Рензови

Зографите Рензовци на църквата „Света Богородица“, Никола, Андрей, Георги и Коста Дамянов

Рензови или Рензовци или Зографски са български мияшки строителен, резбарски и зографски род, по произход от малореканското село Тресонче, Дебърско, принадлежащ към Дебърската художествена школа. Родът е основан от майстор Мирче, който има син Богдан - добър зограф, който работи на много места, но главно към Цариград. За Богдан се знае, че е живял към началото на XVIII век и има двама сина - Силян и Стефан Богданови.

Син на Силян е Янкул Силянов или Рензов, а неговият син Дамян на свой ред също е виден строител. След смъртта на Дамян родът е оглавен от Георги (Гьорче) Дамянов, който работи заедно с братята си Никола, Андрей и Коста. Родът се изселва от Тресонче във велешкото село Папрадище. Трудно да се посочи индивидуалната работа на отделните братя. Четиримата братя са едновременно иконописци, резбари и строители. С времето всеки от тях се специализира в някой от тези занаяти. Докъм края на 1825 година братята живеят в Папрадище, от където пътуват по работа до различни краища, стигайки до Солун, Босна и Херцеговина. Работят със синовете си Яков и Янко Георгиеви, Даме и Иван Андрееви и Петър и Наце Николови. След едно разбойническо нападение в 1835 година братята се изселват в съседното село Ораовец. Около 1850 година Андрей се изселва във Велес, а в Ораовец остават Коста и Никола.

Бележки

• Портал „Македония“