Граничар (област Бургас): Разлика между версии
Ред 69: | Ред 69: | ||
{{Община Средец}} |
{{Община Средец}} |
||
[[Категория: |
[[Категория:Села в област Бургас]] |
||
[[Категория:Странджа]] |
[[Категория:Странджа]] |
||
{{Мъниче селища в България}} |
{{Мъниче селища в България}} |
Версия от 20:29, 23 ноември 2015
- За другото българско село вижте Граничар (Област Добрич).
Граничар | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 16 души[1] (15 март 2024 г.) 0,628 души/km² |
Землище | 25,97 km² |
Надм. височина | 310 m |
Пощ. код | 8347 |
Тел. код | 05556 |
МПС код | А |
ЕКАТТЕ | 17779 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Бургас |
Община – кмет | Средец Иван Кичев (ЗС „Александър Стамболийски“; 2023) |
Граничар в Общомедия |
Граничар е село в Югоизточна България. То се намира в община Средец, Област Бургас.
География
Село Граничар се намира в югозападната част на община Средец, в планински район — на 2,5 км от турската граница. Селото е разположено на около 340-350 м надморска височина. Съседни на него села са: на изток - село Евренозово; на запад - с. Белеврен и с. Кирово; на север - с. Тракийци и с. Близнак.
- Релеф
Релефът е пресечен, но проходим. Най-високата точка е връх Батак чешме (508 м).
- Климат
Климатът на селото е преходно средиземноморски. Средногодишната амплитуда е около 22 градуса. Снежните дни са около 26. Въздухът в района на селото е чист,свеж,приятен за дишане и не отстъпва на района на Сандански.
- Води
Водоизточници на селото се явяват реките Белевренска и Наша река, а също така и потоците Хаджи дере, Кьомурлука, Козели бунар, Кълна бунар, Чардак баирски дол, Костов дол и Пиячкин дол. Всички тези потоци се вливат в река Факийска (която носи името на село Факия, недалеч от село Граничар).
- Животински свят
дива свиня, сърна, заек, лисица, вълци, язовец, таралеж, дива котка.
- Птици
лястовици, врабчета, врани, гълъби, чучулиги, орли, соколи, щъркели (обикновено са бели но се срещат и черни), др.
- Влечуги
пепелянка, усойница, гущери, смоци и костенурки.
- Риби
пъстърва, мряна, речен кефал.
История
Старото име на селото е Тикенджа. Жителите вземат участие в Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. Селото е било пункт за подпомагане на революционното движение в Одринско.
Религии
В селото се изповядва само източно-православната религия. В миналото населението на Граничар не е било запознато с християнството като теория, защото никой не е чел Библията, а десетте Божи заповеди мъжете са ги научавали в казармата. Християнските изисквания обаче са се знаели добре - че, който лъже, краде и убива, ще иде в ада и т.н. Религиозността на хората в селото по време на турското робство не е била особено висока, след войните бързо спада, а след 1944г. почти не остават религиозни хора. Местните са се обръщали към Бог предимно, когато изпаднат в много тежко положение. Но религиозността на населението в селото се е изразявала не толкова в ходене на църква, в кръстенето и др., а по-скоро като поверия и суеверия. В миналото хората от Граничар са вярвали много в сънища, врачки, баячки, самодиви, караконджули и други подобни. Дори, въпреки омразата си към мохамеданската религия, някои болни от старото население на селото са носели муски от ходжа.
Обществени институции
Кметско наместничество.
Културни и природни забележителности
Селото е с чиста и автентична природа. В околностите на селото са намирани артефакти от траките.С.Граничар е едно от малкото селища в България, където се намират долмени.Те датират от второто и първото хилядолетие пр.Хр.) най вероятно от 18 - 19 век пр.н.е.
Редовни събития
Панаир на 24 май.
Личности
Желю Димитров. Инициатор и реализатор на книга за селото - "Село Граничар", "Народни песни създадени в село Граничар"
Литература — книга за селото - "Село Граничар", "Народни песни създадени в село Граничар"
Други
- Жилища
До началото 20 век жителите на селото са ползвали къщи, останали от юруците, направени от колове пръти и пръст. Не е имало тавани под покривите, а подът е правен от трамбована глина, която периодично е била измазвана с нова глина, смесена с оборски тор. След 1920г. започва строене на нов тип къщи на два етажа. Приземният етаж е служел за обор на добитъка и склад за жито, а горният етаж е бил за живеене. Стаите за живеене са били обикновено две - едната е била антре, а другата е служела за хамбар на дрехи и храна. Тези къщи са имали таван, а покривът е бил покрит с керемиди. Имали са също така стъклени прозорци, основи от камък и стени от ръчно дялани дъски или тухли.
- Традиционно облекло
Облеклото на мъжете и жените в селото е рупско, както и облеклото в съседните села Близнак и Варовник. В другите села около Граничар обаче са различни - те са били тронско и загорско. Мъжкото облекло - потури; веленче (елече); салтамарка; пояс ( близо 2 метра, навит около кръста) ; калпак от овча кожа; риза (дълга до коляното); цървули от кожа на домашно животно или гума; навуща обвити по краката до коляно, стегнати от сукари направени от козина. В студено време са носели ямурлук, а обуща от гьон са носели по- младите по време на празник. Женското облекло - два чумка ( долният - дълъг до петите, а горният - до кръста); пояс около кръста ( за младите - зелен или червен, а за старите - черен); вълнена престилка; забрадка - за младите бяла, за старите - черна; риза дълга до прасците; вълнени чорапи; обеци, наниз от пари на шията ( в празнични дни). За работа са обували цървули от кожа и гума.
Външни препратки
|