Петко Стайнов (композитор): Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{към пояснение|Петко Стайнов|Петко Стайнов}} |
{{към пояснение|Петко Стайнов|Петко Стайнов}} |
||
{{Музикален изпълнител |
|||
{{Биография инфо| |
|||
| име = Петко Стайнов |
|||
| фон = не_изпълнител |
|||
| портрет= |
|||
| картинка = |
|||
| описание=български композитор |
|||
| картинка_текст = |
|||
⚫ | |||
| рождено_име = |
|||
| починал-място=[[София]], [[България]] |
|||
| псевдоним = |
|||
⚫ | |||
| починал_в = [[София]], [[Народна република България]] |
|||
| стил = |
|||
| инструмент = |
|||
| глас = |
|||
| период_на_активност = |
|||
| лейбъл = |
|||
| свързани_изпълнители = |
|||
| влияния = |
|||
| сайт = |
|||
}} |
}} |
||
'''Петко Груев Стайнов''' е български [[композитор]] и [[музика]]лен общественик, обогатил българската музикална култура и допринесъл значително за развитието ѝ, [[академик]]. |
'''Петко Груев Стайнов''' е български [[композитор]] и [[музика]]лен общественик, обогатил българската музикална култура и допринесъл значително за развитието ѝ, [[академик]]. |
||
Ред 41: | Ред 53: | ||
* ''„Другарят Антон“'' – за смесен хор, текст [[Иван Радоев]], 1954; |
* ''„Другарят Антон“'' – за смесен хор, текст [[Иван Радоев]], 1954; |
||
* ''„Кум Герман“'' – за смесен хор, текст. [[Димитър Пантелеев]], 1955. |
* ''„Кум Герман“'' – за смесен хор, текст. [[Димитър Пантелеев]], 1955. |
||
== Отличия == |
|||
* 1977 г. – удостоен е с орден „Георги Димитров“ „по случай 80-годишнината от рождението му и за големи заслуги в развитие на българската музика“.<ref>Указ № 2048 от 31 декември 1976 г. Обн. ДВ., бр. 2 от 7 януари 1977 г.</ref> |
|||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 09:05, 12 март 2016
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Петко Стайнов.
Петко Стайнов | |
Роден |
1 декември 1896 г.
|
---|---|
Починал | |
Петко Стайнов в Общомедия |
Петко Груев Стайнов е български композитор и музикален общественик, обогатил българската музикална култура и допринесъл значително за развитието ѝ, академик.
Биография
Петко Стайнов е роден на 1 декември 1896 г. в г. Казанлък. На 11-годишна възраст загубва напълно зрението си, вследствие нараняване на едното око, довело до влошение и на другото. Завършва Института за слепи в София (1915), където музикалната му дарба се проявява за първи път. Тогава прави първите си композиционни опити.
През 1920 г. заминава за Германия и в продължение на една година посещава частен музикален лицей в Брауншвайг. През 1923 г. завършва Дрезденската консерватория с две специалности: композиция и пиано. Завръща се в Казанлък през 1924 г. и създава първата си значителна творба – симфоничната сюита Тракийски танци в три части (1925), впоследствие допълнена с още една част – „Мечкарско“ (1926). От следващата година се мести да живее в София и започва да преподава пиано в Института за слепи.
Петко Стайнов води широка музикално-обществената дейност като председател на Съюза на народните хорове в България (Български певчески съюз) и на Дружеството на българските композитори „Съвременна музика“ (1933 – 1944). В периода 1941 – 1944 е директор на Народната опера.
Избран е за редовен член (академик) на БАН през 1941 г., а от 1948 г. ръководи новосъздадения Институт за музика с музей при БАН (по-късно Институт за музикознание). Тази длъжност той заема до смъртта си. През 1969 година е удостоен със званието „Почетен гражданин на Стара Загора“ по повод 20 години от създаване на Детския представителен хор[1]. Умира на 25 юни 1977 г. в София.
Творчество
Жанровете, в които предимно твори Петко Стайнов, са симфоничният и хоровият.
Симфонично творчество
Симфоничното творчество на Петко Стайнов обхваща:
- симфоничните сюити „Тракийски танци“ (1925, 1926) и „Приказка“ (1930),
- симфоничните поеми „Легенда“ (1927) и „Тракия“ (1937),
- симфонично скерцо (1938),
- концертните увертюри „Балкан“ и „Младежка увертюра“ (1936 и 1953),
- две симфонии (1945 и 1949).
Хорово творчество
По-значими сред хоровите песни на Петко Стайнов са: „Ела се вие, превива“, „Изгреяло ясно слънце“, „Бре Иване“, „Засвири Димо“, „Пусти Димо“, „Де бре, Димо“. В тях композиторът разкрива специфични страни от душевността и характера на българина.
Други произведения
- „Тайната на Струма“, 1931;
- „Урвич“ – за смесен хор, текст Никола Ракитин, 1933;
- „Конници“, 1932;
- „Сто дведесет души“ – за мъжки хор, текст Пенчо Славейков, 1935;
- „Момина жалба“ – за смесен хор, текст Трифон Кунев, 1936;
- „Другарят Антон“ – за смесен хор, текст Иван Радоев, 1954;
- „Кум Герман“ – за смесен хор, текст. Димитър Пантелеев, 1955.
Отличия
- 1977 г. – удостоен е с орден „Георги Димитров“ „по случай 80-годишнината от рождението му и за големи заслуги в развитие на българската музика“.[2]
Източници
- ↑ Почетни граждани на Стара Загора
- ↑ Указ № 2048 от 31 декември 1976 г. Обн. ДВ., бр. 2 от 7 януари 1977 г.