Тристранен пакт: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{друго значение|военния блок от Втората световна война|военния блок преди Първата световна война|Троен съюз}} |
|||
[[File:1938 Naka yoshi sangoku.jpg|thumb|250px|Японски плакат „Добри приятели от три страни“ |
[[File:1938 Naka yoshi sangoku.jpg|thumb|250px|Японски плакат „Добри приятели от три страни“ с ликовете на [[Адолф Хитлер]], император [[Хирохито]] и [[Бенито Мусолини]]]] |
||
'''Тристранен пакт''' е военно-политически съюз на [[Германия]], [[Италия]] и [[Япония]], основен участник във [[Втора световна война|Втората световна война]]. Към него се присъединяват [[Унгария]], [[Румъния]], [[България]], [[Словакия]] и [[Хърватия]]. |
'''Тристранен пакт''' е военно-политически съюз на [[Германия]], [[Италия]] и [[Япония]], основен участник във [[Втора световна война|Втората световна война]]. Към него се присъединяват [[Унгария]], [[Румъния]], [[България]], [[Словакия]] и [[Хърватия]]. |
||
Ред 19: | Ред 20: | ||
На 7 септември 1940 г. под диктата на СССР и Германия се сключва Крайовската спогодба между България и Румъния. На България се връща територията на Южна Добруджа, загубена след Първата световна война. Извършва се и размяна на население. След решение на правителството от [[20 януари]], тържествено в двореца [[Белведере (дворец)|Белведере]] във [[Виена]] на [[1 март]] [[1941]] г. министър-председателят [[Богдан Филов]] подписва договора за присъединяване на [[България]] към пакта, с което се слага край на политиката на неутралитет и България става съюзник на [[Третия райх|Германия]]. Със сключването на спогодбата Клодиус–Попов (1941 г.) и спогодбата Нойбахер (1941 г.) България се обвързва и икономически с Германия. България скъсва или свежда до минимум дипломатическите си отношения с другите страни извън Тристранния пакт. |
На 7 септември 1940 г. под диктата на СССР и Германия се сключва Крайовската спогодба между България и Румъния. На България се връща територията на Южна Добруджа, загубена след Първата световна война. Извършва се и размяна на население. След решение на правителството от [[20 януари]], тържествено в двореца [[Белведере (дворец)|Белведере]] във [[Виена]] на [[1 март]] [[1941]] г. министър-председателят [[Богдан Филов]] подписва договора за присъединяване на [[България]] към пакта, с което се слага край на политиката на неутралитет и България става съюзник на [[Третия райх|Германия]]. Със сключването на спогодбата Клодиус–Попов (1941 г.) и спогодбата Нойбахер (1941 г.) България се обвързва и икономически с Германия. България скъсва или свежда до минимум дипломатическите си отношения с другите страни извън Тристранния пакт. |
||
Пактът започва да се разпада още през 1943 г. с излизането от него на Италия след акостирането на съюзнически войски на италианска територия, но фактически престава да съществува едва след разгрома на Германия и Япония в края на [[Втората световна война]] (1939 |
Пактът започва да се разпада още през 1943 г. с излизането от него на Италия след акостирането на съюзнически войски на италианска територия, но фактически престава да съществува едва след разгрома на Германия и Япония в края на [[Втората световна война]] (1939 – 1945 г.). |
||
===Съдържание=== |
===Съдържание=== |
||
Ред 36: | Ред 37: | ||
''Член 6. Настоящия пакт влиза в сила от момента на неговото подписване. Срока на действие на пакта е десет години от деня на влизането му в сила. Договарящите се страни по искане на една от държавите, сключили пакта, обсъждат въпроса за неговото преразглеждане във всеки момент до изтичането на този период.''<ref>Христоматия по Най-нова обща история, С., 1988, Тристранен пакт подписан между правителствата на Германия, Италия и Япония. 27 септември 1940 г., с. 150</ref> |
''Член 6. Настоящия пакт влиза в сила от момента на неговото подписване. Срока на действие на пакта е десет години от деня на влизането му в сила. Договарящите се страни по искане на една от държавите, сключили пакта, обсъждат въпроса за неговото преразглеждане във всеки момент до изтичането на този период.''<ref>Христоматия по Най-нова обща история, С., 1988, Тристранен пакт подписан между правителствата на Германия, Италия и Япония. 27 септември 1940 г., с. 150</ref> |
||
На 18 декември 1940 г. Хитлер подписва Директива № 21, план ''Барбароса'' за нападение срещу СССР. |
На 18 декември 1940 г. Хитлер подписва Директива № 21, [[Операция Барбароса|план ''Барбароса'']] за нападение срещу СССР. |
||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 12:17, 12 февруари 2016
- Тази статия е за военния блок от Втората световна война. За военния блок преди Първата световна война вижте Троен съюз.
