Бошуля: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Svezar7 (беседа | приноси)
форматиране: 11x кавички, 3x тире, 2x тире-числа, 3 интервала, нов ред, число+г. (ползвайки Advisor.js)
Ред 14: Ред 14:


== География ==
== География ==
Село Бошуля е основано като древната римска пътна станция (Алусоре), а през 1650 г. името на селото е записано в османските регистри като Синджирликьой. То се намира до южните поли на Бошулско-Величковските височини, от които най-висока точка е Градище (448 m). Селото е разположено върху десния и левия бряг на р. Азмак (Мокрото дере), която идва от землищата на Виноградец и Карабунар, и двата бряга на Страженския канал. Надморската височина на селото е около 235 m. Не по-малко важно е, че през Бошуля минава главният път от [[Пазарджик]] – Ветрен – [[Траянови врата]] за София, който се намира на 1 km северно от стария римски Траяндрум. В Бошуля през 1935 г. е била открита държавна кариера за добив и изработване на строителни материали от гранит (павета и др.) Първият воден синдикат е бил Страженският със седалище с. Бошуля, основан през 1921 г. Той е имал за цел чрез Страженския канал, започващ още при с. Мененкьово, да напоява около 36 000 дка земеделски земи северно от Марица.
Село Бошуля е основано като древната римска пътна станция (Алусоре), а през 1650 г. името на селото е записано в османските регистри като Синджирликьой. То се намира до южните поли на Бошулско-Величковските височини, от които най-висока точка е Градище (448 m). Селото е разположено върху десния и левия бряг на р. Азмак (Мокрото дере), която идва от землищата на Виноградец и Карабунар, и двата бряга на Страженския канал. Надморската височина на селото е около 235 m. Не по-малко важно е, че през Бошуля минава главният път от [[Пазарджик]] – Ветрен – [[Траянови врата]] за София, който се намира на 1 km северно от стария римски Траяндрум. В Бошуля през 1935 г. е била открита държавна кариера за добив и изработване на строителни материали от гранит (павета и др.) Първият воден синдикат е бил Страженският със седалище с. Бошуля, основан през 1921 г. Той е имал за цел чрез Страженския канал, започващ още при с. Мененкьово, да напоява около 36 000 дка земеделски земи северно от Марица.


Бошуля отстои на 6 km разстояние от Септември и 13,5 km разстояние от Пазарджик. Най-близките села са Величково, Карабунар и Злокучене.
Бошуля отстои на 6 km разстояние от Септември и 13,5 km разстояние от Пазарджик. Най-близките села са Величково, Карабунар и Злокучене.


== История ==
== История ==
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 г. един човек от Бошуля е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.</ref>
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 г. един човек от Бошуля е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.</ref>


През 1929 година е създадено Народно Читалище "Просвета-1929" в село Бошуля.
През 1929 година е създадено Народно Читалище „Просвета-1929“ в село Бошуля.
[[Файл:Самодейните групи към НЧ "Просвета 1929.jpeg|мини|Двата самодейни състава Певческата група "Маргарита" и Танцовата група " Яна" към НЧ " Просвета-1929"]]
[[Файл:Самодейните групи към НЧ "Просвета 1929.jpeg|мини|Двата самодейни състава Певческата група „Маргарита“ и Танцовата група " Яна" към НЧ " Просвета-1929"]]


През 2010 година се отпечатва и първата историческа книга за село Бошуля с автори Георги Василев и Бойка Венчева - пенсионирана учителка в закритото вече начално училище в селото "Христо Ботев".
През 2010 година се отпечатва и първата историческа книга за село Бошуля с автори Георги Василев и Бойка Венчева – пенсионирана учителка в закритото вече начално училище в селото „Христо Ботев“.


== Личности ==
== Личности ==
=== Родени ===
В с. Бошуля са родени [[Митар Стоянов Гостев]] и [[Пеньо Митрев Стойнов]], народни представители на Оборище за подготовка на Априлското въстание 1876 г.
* [[Митар Стоянов Гостев]] и [[Пеньо Митрев Стойнов]] – народни представители на Оборище за подготовка на Априлското въстание 1876 г.
* [[Мартин Кацаров]] – народен хайдутин(1870 – 1878 г.), закрилник на поробените българи в района.


[[Файл:Първия брой на информационния бюлетин "БОШУЛЯ".jpeg|мини|вляво|Първия брой на информационния бюлетин „БОШУЛЯ“]]
Тук е роден и [[Мартин Кацаров]]&nbsp;— народен хайдутин(1870-1878 г.), закрилник на поробените българи в района.


