Трибунал: Разлика между версии
м Нов ключ за Категория:Съдилища: „*“, ползвайки HotCat |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Image:Templars Burning.jpg|мини|През [[13 век]] възниква [[инквизиционен процес|инквизиционния процес]] със Съда на инквизицията за борба с [[ерес]]ите - изгаряне на тамплиери на [[аутодафе]]]] |
[[Image:Templars Burning.jpg|мини|През [[13 век]] възниква [[инквизиционен процес|инквизиционния процес]] със Съда на инквизицията за борба с [[ерес]]ите - изгаряне на тамплиери на [[аутодафе]]]] |
||
'''Трибунал''' е дума, с която се наричат някои видове [[ |
'''Трибунал''' е дума, с която се наричат някои видове [[съдилища]]. Значението ѝ е различно в различните езици. |
||
== Значение == |
== Значение == |
Версия от 11:42, 6 ноември 2015
Трибунал е дума, с която се наричат някои видове съдилища. Значението ѝ е различно в различните езици.
Значение
Не всеки трибунал или извънреден съд в историята е незаконен.
Революционен трибунал
„Революционен трибунал“ (Шаблон:Lang-fr) по време на Френската революция, Октомврийската революция и Гражданската война в Русия е извънреден съд, работещ „по законите на революцията“, тоест — както решат „съдиите“, без де се съобразяват с кодифицирани общоприети правни норми. Оттогава това е нарицателно за съд, който се опира на сила и произвол, а не на правните норми, които ако ги има са с обратна сила.
Семантика
- На английски това е общото понятие за всички съдебни инстанции.
- На френски „трибунал“ е думата за „съд“.
- В Полша конституционният съд е наречен „Конституционен трибунал“.
- Съдът на инквизицията се е наричал трибунал.
В повечето езици трибунал е извънреден съд, често военен, извън системата на нормалните съдилища.
Пример
В историята на България най-типичния пример за извънреден съд (свързван семантично с трибунал) е тъй наречения Народен съд. На 30.09.1944 г. 62-то правителство на България на Отечествения фронт (дошло на власт в резултат от окупацията на страната от Червената армия) приема единодушно, включително и от некомунистите съюзници на БРП(к) тогава земеделци на Никола Петков и социалдемократи, практически всичките не свързани с колаборационизма политически сили, Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея - в изпълнение на програмата на Отечествения фронт. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването си в „Държавен вестник“- 6 октомври 1944 г., бр. 219, и е изменяна двукратно.
Незаконността на Народният съд се извежда от следното:
- Липсва правно основание по смисъла на позитивното право за създаване на този извънреден съд, и съответно за провеждането на наказателен процес, осъждането на "виновниците" и изпълнението на смъртните им присъди издадени от този "съд". В този смисъл, всичко извършено де факто от "трибунала" е де юре престъпно;
- Материалният наказателен "закон" въз основа на който са издадени присъдите на "виновниците", не е закон като акт на Народното събрание (законодателния орган), а подзаконов нормативен акт. Не само наредбата, но и евентуален наказателен закон според основния принцип в пеналистиката Nullum crimen, nulla poena sine praevia lege poenali в случая поради обратната си сила, се явяват незаконни;
- Случаят касае не наказателна отговорност за криминални деяния, а за политически, т.е. за изпълнително-разпоредителни действия и актове на изпълнителната власт в рамките на своята компетентност, и в съответствие с установения в страната конституционен и правов ред.
Забрана
Съгласно чл. 119, ал. 3 от Конституцията на България, извънредни съдилища в правова държава, каквато е страната, не се допускат.
Източници
- Конституция на Република България