Тристранен пакт е военно-политически съюз на Германия, Италия и Япония, основен участник във Втората световна война. Към него се присъединяват Унгария, Румъния, България, Словакия и Хърватия.
Тристранен пакт
Създаване
Тристанният пакт е създаден след започването на Втората световна война (1 септември 1939 г.). Подписва се на 27 септември 1940 г. в Берлин от министрите на външните работи на Германия – Й. Рибентроп, на Италия – Галеацо Чано, и на Япония – Сабуро Курузу, като продължение на Антикоминтерновския пакт.
На практика Пактът формализира сътрудничеството на трите държави във военната област и поделя света на сфери на влияние – Европа, Африка и Близкият изток за Германия и Италия, Източна Азия и Пасифика – за Япония. Предвижда създаването на Нов световен ред. Отправя и своеобразно предупреждение към САЩ да запазят неутралитет, за да не бъдат принудени да воюват на два фронта.
Пактът предвижда 10-годишно сътрудничество и е своеобразно продължение на сключения през 1936 г. антикоминтерновски пакт. От друга страна, той има за цел да сближи отново Германия и Япония, раздалечили позициите си след пакта „Молотов – Рибентроп“, подписан през август 1939 г.
С Тристранния пакт се осигурява взаимодействието между тези държави при осигуряването на интересите им в европейски и световен мащаб, окончателното премахване на Версайската мирна система и преразпределението на световните сили. В специален секретен протокол е набелязано създаването на обединени комисии за разрешаването на военни, военноморски и икономически въпроси.
Присъединяване на други държави
На 20, 23 и 24 ноември 1940 г. към Тристранния пакт се присъединяват последователно Унгария, Румъния, Словакия, България и Югославия (става член на Оста на 25 март 1941 г., но излиза от пакта два дни по-късно, след извършен държавен преврат от пробритански сили).
На 7 септември 1940 г. под диктата на СССР и Германия се сключва Крайовската спогодба между България и Румъния. На България се връща територията на Южна Добруджа, загубена след Първата световна война. Извършва се и размяна на население. След решение на правителството от 20 януари, тържествено в двореца Белведере във Виена на 1 март 1941 г. министър-председателят Богдан Филов подписва договора за присъединяване на България към пакта, с което се слага край на политиката на неутралитет и България става съюзник на Германия. Със сключването на спогодбата Клодиус–Попов (1941 г.) и спогодбата Нойбахер (1941 г.) България се обвързва и икономически с Германия. България скъсва или свежда до минимум дипломатическите си отношения с другите страни извън Тристранния пакт.
Пактът започва да се разпада още през 1943 г. с излизането от него на Италия след акостирането на съюзнически войски на италианска територия, но фактически престава да съществува едва след разгрома на Германия и Япония в края на Втората световна война (1939 – 1945 г.).
Съдържание
Тристранен пакт подписан между правителствата на Германия, Италия и Япония. 27 септември 1940 г.
Член 1. Япония признава и уважава ръководството на Германия и Италия в създаването на нов ред в Европа.
Член 2. Германия и Италия признават и уважават ръководството на Япония в създаването на нов ред във великото източно-азиатско пространство.
Член 3. Германия, Италия и Япония са съгласни да си сътрудничат на посочената по-горе основа. Те поемат зъдължение да се поддържат с всичики политически, стопански и военни средства, в случай че едната от трите договарящи се страни е нападната от друга държава, която в момента не участва в Европейската война и в китайско-японския конфликт.
Член 4. За осъществяване целите на настоящия пакт се създава без отлагане смесена комисия, назначена от правителството на Япония, правителството на Германия и правителството на Италия.
Член 5. Германия, Италия и Япония заявяват, че даденото споразумение в никакъв случай не засяга политическия статут на съществуващото в сегашния момент споразумение между трите държави и Съветския съюз.
Член 6. Настоящия пакт влиза в сила от момента на неговото подписване. Срока на действие на пакта е десет години от деня на влизането му в сила. Договарящите се страни по искане на една от държавите, сключили пакта, обсъждат въпроса за неговото преразглеждане във всеки момент до изтичането на този период.[1]
На 18 декември 1940 г. Хитлер подписва Директива № 21, план Барбароса за нападение срещу СССР.
Източници
- ↑ Христоматия по Най-нова обща история, С., 1988, Тристранен пакт подписан между правителствата на Германия, Италия и Япония. 27 септември 1940 г., с. 150
Агенция Фокус от 20 януари 2006 г.