[[Файл:Първия брой на информационния бюлетин "БОШУЛЯ".jpeg|мини|вляво|Първия брой на информационния бюлетин "БОШУЛЯ"]]
== Преса ==
== Преса ==
През месец март 2010 г. излиза и първият брой на "Бошуля" – инициатива на читалище "Просвета-1929" в село Бошуля за безплатен достъп до информация. Изданието се разпространява изцяло безплатно в петдесет броя тираж. Дело е на Светлан Йосифов и Игор Чанев. В него се списват новини както от село Бошуля, така и от цялата област, като се използват статии на други информационни агенции. През 2010 г. безплатното издание е приименувано на "Бошуля -инфо", но името е променено отново на "Бошуля" в края на същата година. Паралелно с него излизат и три броя на "Литературен прозорец", разпространявани също безплатно. През месец януари 2013 г. безплатните издания към читалището в с. Бошуля спират да се издават.
През месец март 2009 г. излиза и първият брой на „Бошуля“ – инициатива на читалище „Просвета-1929“ в село Бошуля за безплатен достъп до информация. Изданието се разпространява изцяло безплатно в петдесет броя тираж. Дело е на Светлан Йосифов и Игор Чанев. В него се списват новини както от село Бошуля, така и от цялата област, като се използват статии на други информационни агенции. През 2010 г. безплатното издание е приименувано на „Бошуля -инфо“, но името е променено отново на „Бошуля“ в края на същата година. Паралелно с него излизат и три броя на „Литературен прозорец“, разпространявани също безплатно. През месец януари 2013 г. безплатните издания към читалището в с. Бошуля спират да се издават.


Май месец 2014 г. Светлан Йосифов за първи път отпечатва "Информационен прозорец", който месец по-късно е преименуван на "Читалищен прозорец". За кратко през 2015 година бюлетина се разспространява в три села от околността.
Май месец 2014 г. Светлан Йосифов за първи път отпечатва „Информационен прозорец“, който месец по-късно е преименуван на „Читалищен прозорец“. За кратко през 2015 година бюлетина се разспространява в три села от околността.


== Бележки ==
== Бележки ==
<references/>
<references/>


{{Мъниче селища в България}}
{{Община Септември}}
{{Община Септември}}
[[Категория:Села в област Пазарджик]]
[[Категория:Села в област Пазарджик]]
{{Мъниче селища в България}}

Версия от 17:26, 1 декември 2015

Бошуля
България
42.245° с. ш. 24.1893° и. д.
Бошуля
Област Пазарджик
42.245° с. ш. 24.1893° и. д.
Бошуля
Общи данни
Население738 души[1] (15 март 2024 г.)
52,8 души/km²
Землище13,978 km²
Надм. височина229 m
Пощ. код4481
Тел. код03566
МПС кодРА
ЕКАТТЕ05949
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПазарджик
Община
   кмет
Септември
Васка Рачева
(Обединени земеделци, ГЕРБ; 2020)
Кметство
   кмет
Бошуля
Христина Венчева
(ГЕРБ)
Бошуля в Общомедия

Бошуля е село в Южна България. То се намира в община Септември, област Пазарджик.

География

Село Бошуля е основано като древната римска пътна станция (Алусоре), а през 1650 г. името на селото е записано в османските регистри като Синджирликьой. То се намира до южните поли на Бошулско-Величковските височини, от които най-висока точка е Градище (448 m). Селото е разположено върху десния и левия бряг на р. Азмак (Мокрото дере), която идва от землищата на Виноградец и Карабунар, и двата бряга на Страженския канал. Надморската височина на селото е около 235 m. Не по-малко важно е, че през Бошуля минава главният път от Пазарджик – Ветрен – Траянови врата за София, който се намира на 1 km северно от стария римски Траяндрум. В Бошуля през 1935 г. е била открита държавна кариера за добив и изработване на строителни материали от гранит (павета и др.) Първият воден синдикат е бил Страженският със седалище с. Бошуля, основан през 1921 г. Той е имал за цел чрез Страженския канал, започващ още при с. Мененкьово, да напоява около 36 000 дка земеделски земи северно от Марица.

Бошуля отстои на 6 km разстояние от Септември и 13,5 km разстояние от Пазарджик. Най-близките села са Величково, Карабунар и Злокучене.

История

При избухването на Балканската война в 1912 г. един човек от Бошуля е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]

През 1929 година е създадено Народно Читалище „Просвета-1929“ в село Бошуля.

Двата самодейни състава Певческата група „Маргарита“ и Танцовата група " Яна" към НЧ " Просвета-1929"

През 2010 година се отпечатва и първата историческа книга за село Бошуля с автори Георги Василев и Бойка Венчева – пенсионирана учителка в закритото вече начално училище в селото „Христо Ботев“.

Личности

Родени

Първия брой на информационния бюлетин „БОШУЛЯ“

Преса

През месец март 2009 г. излиза и първият брой на „Бошуля“ – инициатива на читалище „Просвета-1929“ в село Бошуля за безплатен достъп до информация. Изданието се разпространява изцяло безплатно в петдесет броя тираж. Дело е на Светлан Йосифов и Игор Чанев. В него се списват новини както от село Бошуля, така и от цялата област, като се използват статии на други информационни агенции. През 2010 г. безплатното издание е приименувано на „Бошуля -инфо“, но името е променено отново на „Бошуля“ в края на същата година. Паралелно с него излизат и три броя на „Литературен прозорец“, разпространявани също безплатно. През месец януари 2013 г. безплатните издания към читалището в с. Бошуля спират да се издават.

Май месец 2014 г. Светлан Йосифов за първи път отпечатва „Информационен прозорец“, който месец по-късно е преименуван на „Читалищен прозорец“. За кратко през 2015 година бюлетина се разспространява в три села от околността.

Бележки

  1. www.grao.bg
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.

Шаблон:Мъниче селища в България