Екатерина Симидчиева: Разлика между версии
м Премахване на Категория:Възпитаници на Солунската българска девическа гимназия; Добавяне на [[Категория:Възпитанички на Солунската бъ... |
|||
Ред 36: | Ред 36: | ||
[[Категория:Български революционери от Македония]] |
[[Категория:Български революционери от Македония]] |
||
[[Категория:Скопяни]] |
[[Категория:Скопяни]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Възпитанички на Солунската българска девическа гимназия]] |
Версия от 10:48, 3 октомври 2014
Екатерина Симидчиева | |
българска героиня | |
Родена | |
---|---|
Починала | |
Учила в | Солунска българска девическа гимназия |
Семейство | |
Съпруг | Авксенти Георгиев |
Деца | Борис Борозанов |
Подпис | |
Екатерина Симидчиева в Общомедия |
Екатерина Авксентиева Симидчиева е деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и борец за църковна независимост в Македония.
Биография
Екатерина Симидчиева е родена в град Скопие през 1872 година. Сестра е на революционера и публицист Лазар Симидчиев.[1] Завършва Солунската българска девическа гимназия[2], след което заминава за Куманово и там става учителка в българско екзархийско училище, където основава женско дружество. Омъжва се за Авксенти Георгиев - син на богат и влиятелен българин от града.[3] На годишния акт на училището пред турския валия вместо даденото ѝ стихоторение тя изрича бунтовни слова. Привлечена е във ВМОРО от Гьорче Петров и става куриер и апостол на организацията — пътува из селата, в Щип се среща с Даме Груев.
Когато сърбоманите в родния ѝ град искат да обсебят български църковен имот за изграждане на сръбска църква, макар и в напреднала бременност тя повежда кумановските жени, които зариват основите на строящата се църква и пред остриетата на войнишките щикове произнася: „Ние сме на бащинията си. Оттук никой няма право да ни изпъди.” На 24 август напрежението в града ескалира. Местните българки водени от безстрашната Екатерина влизат в църковната нива, където преди това е поставен основния камък на сърбоманската църква и разрушават положените основи. Османската власт веднага реагира и изпраща подразделение с въоръжени войници, чиято задача е да изтласкат извън рамките на имота негодуващите българки. Пристигналите войници, виждайки се в неведение как да изкарат от мястото разярените жени, надяват малки ножове на върха на пушките си и с тях успяват до края на деня да освободят църковната нива. При станалите сблъсъци мнозина жени са ранени. Но най-много пострадва предводителката на народното недоволство - учителката Екатерина. Тя е тежко ранена в корема от удар с приклад. Няколко дни по-късно помята и от предизвиканите усложнения на 2 септември[4] умира.
Спомен
Първото женско македоно-одринско благотворително дружество, което носи нейното име, е учредено на 3 октомври 1899 г. в София. Една от дейностите му е провеждането на вечеринки, на които известни български общественици и интелектуалци четат реферати, разглеждащи различни етапи от националносвободителните борби на българското население в Македония.[5] Във връзка с убийството на българската учителка Екатерина Симидчиева от Куманово из цялата страна се провеждат протести и панихиди. На 19 октомври 1899 г. такъв акт се устройва и в Дупница. Вестник „Реформи” отбелязва тази патриотична проява на дупничани: „По инициатива на женското и македонското дружество в града ни със знамена начело и с участие на чиновничеството, учителското тяло, ученици и многоброен народ в двора на черквата „Св. Георги” се отслужи панихида за упокой на душата на Кумановската героиня Екатерина Симидчиева”. Същата година Иван Вазов публикува стихотворението „Героиня“ за Екатерина Симидчиева.[6]
По повод една година от нейната смърт, през есента на 1900 г. Пловдивският женски клуб публикува кратък сборник.[7]
Източници
- Боян Кастелов. „Димо Хаджидимов. Живот и дело“
- Елдъров, Светлозар. Върховният македоно-одрински комитет и македоно-одринската организация в България (1895-1903 г.)
- Сборник "Екатерина Симидчиева". Пловдив, 1900, 23 с.
- Милен Куманов. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.
Бележки
- ↑ Кондов, Константин. Спомени. 1874 - 1929, III. Ученичество в Солун
- ↑ Васил Кънчов-Народната борба в Куманово. в: Сб. "Екатерина Симидчиева". Пловдив, 1900, с. 20.
- ↑ Васил Кънчов-Народната борба в Куманово. в: Сб. "Екатерина Симидчиева". Пловдив, 1900, с. 20.
- ↑ Васил Кънчов-Народната борба в Куманово. в: Сб. "Екатерина Симидчиева". Пловдив, 1900, с. 19-20.
- ↑ Васил Кънчов-Народната борба в Куманово. в: Сб. "Екатерина Симидчиева". Пловдив, 1900, с. 1.
- ↑ Вазов, Иван. Под нашето небе, София, 1899.
- ↑ Сборник "Екатерина Симидчиева". Пловдив, 1900, с. 23