. Драма. 1937 (1938, 1948, 1962).
• Крали Марко. Очерк по народни мотиви. 1937.
• От крилатия змей до самолета. Кратка история на въздухоплаването. 1938 (1948).
• Ероика. Драма. 1940.
• Веднъж тъй, после тъй. Комедия. 1948.
• Случаят Иван Андреев. Повести и разкази. 1978.
• Хроника на узряването. Роман. 1979.
• Срещи по дългия път. Мемоарни импресии.
• Пътеки през неуловимото. Разкази, миниатюри. 1988.
• Вик. Повести и новели. Ранни диаболистични разкази. 1989.
• Диаболични повести и разкази. 1990.
• Зад завесата на театъра, литературата и обществения живот. Спомени за събития и личности. 1905-1945. С.: Университетско изд. Св. Климент Охридски и Кралица Маб, 1997. ISBN 954-07-1061-8

Източници

• Александър Пиндиков, Владимир Полянов. Лит. Анкета. С.: БАН, 1988.
• Николай Аретов, Българският диаболизъм в европейски контекст. Ранните разкази на Вл. Полянов в светлината на спомените на писателя. - Езиците на европейската модерност. Български и словашки прочити. С.: Институт за литература, Издателски център Б. Пенев, С.: 2000, с. 70-81.
• Николай Аретов. След заник слънце. Първите “постдиаболистични” романи на Владимир Полянов. - Критика, № 2-4, 2000, с. 48-53.
• Николай Аретов. Георги Цанев и спора за романа “Слънцето угаснало” от Владимир Полянов. – Критика, 2006, № 1-2.