Рензови: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 8: | Ред 8: | ||
{{Портал Македония}} |
{{Портал Македония}} |
||
[[Категория: |
[[Категория:Рензови| ]] |
||
[[Категория:Български родове от Македония]] |
|||
[[Категория:Български дърворезбари]] |
|||
[[Категория:Български творци от Македония]] |
|||
[[Категория:Български иконописци]] |
|||
[[Категория:Представители на Дебърската художествена школа]] |
|||
[[Категория:Рензови]] |
Версия от 20:24, 25 януари 2015
Рензови или Рензовци или Зографски са български мияшки строителен, резбарски и зографски род, по произход от малореканското село Тресонче, Дебърско, принадлежащ към Дебърската художествена школа. Родът е основан от майстор Мирче, който има син Богдан - добър зограф, който работи на много места, но главно към Цариград. За Богдан се знае, че е живял към началото на XVIII век и има двама сина - Силян и Стефан Богданови.[1]
Син на Силян е Янкул Силянов или Рензов, а неговият син Дамян на свой ред също е виден строител.[2] След смъртта на Дамян родът е оглавен от Георги (Гьорче) Дамянов, който работи заедно с братята си Никола, Андрей и Коста. Родът се изселва от Тресонче във велешкото село Папрадище. Трудно да се посочи индивидуалната работа на отделните братя.[3] Четиримата братя са едновременно иконописци, резбари и строители. С времето всеки от тях се специализира в някой от тези занаяти. Докъм края на 1825 година братята живеят в Папрадище, от където пътуват по работа до различни краища, стигайки до Солун, Босна и Херцеговина. Работят със синовете си Яков и Янко Георгиеви, Даме и Иван Андрееви и Петър и Наце Николови.[3] След едно разбойническо нападение в 1835 година братята се изселват в съседното село Ораовец. Около 1850 година Андрей се изселва във Велес, а в Ораовец остават Коста и Никола.[4]
Бележки
- ↑ Василев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 151.
- ↑ Кантарджиев, Петър и др. Творци на българската архитектура, том 1. София, Съюз на архитектите в България, 1982. с. 71.
- ↑ а б Василев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 155.
- ↑ Василев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 156.